Българските медии – дами и господа, да ги аплодираме!

109-то място по свобода на медиите...

Това означава, че информацията не достига до вас, изкривявана е или е невярна и манипулативна.

Нещо стои на пътя ѝ...

Случвало ли ви се е сутрин или вечер да се чудите къде да прочетете новините? 

А питали ли сте се колко души работят в "медии", като Телеграф, Монитор, Уикенд, Таблоид, Шок, Пик, Блиц, Стандарт, Ретро, Шоу, Галерия, Калоян Стоев и анонимните дописки в Труд, анонимният автор на адверториали в 24 часа и мн. други... 

Колко от тях познавате или сте чували имената им? Колко от тях, с много малко положителни изключения, популярни основно във Фейсбук, сте чули да защитават позициите си лично и да носят отговорност за думите си?.. 

Ето това е "нещото" между вас и информацията. Ще ви го опиша цветно – вече сме в червено, в същите цветове, в които са Турция и Русия...

Тези "знайни и незнайни труженици и труженички на тихия фронт" се грижат за вашата дезинформация. На тях дължим сто и деветото място! 

Да ги аплодираме!

Те просто изкарват прехраната си - с тези ръце хранят себе си и децата си.

Седмицата в песни – от сряда до събота

Предлагам ви моя музикален подбор за тази седмица, по дни.

Тази сряда беше динамична. Откриха 44-тото Народно събрание и изборът ми се колебаеше между "Politician" на Cream и родната естрада:

Hey now baby, get into my big black car
I wanna just show you what my politics are...
...
I support the left, tho' I'm leanin' to the right
But I'm just not there when, when it's coming to a fight.

Все пак, в сряда надделя рожденият ден на Сидеров и на върха патриотично се изкачи "Та-ри-ри-рам" на Марус Куркински:

Вълшебна нощ се спуска над града
красиви хора търсят нежността...

Четвъртък – екс-журналистът от Нова Васил Иванов заговори за шушукане в редакциите на медиите. Моят избор е "Шушу мушу" на Лея Иванова:

Нима не знаеш, нима не разбра,
че край си има всяка игра.
Какво ми казваш, не чувам?
Ах, това е шу-шу-шу. Обичам те!..

Петък... Скандалът със срещата на Дончев, Цацаров и Гергов в ЦУМ безспорно качи на върха песента "ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ" на Лея Иванова:

Пълно ми е портмонето и със него ми е леко,
ще проходя този друм сред витрините на ЦУМ!
От аванса за жената и за мен и за децата
нещичко ще купя аз!
ЦУМ, ЦУМ ЦУМ! Заповядайте във ЦУМ! 

Събота беше денят на Георги Гергов. Той изстреля "Панаири, панаири" на Лили Иванова на върха:

Ах, да можех... Ала вече
циркът своя скъсан шатър е прибрал.
И в една дъждовна вечер
оня толкоз смешен клоун е умрял.

И все пак... Васил Иванов дължи няколко отговора

Снимка от екрана по време на пресконференцията на Иванов и Трифонов

Така... Хубаво е нещата да се казват докрай. И когато има нещо неясно – то трябва да бъде изяснено. Естествено.

Та, изгледах пресконференцията на Васил Иванов, след нереализирания епизод от "Шоуто на Слави" точно 4 пъти, без да броя десетките превъртания, за да си изясня неясни за мен моменти...

Накратко, Иванов казва няколко неща, основните от които за мен са:

1. Някъде в началото на 2016 (2-3 месеца след местните избори в края на 2015 г.) шефката на новините на Нова дава на Васил Иванов (ВИ) да разбере, че не иска повече разследвания на обществени поръчки (ОП) и местни кметове;
2. Самият ВИ посочи, че четири пъти тя "не му е искала" разследвания за ПО и местни кметове; 
3. За да докаже това, той пусна части от свои разговори със свои колеги от Нова, които потвърждават тезата, че Дарина Сарелска иска от него и други разследвания, не единствено такива, свързани с ОП и кметове.

Това само по себе си не означава все още, че му е наложена цензура. Напълно валидна е хипотезата, че ръководството на новините (в лицето на Сарелска) е искало да внесе разнообразие в разследванията. 

За да засили тезата си ВИ даде за пример нееднократно излъчваното негово разследване на кмета на Неделино. Иванов "подправи" разказа си с "пикантна" информация за негова и на Силва Зурлева (член на борда на Нова) среща с прокурорка от Специализираната прокуратура, предполагаемо нейде из коридорите на ДАНС. На срещата обвинителката му подала листче с името на "къртица" в Нова, която "всяка вечер си говори с този, когото разследва". Това била пак тя – Сарелска. Самият Иванов сподели, че това е секретна информация, оставяйки съмнения (поне у мен) доколко е редно да изнася такава информация публично и защо осветява информатора си... Но по-любопитно е защо с него е Силва Зурлева, която по това време е член на Управителния съвет на Нова Броудкастринг Груп. Вероятно има основание да присъства точно тя, а не някой, който е пряко отговорен за програмното съдържание на телевизията.

След този епизод, Васил Иванов започна нов разказ – пренесе слушателите в Златоград. По неговите думи – за да провери "защо и по какви канали Сарелска е решила да манипулира" него и колегите му. 

И неочаквано се пренесохме в съвсем друг, паралелен сюжет, при който стана ясно, след проверка в съответните регистри, че братът на мъжа на Сарелска е получил обществена поръчка от кмета на Златоград. Градоначалникът е възложил обществената поръчка при условията на пряко възлагане на девера ѝ, защото общата стойност е малко под 60 хил. лв. Това не е незаконно, но несъмнено е морално укоримо.

Историята за кмета на Неделино и предполагаемата случка в ДАНС леко и някак незабележимо се сляха с наратива за кмета на Златоград и девера на Сарелска.

С това разказът сякаш се затвори, а у мнозина (включително и у пишещия тези редове) остана впечатлението, че "разследването" за кума и кумеца-девер е сред спрените разследвания. А "лошият вкус" бе подсилен от сюжета за "къртицата" и спорните от морална гледна точна записи на телефонните разговори с колегите на Васил Иванов.

Описвам всичко това за да подчертая факта, че основното твърдение – Сарелска цензурира разследванията на Иванов все пак остава недоказано – журналистът не посочи нито едно конкретно разследване на кмет или обществена поръчка, спряно от Сарелска. Това, с кмета на Неделино е излъчвано нееднократно, а последното му разкритие – зa девера на шефката на новините не е било обсъждано по никакъв начин в редакцията или със самата Сарелска. Поне самият Иванов не каза нищо, за да опровергае това. 

Твърдението, че Сарелска е "къртица" подлежи на доказване единствено в съда или ако мобилният ѝ оператор пази трафичните данни от 2014 г. и може да предостави разпечатка от разговорите ѝ.

В заключение ще кажа, че по никакъв начин не се отмятам от думите си, че в "редакциите на медиите се шушука за това, какво може и какво не", както казва и самият Иванов. Нито пък, че описаната от него схема, при която кметът на Златоград възлага странна обществена поръчка на девера на Сарелска, а жената на градоначалника е счетоводителка във фирмата на бъдещия бивш депутат от ГЕРБ е невалидна, но...

Участието на Дарина Сарелска остана недоказано... Не и на пресконференцията, след "скандално" спряното "Шоу" на Трифонов.

Дължа това обяснение, в името на истината. 

Моделът #КОЙ - All Explained

Кметът-кум и депутатът-младоженец

След като протестите от 2013 г. затихнаха, медийната пропагандна машина около семейството на Пеевски и около ГЕРБ положи известни усилия да внуши на обществото, че Моделът КОЙ не съществува. Дори повече! Той е измислица на Кръга Капитал, Агнешките главички, Клуб З или кой ли още не... Това били измислици на хранениците на американски фондации, грантаджиите и протестърите...

Е, май се оказва, че не е точно така. Една пресконференция на журналист от Нова очерта ясно как работи Моделът КОЙ. По-скоро една от неговите основни технологии:

Най-голямата партия ГЕРБ си има кмет, в случая на Златоград. Градоначалникът е кум на депутат, също от ГЕРБ. Народният представител си има брат, който пък е женен за шефката на новините в Нова телевизия. Кметът възлага обществена поръчка на депутата (преди вторият да стане такъв), а жената на кмета пък е счетоводител във фирмата, получила поръчката. А самата поръчка е за 57 хиляди лева, за да може да се възложи без конкурс. Малка е, но схемата е универсално приложима както за "дребни" суми, така и за далеч по-крупни суми, измервани в десетки или стотици милиони. Това са "порционите на властта", насочвани към "обръчите от от фирми"... А на мястото на ГЕРБ може да е всяка друга партия, която през своите кметове, да раздава обществени средства на фирми, близки до членове (кмет и депутат) на партията.

За да е завършена схемата, от думите на журналиста става ясно, че роднината на депутата, която му е шеф, спира излъчването на разследването срещу кмета - кум на брата на нейния мъж, а от думите на самия журналист става ясно, че сред коментарите около материала му е бил и въпросът, дали ще се хареса на Борисов.

Съвсем просто казано, Моделът КОЙ е тази порочна обвързаност между криминални икономически интереси, политика и медии, при която властта пренасочва обществен ресурс, републикански средства, местен бюджет или евросредства към фирми на "свои хора", а медиите се грижат това да остане скрито-покрито и да не се наруши комфорта на овластените...

Не по-малко притеснителни са обаче други неща, които останаха извън акцентите от разкритията на Васил Иванов, които така или иначе си знаем. Първото е, че журналистът каза, а никой в залата, пълна със журналисти не възрази, че "колегите си шушукат по редакциите какво може и какво не може..." Тоест, неговият случай далеч не е частен и изолиран. Тишината в залата потвърди думите му.

Второто, дори по-притеснително нещо е фактът, че този иначе титулуван разследващ топ-журналист е "абсолютно сигурен, че Борисов не знае" за схемите на кмета и депутата и затова бил гласувал за него, "защото е мъжкар и прави разни неща..." Това бе казано в отговор на друг журналист – Беновска, която пък настояваше Иванов да отговори "дали смята, че Борисов е забелязал този човек и ако не го е забелязал, ти, като съвестен човек, защо не го сезира"?...

И отново никой не възрази. Разследващ топ-журналист допуска, че Борисов не знае, че такива схеми се осъществяват от партията му, свързана с не един скандал именно с обществени поръчки.

Без коментари засега е и искрената, граничеща с глупост наивност, че някой е длъжен да "сезира" лидера на ГЕРБ, разследвайки злоупотреби на функционери на неговата партия.

А нещата ще се променят само и единствено когато "шушукащите колеги" на Васил Иванов проговорят.

Фашизъм ли е уседналостта?..

От Интернет

Голяма па̀ра се вдигна покрай някаква идея, предложена от Служебния кабинет за въвеждане на уседналост при националните избори в България. Много шум се вдигна, много обвинения във фашизъм се чуха…

Няма да скрия, че участието на Стоил Стоилов при Милен Цветков ме провокира да се замисля върху идеята за уседналостта при парламентарните избори, която доскоро считах за ерес по отношение на демокрацията. От него си припомних или научих някои нови неща. Едно от тях е, че подходът към избирателните права може да е без ограничения – тоест, всеки български гражданин има правото да гласува. Има и вариант, при който това право може да бъде ограничено. Например, уседналостта при местните избори. Макар и оспорван, вкл. и от конституционна гледна точка, този принцип бе възприет от обществото и сега на местни избори гласуват само български или чужди граждани, живели в съответното населено място най-малко 6 месеца преди изборите за кмет или общински съветници.

Въпросът бе повдигнат заради идеята да се въведе принцип на уседналост и при изборите за Народно събрание на България… Съпротивата сведе аргументите си до равните права по Конституция и нелепи нападки в шовинизъм, патриотарство или откровени обвинения във фашизъм.

Стоил Стоилов

При обсъждане на въпроса с уседналостта при гласуване за парламента на България – идеята да бъдат наложени някакви ограничения на българите зад граница, трябва да се вземе предвид факта, че тези наши сънародници в най-общия смисъл са се отделили трайно от правната територия на страната (цитирам Стоилов), от която черпят своите права, но и задължения като български граждани.

Самият аз съм давал за пример паричните транзакции на българите в чужбина към свои роднини или близки в страната, но приемам аргумента, че това е лично решение, а не задължение, от което те да черпят права. Приемам мнението, че имуществените аргументи не би следвало лековерно да пораждат политически права – иначе ще се наложи да решаваме въпроса с близо 300 хиляди руски граждани, които притежават имоти в България. Трябва ли и те да имат избирателни права у нас?

Слепите, без аргументи обвинения в недемократичност са несъстоятелни, най-малкото заради примера на развити и утвърдени демокрации, като Великобритания и Германия, които имат въведен принцип за уседналост в националните избори. Ще си позволя да повторя и допълня примера на Стоил Стоилов: освен Канада, Австралия и Великобритания, където има ограничения да не си отсъствал повече от съответно 5, 6 или 15 години от страната, за да имаш право да гласуваш, в Германия правилото е да си живял поне три месеца непрекъснато в страната през последните 25 години, след като си навършил 14 години.

Въпросът за уседналостта при националните избори е свързан и с лоялността. Самата Конституция на България, в своя чл. 65 въвежда ограничение по отношение на двойното гражданство – за народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство. Очевидно е, че обществото се е съгласило с това ограничение пред българите, които желаят да упражнят пасивното си избирателно право – да нямат двойно гражданство. Плуралистичният подход предполага да обсъдим въпроса с двойното гражданство при упражняването на активното избирателно право - да избираме народни представители.

Може да бъде повдигнат и въпроса за лоялността по отношение на участието в избори в България и в другата държава, от която придобивате второ гражданство. Един пример, който веднага изплува в съзнанието ми е български граждани, гласуващи за партията на Путин в Русия и правото им да влияят върху легитимността на изборите в България. Или тези, които ще гласуват на референдума на Ердоган в Турция…

Да продължим нататък:

Не само Германия има ясно дефиниран принцип на уседналост. Такъв има и в Италия. Там италианските граждани, живеещи извън страната се регистрират в служба на италианските граждани, живеещи извън страната (AIRE), с цел да могат да гласуват. След което получават по пощата изборните книжа и ги връщат обратно с пощенски плик с предплатена услуга.

За Великобритания вече стана дума – всеки британски гражданин, който е бил регистриран да гласува на изборите през последните 15 години, като този период започва не когато са напуснали страната, а от последната регистрация в списъците за гласуване.

Очевидно е, че разговорът за уседналостта е немислим без дискусия по други базисни за изборния процес и механизъм въпроси:

• Дистанционно гласуване (по поща и в Интернет);
• Гласуване с пълномощник;
• Наличие на адекватен регистър на гласоподавателите;
• Динамична регистрация на изборите и изчистването им от т.нар. Мъртви души...

И все пак, понеже част от истерията се подхранва и от националпопулистите, кичещи се с термина патриоти, ще завърша с една поредна, но не и последна възможност – възможността да се заложи изискване за неучастие в изборите в страната, в която пребивава българският гражданин, ако иска да гласува за родния парламент – декларация, която да поставя избирателя отговорен пред Закона при нарушаването ѝ...

И изгледайте видеото:

RIP десница, Long live десница!

На заем от БНР

Изминалите избори показаха недвусмислено, че в България няма модерна десница, основана на идеи и политически възгледи. Изборите изхвърлиха зад борда паразитиращата чрез присъствието си във властта групичка партии със затихващи функции. Част от тях, свързани с обещаната още в зората на несъстоялия се преход алтернатива "с малко, но завинаги". Друга група политици са остатъците на царската алтернатива "800 дни"...

Днес тези остатъци се борят със зъби и нокти да се вкопчат по един или друг начин във властта и, възползвайки се от произтичащите от това икономически облаги, да оцелеят от избори до избори.

Съдбата е благосклонна към дясното. На последните избори всичките тези партии със затихващи функции не само останаха под чертата, но останаха и без субсидии.

Някой може да попита – ама как така няма модерна десница? Ами ГЕРБ какви са? ГЕРБ не са десница. ГЕРБ са всеядна партия, създадена от шофьорите и секретарките на БКП, без идеология. Клиентела, създадена на етатистки принцип, която се стреми към контрол и монополно участие на държавата в икономиката, разпределяйки обществените поръчки и европейските фондове. ГЕРБ, без парите на данъкоплатците и еврофондовете, без клиентелата и служителите и семействата на държавната и местните администрации би се свела до поредната лидерска партия, по подобие на Марешки. ГЕРБ, лишена от възможността да  харчи пари по европейски и републикански проекти, би отмряла, а част лидерите ѝ вероятно ще бъдат привлечени под обвинение, съдени или просто елиминирани от конкурентни криминални кръгове.

Ролята на десницата може(ше) и трябва да има за цел дисциплинирането на групировката ГЕРБ и плавното ѝ свиване до поне двойно по-малко народни представители, с което властовият нагон и криминалните икономически интереси на партийната камарила ще бъдат сериозно ограничени.

Това може да стане само и единствено с нова дясна алтернатива с ясна идеология и политически възгледи, които да са насочени към ограничаване на участието на държавата и контрола ѝ върху икономическия живот. Алтернатива, която ще предлага десни мерки, а не популярни или продаваеми по време на избори.

Алтернативата не трябва да стъпва върху лидери и партийна върхушка. Тя може да е електорална. А административните органи на подобен нов десен проект трябва да имат за своя основна, ако не единствена функция подготовката и участието в изборите. Пример може да бъде даден с начина, по който е структурирана републиканската или дори демократическата партия в САЩ.

Новата дясна алтернатива трябва да защитава интересите на гражданската нация, да гарантира върховенството на Закона, неприкосновеността на частната собсвеност и да отстоява свободата на словото, съвестта, мисълта, равните възможности и равенството пред Закона, както и правото на достоен живот. Икономическите политики на новата дясна алтернатива трябва да ограничават възможността на държавата да преразпределя или по друг начин да участва или да влияе на бизнеса, с което ще допринесе и за противодействието на корупцията във всичките ѝ форми. В сферата на правосъдието тази нова десница трябва да предлага политики, които ще допринесат за достъпно и ефективно правосъдие, ще повишат правосъзнанието на гражданите и не на последно място – промени, които да облекчат работата на органите в досъдебната фаза.

Националната сигурност трябва да е тясно обвързана с националния интерес – ненамеса и защита на суверенитета на страната по отношение на великоруските имперски интереси и интересите на Анкара. Отношенията ни със съседите трябва да се основават на добрите двустранни отношения и на прагматична основа в контекста на обощоевропейската политика и ясно дефиниран национален интерес. В този смисъл, НАТО и силното присъствие на алианса в България е от фундаментално значение за националната сигурност.

Ако се върнем на структурата на новата дясна алтернатива, видимо от подхода на отмиращите партии на прехода, тя трябва да дава възможност за конкурентно политическо развитие на личности, на базата на техните качества. Това би била полезна крачка по пътя към мажоритарната ера в България. Идеята за гражданския съвет на Реформаторския блок и структурата на Нова Република, без да ги оценявам, подсказват, че силните граждански кандидатури са умишлено търсена алтернатива на партийните парашутисти в листите.

Проблемът на остатъците от Синята идея от зората на т. нар. преход, както и люспите от царската алтернатива обаче е именно в самоцелното присъствие във властта и все по-увеличаващата се пропаст между партиите и електоратите им. 

Казано просто, дясна алтернатива в България няма да има докато има остатъци от партиите на прехода. Те трябва да отмрат и да се саморазпуснат. Никой не пречи на "читавите" политици от тези партии да търсят участие в новата дясна алтернатива. Но не като личности, лидиращи процесите, а в конкуренция с други равнопоставени им кандидати.

А първата стъпка за това е разпускането на ДСБ, СДС, ДБГ и подобни – всички партийки лилипути с десетина хиляди гласа, участвали активно в политическия живот вдясно през целия т.нар. преход.