За половината чаша с... мръсна вода

Снимка с неизвестен източник... (#stopACTA)

Спорът около вредите и ползите от това, "да знаем, дали България разполага с индустриални количества шистов газ" прилича на спора между оптимиста и песимиста дали чашата с вода е наполовина пълна или наполовина празна.

С едно малко изключение.

Водата на оптимиста и песимиста тук е чиста.

Да разгледаме примера с водата, в контекста на добива на шистов газ по метода хидравлично разбиване.

Когато дискутираме вредите и ползите от това "да знаем дали България разполага с количества шистов газ, достатъчни за индустриален добив" няма как да не си зададем въпроса за чистотата на водата в чашата на оптимиста и песимиста, които спорят.

Оптимистът, в случая с шистовия газ, твърди, че водата е чиста или, че няма никакви рискове замърсената да се смеси с чистата. Тоест, за него чашата е до половината пълна. Ако бъде потвърден фактът, че разполагаме с огромни залежи на шистов газ, оптимистът твърди, че чашата ще се препълни толкова, че цената на газа да се доближи до американската — четири пъти по-евтин от руския.

Добре, но не съвсем.

От месеци се опитвам да разбера как точно оптимистът си представя това "доближаване" в условия, в които България се намира, където Газпром контролира огромната част от пазара, а делът от евентуалния добив на шистов газ, който България ще получи, в зависимост от концесионния договор, може да бъде от 1.5 до 30%. Не е ясно как добитият на територията на България от американската корпорация Шеврон шистов газ ще е в състояние да повлияе на 400% по-високите цени на газа от Газпром. Ако някой желае да закупи газ, извън договорените проценти, ще трябва да плати пазарни цени в среда, контролирана отново от Газпром. 

За сведение, цената на собствения ни газ от Галата, добиван от Мелроуз рисърсиз е 400 долара, при 470 на руския който внасяме.

Ако вземем за пример Полша, там цената на шистовия газ, добиван на същата дълбочина като у нас, между 5 и 7 км, е била с пъти по-висока от цената в САЩ.

Ако добивът на шистов газ в САЩ е на дълбочина 2.5 - 3 км, то двойно по-големи дълбочини увеличават себестойността на добива не с проценти, а с пъти... По тази причина гиганти като Exxon Mobile си тръгват от Полша, отчитайки наличието на газ, при условия за добив, които са търговски неизгодни.
Освен това, според Exxon Mobile, изградената инфраструктура и характеристиките на скалите и газа при тези условия допълнително оскъпяват добива.

Песимистът твърди, че има достатъчно заключения, че добивът на шистов газ по метода хидравлично разбиване крие много рискове за околната среда, живота и здравето на хората в регионите, където тази технология се ползва. 

Според песимиста:

1. Всепризнат и публично известен е фактът, че компаниите, ползващи този метод, "обогатяват" водата, която се използва, с коктейл от стотици химикали, голяма част от които са или фирмена или търговска тайна;
2. Според официални доклади на американското геоложко дружество, а и други от Великобритания, без съмнение съществува връзка между хидравличното разбиване (фракинг) и земетресенията в Охайо и Блекпул — региони, които преди добива са били несеизмични.
3. Могат да бъдат намерени и официални доклади за влиянието на хидравличния разрив върху здравето на хората — риск от заболявания от рак, астма, невропатии в района на сондажите. При някои от изследванията в кръвта на пострадалите са открити бензен и тулол — химикали, съдържащи се във фракинг флуидите.

Тоест, песимистът твърди, че водата в половината чаша или е замърсена вече, или съществуват достатъчно основания да се притесняваме, че вероятността това да се случи е много голяма...

От всичко до тук става ясно едно — и оптимистът и песимистът боравят основно с хипотези, но хипотезата на песимиста почива на факти, а не на хипотетични положителни ефекти от находища със съмнителна икономическа ефективност.

Въпреки това, оптимистът твърди, че проблеми няма, че рискове не съществуват и, че икономическият ефект ще е "незабавен и несимволичен", извинете ме за цитата... Тоест, цените на газа, а от там и на редица услуги и стоки ще паднат.

За оптимиста чашата е наполовина пълна. Песимистът твърди, че тя е пълна с отрова.

Вие оптимисти ли сте и ще изпиете ли половината чаша с шистова вода? Само половината!..  Риск няма, и получавате другата половина 4 пъти по-евтино, твърдят оптимистите...