Едно държавническо пътуване до Анкара

"Колко пъти съм идвала в Турция..., мислеше си Екатерина, то кой ли българин не е ходил по алъш-вериш до Капалъ Чарши!"

Зад затъмнените прозорци на автомобила, отразяващи синьо-червените светлини на полицията, тя се бе облегнала удобно в кожения салон и се усмихваше на щастливите хора по улиците на Анкара, веселящи се по ресторантите. "Кой би си помислил, че тук текат репресии? Че преследват журналисти?!.." – недоумяваше външният министър в дългия път от аерогарата до официалната резиденция. Нищо че се бяха погрижили кортежът да има "зелен коридор". Пак си е дълъг път...

Екатерина най-сетне взе да превъзмогва умората от полета. Тя се замисли за инструкциите на Ангела. "Бойко трябва да бъде мост... Не! Звучи някак непълноценно. Трябва да е посредник между Европа и нашия най-голям съсед. Турция всъщност е най-големият съсед на ЕС!", каза си замислено Екатерина и се зарадва на тази мисъл – "колко ли добре ще се продаде репликата в България? Кой ли ще ме покани първа, като се върна? – мислеше си тя. Сигурно Ани. С нея си говорим добре. Хекимян малко ми левее, все към БСП го дърпа и той ще е по-агресивен. Да не забравя да помоля Севда да се погрижи за един хубав отчет в сутрешния на Нова..." 

След като премиерът нахлу в мислите ѝ, Екатерина се изпълни с патриотично чувство. Тя изпита стабилност, докато турската правителствена лимузина сигурно се плъзгаше по пътя. "Борисов – спасителят на Европа!", възкликна в ума си Екатерина, оценявайки мислено предстоящите заглавия на медиите в България. 

Усети се, че не трябва да се усмихва чак толкова широко. Все пак, тук не е за алъш-вериш, а по държавнически дела и погледът ѝ отново стана сериозен и по министерски умислен. Тя разсъждаваше за тоалетите си: "Добре, че взех онази пъстра рокличка с флоралния десен. Кое ли сако ще ѝ отива повече? Розовото?.." Щеше да вземе решението, когато стигнеха мястото, където щяха да нощуват. Все пак до първата официална среща имаше няколко часа. 

"Сигурно онези обувчици, охрата със средно високия ток, ще си паснат добре на ансамбъла, върна се сред проблемите си Екатерина, не са "Маноло Бланик" или "Лубутен", но и тези стават. Дано не се изпусна да си извадя петата на някоя официална среща, че точно там е щампата на производителя, притеснено си помисли тя. Нищо де! Ще видят, че дори министърката допринася за стокооборота между България и Турция", усмивката ѝ грейна дори по-силно на лицето.

"А! Май наближаваме... Чакай да си припомня! Как се излизаше от правителствена лимузина", помисли си тя в края на дългото пътуване от самолета до резиденцията...