Геополитикът Борисов и "ние те обичаме" журналистиката...

Геополитикът Борисов

Борисов се събуди малко преди шест. През отворения прозорец се носеха тихите летни песни на птичките. Магнолията му отдавана бе прецъфтяла и единствената миризма, процеждаща се през комарника, беше цигареният дим на дежурния от НСО. Бойко великодушно им беше разрешил да пушат на смяна. И те са хора. От време на време се изкушаваше да им пусне от онова "домашно" видео, дето го нима с две камери в кабинета си на "Дондуков" №1, ама не беше сигурен дали момчетата нямаше да му се подиграват, когато не са на смяна. Все пак, не е първа младост. Може да не спи с баби, ама си е дядо. А и килцата вече са множко...

Стана. Протегна се. Отиде да се изпикае. "Добре че съм само по слипове. Няма къде да ми сложат микрофона, ако решат пак да ме записват..." — каза си Борисов и се усмихна на продължението на тази мисъл. Застана пред огледалото, почеса се под слиповете, плесна се няколко пъти по корема. "Хубаво, че вкарахме "Тигрите" в елита. С тези килограми не два пъти, а по пет пъти ще трябва да ми преиграва съдията дузпите..." – прокрадна се нотка самокритичност в главата му. По-скоро, запълни липсата на други мисли в момента. "Ще трябва да поръчам един гладиатор и лежанка на Дондуков – нахлу в главата му втората мисъл за деня – само да видя кой кабинет могат да освободят, да ми е наблизо..."

"Днес няма да се бръсна! Репортерките по- ме харесват лъмбър сексуален!" – третата мисъл за деня. Протегна се и пусна плазмата, за да види Ани, Виктор и Хекимян какви са ги забъркали за днес и докато чакаше да минат рекламите се протегна към вестника, дето НСО го бяха оставили под дистанционното. Денят му започваше добре. Някакво момче с козя брадичка – Виктор някой си, беше написал статия за него: "Борисов - геополитикът". Предпочиташе да  беше писала някоя репортерка. Можеше да я покани за интервю на "Дондуков"...

— Господин премиер, време е да тръгваме. След малко почва трафика... – почука дискретно на вратата бодигардът. Бойко леко се раздразни. Беше се зачел. "Борисов Отмъстителят, който си го връща на всички втръснали политици, докато строи магистрали... Бойко Умиротворителят, който помирява всички, в името на стабилността... Бойко геополитикът... 'Баси балъците, помисли си Борисов, ако знаеха само к'ва далавера е с асфалта и фракциите..." Борисов прогони четвъртата мисъл за деня, защото не му се мислеше за февруари 2013 г. "Как само ги изпързалях с оставката онази зима. После балъците сами ме върнаха. Маршируваха, маршируваха... А после реформаторите 'баси трика им изиграха!" — отново се усмихна Борисов.

На излизане се заслуша за минутка какво говореха по телевизора. "Хубаво стана! Вече не канят неудобни. Нема кой да ме плюе, а аз после да звъня по редакциите. Да похваля пиарката и оня, от пресслужбата на МС. Само наши хора коментират. Е, не може без хората на Корнелия, ама те са по-кротки. Нали са в парламента, нема да играят срещу интереса си, я! С общи усилия ще закрепим стабилността четири години!... Хахахаха!" – засмя се в ума си Борисов, а ехото от гръмогласния смях кънтеше в главата му, докато стигна до джипката.

— Момче, я бегай отзад. Аз ще карам!
— Г-н премиер, протоколът не позволя...
— Аз съм протоколът! – смигна му Борисов закачливо. Още си мислеше за геополитиката. Преди време му се беше наложило да им обяснява икономиката. "Днеска ще им обясня и геополитиката!.."

За колана дори не си и помисли. Законите са за говедата – да се блъскат в тях, като в бариера. "Лъвовете прескачаме бариерата!" – припомни си Бойко, народната мъдрост.

Докато се усети, вече беше стигнал Министерския съвет. Смигна на дежурния, приемайки отдадените почести и се замисли за новините от миналата нощ. Жертвите в Лондон наближаваха 30, а някой му беше споменал, че една от възможните причини може да е ново поставената външна изолация. "Некадърници..." – помисли си Бойко. "Нито санират като хората, нито противопожарната им служба е като хората" – ядоса се геополитикът почти на глас.

— Добро утро, г-н премиер! Едно кафенце? – изправи се като струна секретарката пред личния му кабинет. Оня, дето бесепето му бяха изнесли портретите. Въпросът го подразни. Той се сети за кафеварката, дето комунистите му я откраднаха в парламента. Същите, дето убили дедо му, а в неговото досие написали, че е внук на враг на народа...

Гневът му растеше.

— Колко пъти съм ти казвал? При нас е "добър ден!" – тросна се Борисов и ако знаеше за Луи XIV Слънцето, щеше да се сети за него...

Но не знаеше.

Влезе в кабинета си и засече кой министър ще му звънне пръв.

Едно държавническо пътуване до Анкара

"Колко пъти съм идвала в Турция..., мислеше си Екатерина, то кой ли българин не е ходил по алъш-вериш до Капалъ Чарши!"

Зад затъмнените прозорци на автомобила, отразяващи синьо-червените светлини на полицията, тя се бе облегнала удобно в кожения салон и се усмихваше на щастливите хора по улиците на Анкара, веселящи се по ресторантите. "Кой би си помислил, че тук текат репресии? Че преследват журналисти?!.." – недоумяваше външният министър в дългия път от аерогарата до официалната резиденция. Нищо че се бяха погрижили кортежът да има "зелен коридор". Пак си е дълъг път...

Екатерина най-сетне взе да превъзмогва умората от полета. Тя се замисли за инструкциите на Ангела. "Бойко трябва да бъде мост... Не! Звучи някак непълноценно. Трябва да е посредник между Европа и нашия най-голям съсед. Турция всъщност е най-големият съсед на ЕС!", каза си замислено Екатерина и се зарадва на тази мисъл – "колко ли добре ще се продаде репликата в България? Кой ли ще ме покани първа, като се върна? – мислеше си тя. Сигурно Ани. С нея си говорим добре. Хекимян малко ми левее, все към БСП го дърпа и той ще е по-агресивен. Да не забравя да помоля Севда да се погрижи за един хубав отчет в сутрешния на Нова..." 

След като премиерът нахлу в мислите ѝ, Екатерина се изпълни с патриотично чувство. Тя изпита стабилност, докато турската правителствена лимузина сигурно се плъзгаше по пътя. "Борисов – спасителят на Европа!", възкликна в ума си Екатерина, оценявайки мислено предстоящите заглавия на медиите в България. 

Усети се, че не трябва да се усмихва чак толкова широко. Все пак, тук не е за алъш-вериш, а по държавнически дела и погледът ѝ отново стана сериозен и по министерски умислен. Тя разсъждаваше за тоалетите си: "Добре, че взех онази пъстра рокличка с флоралния десен. Кое ли сако ще ѝ отива повече? Розовото?.." Щеше да вземе решението, когато стигнеха мястото, където щяха да нощуват. Все пак до първата официална среща имаше няколко часа. 

"Сигурно онези обувчици, охрата със средно високия ток, ще си паснат добре на ансамбъла, върна се сред проблемите си Екатерина, не са "Маноло Бланик" или "Лубутен", но и тези стават. Дано не се изпусна да си извадя петата на някоя официална среща, че точно там е щампата на производителя, притеснено си помисли тя. Нищо де! Ще видят, че дори министърката допринася за стокооборота между България и Турция", усмивката ѝ грейна дори по-силно на лицето.

"А! Май наближаваме... Чакай да си припомня! Как се излизаше от правителствена лимузина", помисли си тя в края на дългото пътуване от самолета до резиденцията...

"Русофилията", "русофобията" и Достоевски

За тези, които считат аргумента "аз чета Достоевски, не съм русофоб" за валиден, ще дам пример, че май Достоевски е бил българофоб или поне славянофоб... Интересно е как Руската православна църква гледа на съвременна България (РПЦ). Цитатът е от авторитетно учебно пособие на РПЦ:

 “Русия никога не е имала и няма да има такива ненавистници, завистници, клеветници и даже открити врагове, като всичките тези славянски племена, веднага, след като Русия ги освободи, а Европа се съгласи да ги признае за свободни! …Ще започнат те (освободените славянски народи) задължително от това, вътрешно, ако не и направо на глас да се обявяват и убеждават в това, че не дължат на Русия ни най-малка благодарност, напротив – от властолюбието на Русия те едва са се спасили, сключвайки мир с намесата на европейския концерт, а без намесата на Европа, Русия, отнемайки ги от турците, щеше веднага да ги погълне, “имайки предвид разширяването на границите и основаването на Великата славянска империя чрез поробването на славяните от алчното, хитро и варварско великоруско племе” Дълго, о, дълго още те няма да са в състояние да признаят безкористието на Русия и великото, святото и нечувано в света, издигнато от нея знаме на величайшата идея измежду тези идеи, от които човекът живее и без които човечеството, ако тези идеи спрат да съществуват, се вкочанява, изражда се и умира в язви и в безсилие…”*

Времето доказа правотата на Достоевски. Почти веднага след утвърждаването на българската държавност (да отбележим – благодарение на Русия), започнаха недоразуменията между българите и руснаците, а нещата приключиха с това, че при правителството на Стамболов русофилите ги тровеха, затваряха в затвори и гонеха от страната. В момента на смъртта на Александър III България беше единствената страна в Европа, с която Русия нямаше дипломатически отношения. В крайна сметка, Русия воюваше срещу България в две световни войни…"

Цитатът е от:

Русская Православная Церковь 

Сретенская Духовная Семинария 

CРЕТЕНСКИЙ СБОРНИК 

Москва 2012 г. 

Разговорът в никакъв случай не е по оста "фѝлия-фобия", а за обективен прочит на историята и за истинската независимост на суверенна България. Официална Русия – от руската империя, през СССР, до днес, гледа на България както метрополията гледа на колонизираните територии.

---
*  Ф.М. Достоевски. "Дневник на писателя". 1877 (септември–демекври) – 1880 (август).