RIP десница, Long live десница!

На заем от БНР

Изминалите избори показаха недвусмислено, че в България няма модерна десница, основана на идеи и политически възгледи. Изборите изхвърлиха зад борда паразитиращата чрез присъствието си във властта групичка партии със затихващи функции. Част от тях, свързани с обещаната още в зората на несъстоялия се преход алтернатива "с малко, но завинаги". Друга група политици са остатъците на царската алтернатива "800 дни"...

Днес тези остатъци се борят със зъби и нокти да се вкопчат по един или друг начин във властта и, възползвайки се от произтичащите от това икономически облаги, да оцелеят от избори до избори.

Съдбата е благосклонна към дясното. На последните избори всичките тези партии със затихващи функции не само останаха под чертата, но останаха и без субсидии.

Някой може да попита – ама как така няма модерна десница? Ами ГЕРБ какви са? ГЕРБ не са десница. ГЕРБ са всеядна партия, създадена от шофьорите и секретарките на БКП, без идеология. Клиентела, създадена на етатистки принцип, която се стреми към контрол и монополно участие на държавата в икономиката, разпределяйки обществените поръчки и европейските фондове. ГЕРБ, без парите на данъкоплатците и еврофондовете, без клиентелата и служителите и семействата на държавната и местните администрации би се свела до поредната лидерска партия, по подобие на Марешки. ГЕРБ, лишена от възможността да  харчи пари по европейски и републикански проекти, би отмряла, а част лидерите ѝ вероятно ще бъдат привлечени под обвинение, съдени или просто елиминирани от конкурентни криминални кръгове.

Ролята на десницата може(ше) и трябва да има за цел дисциплинирането на групировката ГЕРБ и плавното ѝ свиване до поне двойно по-малко народни представители, с което властовият нагон и криминалните икономически интереси на партийната камарила ще бъдат сериозно ограничени.

Това може да стане само и единствено с нова дясна алтернатива с ясна идеология и политически възгледи, които да са насочени към ограничаване на участието на държавата и контрола ѝ върху икономическия живот. Алтернатива, която ще предлага десни мерки, а не популярни или продаваеми по време на избори.

Алтернативата не трябва да стъпва върху лидери и партийна върхушка. Тя може да е електорална. А административните органи на подобен нов десен проект трябва да имат за своя основна, ако не единствена функция подготовката и участието в изборите. Пример може да бъде даден с начина, по който е структурирана републиканската или дори демократическата партия в САЩ.

Новата дясна алтернатива трябва да защитава интересите на гражданската нация, да гарантира върховенството на Закона, неприкосновеността на частната собсвеност и да отстоява свободата на словото, съвестта, мисълта, равните възможности и равенството пред Закона, както и правото на достоен живот. Икономическите политики на новата дясна алтернатива трябва да ограничават възможността на държавата да преразпределя или по друг начин да участва или да влияе на бизнеса, с което ще допринесе и за противодействието на корупцията във всичките ѝ форми. В сферата на правосъдието тази нова десница трябва да предлага политики, които ще допринесат за достъпно и ефективно правосъдие, ще повишат правосъзнанието на гражданите и не на последно място – промени, които да облекчат работата на органите в досъдебната фаза.

Националната сигурност трябва да е тясно обвързана с националния интерес – ненамеса и защита на суверенитета на страната по отношение на великоруските имперски интереси и интересите на Анкара. Отношенията ни със съседите трябва да се основават на добрите двустранни отношения и на прагматична основа в контекста на обощоевропейската политика и ясно дефиниран национален интерес. В този смисъл, НАТО и силното присъствие на алианса в България е от фундаментално значение за националната сигурност.

Ако се върнем на структурата на новата дясна алтернатива, видимо от подхода на отмиращите партии на прехода, тя трябва да дава възможност за конкурентно политическо развитие на личности, на базата на техните качества. Това би била полезна крачка по пътя към мажоритарната ера в България. Идеята за гражданския съвет на Реформаторския блок и структурата на Нова Република, без да ги оценявам, подсказват, че силните граждански кандидатури са умишлено търсена алтернатива на партийните парашутисти в листите.

Проблемът на остатъците от Синята идея от зората на т. нар. преход, както и люспите от царската алтернатива обаче е именно в самоцелното присъствие във властта и все по-увеличаващата се пропаст между партиите и електоратите им. 

Казано просто, дясна алтернатива в България няма да има докато има остатъци от партиите на прехода. Те трябва да отмрат и да се саморазпуснат. Никой не пречи на "читавите" политици от тези партии да търсят участие в новата дясна алтернатива. Но не като личности, лидиращи процесите, а в конкуренция с други равнопоставени им кандидати.

А първата стъпка за това е разпускането на ДСБ, СДС, ДБГ и подобни – всички партийки лилипути с десетина хиляди гласа, участвали активно в политическия живот вдясно през целия т.нар. преход.