Религиозното обучение - начин на употреба в секуларна България

Религиозното обучение в секуларните държави има академичен характер. Различните деноминации, включени в образователния процес се разглеждат от гледна точка на техните ритуали, обреди, церемонии, вярвания и доктрини, а тези аспекти се преподават в исторически, философски и културен план. Основна характеристика на западната секуларна култура е това, че религиозното обучение е изцяло отделено от научното и разглежда вярванията като фундаментална и основополагаща характеристика, която мотивира принадлежността на вярващия към дадена деноминация.
Секуларната концепция се отличава от разбиранията на обществата, които се придържат към религиозните закони, в които определена религиозна доктрина се преподава в чисто религиозен смисъл, а традициите и обичаите се приемат за закони, чието нарушаване е престъпление и девиантно поведение, нуждаещо се от наказателна корекция.
Хората в дадена страна имат своите религиозни вярвания или атеистични възгледи, поради което привилегироването на определени религиозни убеждения чрез поддържането им от страна на държавата може да стане източник на конфликти. Така, религиозното обучение в държавните училища някъде е разрешено, другаде – не.
Противниците на религиозното обучение в училищата считат, че подобно привилегироване може да стане причина за дискриминация на децата, непринадлежащи към преподаваната религия, а неговите поддръжници са на мнение, че то би имало социализиращо влияние върху тях, помагайки им да се развиват като отговорни и духовно зрели възрастни.

(По маттериали от Уикипедия)

В идеалния вариант, религиозното обучение в България би следвало да се провежда в съответствие рамката, заложена от българските закони и приетите подзаконови документи, регламентиращи проблема. Ще ги припомня:
Конституция на Р. България (Чл. 13, ал. 1 и 2);
Закон за вероизповеданията (Чл. 4, ал. 1);
Закон за народната просвета (ЗНП) (Чл. 5; Чл. 15, ал. 1, т.1);
Правилник за прилагане на ЗНП (Чл. 4, ал. 1 и 2);
Закон за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план (ЗСООМУП) (Чл. 3);
Инструкция №2 на МОН от юни 2003 за провеждане на обучение по предмет “Религия”;
Концепция за обучение по предмет “Религия”;
Концепция за обучение по предмет “Религия-Ислям”.

Споменатите по-горе нормативни документи определят вероизповеданията в България като отделени от държавата, свободни и равноправни. Образованието се определя като светско, независимо от идеологии, религии и политически доктрини, а налагането им е недопустимо. В образователния процес религиите трябва да бъдат представени в исторически, философски и културен план чрез учебното съдържание на различни учебни предмети.
За целите на това изложение ще използвам следните понятия: “религия”, “религиозно обучение” и “секуларна държава”. Без съмнение, термините "вероизповедание" и "вероучение" са изключващи и имат по-скоро православно-християнска окраска, докато "религия" и "религиозно обучение" са по-скоро включващи, с неутрален характер, поради което употребата им е по-уместна, когато се дискутират въпроси, свързани с религиозната свобода и равноправие. Ще ползвам израза "секуларна държава" в смисъла на държава, в която религиите са "отделени, свободни и равноправни".
Прави впечатление обаче, че законодателят, държавните служители, журналистите и духовниците, свързани в своята дейност с дискутирания проблем, масово ползват понятието "религия" като синоним на "вероизповедание", а "религиозно обучение" – най-често, като синоним на "вероучение". Защо това е така и можем ли да говорим за умишлена подмяна на термините, и какво вероятно се крие зад това? По-нататък ще се опитам да отговоря на този въпрос от гледна точка на страничен, но свързан с проблема наблюдател.
Цитираните по-горе документи без съмнение определят България като секуларна държава. Това обаче изглежда неприемливо за законодателя и вероятно за част от духовенството. Основание да твърдим това ни дават показателните промени в законодателството, от 2002 и 2003 г.. Приемат се подзаконови документи, които тихомълком променят статуквото и на практика налагат определени религиозни доктрини в образователния процес. За да не бъдем голословни, нека обърнем внимание на това как рамката, в която България е секуларна държава, а образованието е светско се разширява с направените промени в законите и най-вече приетите подзаконови документи. Тези допълнения и изменения видимо размиват границите, в които религиите са “свободни, равноправни и отделени от държавата” и са в противоречие с изкисването за светския характер на образователната ни система. Промените, внесени през 2002 г. в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (от 1999 г.), както и официално приетите и одобрени от Министерството на образованието и науката (МОН) през 2003 г. концепции за обучение по предмет “Религия” и “Религия-Ислям”, Източното православие и Ислямът навлизат в училищата. На практика това става така:
Първо (през 2002 г.), към ЗСООМУП, в разпоредбите му, регламентиращи задължителноизбираемата общообразователна подготовка, се добавя и предмет “Религия” (чл. 10, 4, изм., ДВ, бр. 95 от 2002 г.).
После (през 2003 г.), към Правилника за приложение на ЗНП управляващите добавят пояснението, че “обучението по учебния предмет "религия" се извършва съгласно инструкция, издадена от министъра на образованието и науката” (чл. Чл. 4 (3) (Изм., ДВ, бр. 33 от 2003 г.).
За да отговорим на въпроса можем ли да говорим за умишлена подмяна на термините и какво вероятно се крие зад това, нека си припомним и експертната оценка на Закона за вероизповеданията, изработена от г-н Еванс по искане на Съвета на Европа, в която той казва:
“…Налага се изводът, че определени аспекти на закона имат за последица привилегироването на определено религиозно вероизповедание за сметка на останалите… Това също противоречи на рамката на конвенцията.”
Историята на действащия Закон за вероизповеданията е следната: Той бе приет в последните работни дни на 2002 г. (19 декември), като гласуването му бе съпроводено с множество протести и декларация до президента Първанов с искане да наложи вето върху закона, подписана от 18 религиозни и неправителствени организации. Без да се съобрази с това искане, на 27 декември 2002 г., президентът на всички българи подписва указ за обнародване на закона. В следствие на това, той получава награда от Патриарха на цяла Русия Алексий за "изключителна работа по укрепване единството на православните народи", която има и парично измерение - 50,000 долара. В изявленията си преди награждаването, Патриарх Алексий II пояснява, че наградата се връчва преди всичко за подкрепата на г-н Първанов (включително и подписването без възражения) на новия Закон за вероизповеданията, приет от българското Народно събрание в края на 2002 г. Закон, който според руския патриарх, ликвидира т. нар. "разкол" в Българската православна църква. Част от неговите разпоредби бе атакувана от група народни представители пред Конституционния съд (КС), с искане те да бъдат обявени за противоконституционни. Това не стана, а фактите около гласуването на КС са любопитни, макар и извън темата на тази дискусия.
С влизането си в сила, през юли 2004 г., Законът за вероизповеданията стана основание за безпрецедентна намеса на държавата във вътрешните дела на най-голямото в страната вероизповедание, осъществена със заповед на прокуратурата и пряко участие на полицията.
Това са част от фактите, които имат пряко или косвено отношение към проблема "религиозно обучение в България". Пряко отношение към въпроса с религиозното обучение има отказът на държавата да се запази като секуларна. Косвено отношение към преподаването на религия в училищата може да имат всички следствия от отказа на държавата да запази своя секуларитет, зле прикритото “привилегироване на определено религиозно вероизповедание за сметка на останалите” и влиянието на подобно отношение към целите и съдържанието на образователния процес в тази сфера.
Темата на това изложение, както е определена от заглавието, касае “употребата” на понятието “религиозно обучение” в секуларна България. Учебният процес по религия е частен случай на отношенията между държавата и религиите, които са регулирани от съществуващите закони и подзаконови документи, в съответствие с принципа за “отделеност, свобода и равноправие” на различните религии. Казано по-конкретно, законите на страната изискват държавата да е отделена от религиите, а „налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини е недопустимо”. Ако разгледаме обаче в детайли концепциите за религиозно обучение ще открием, че концепция “Религия” пропагандира Източното Православие, а наименованието “Религия-Ислям” само говори за съдържанието на учебната програма. По тази причина, по-горе твърдя, че Източното православие и Ислямът доминиращо и привилегировано навлизат в учебните програми. Несъответствието между изискването на Конституцията и другите цитирани закони за "отделеност" на религиите от държавата и светския характер на образователната система у нас, от една страна, и чисто религиозния характер на одобрените концепции и учебници от друга, налага споменатата подмяна на термините. Откритото приемане на "вероучение" (Православен катехизис или Ислям) би могло да предизвика полемика с непредвидим край, докато наименованието "религиозно обучение" е нещо по-различно, по-светско, поради което подмяната на термините прави нещата по-приемливи.
В опитите си да присъединят България към една общност, в която основните човешки права, сред които и свободата на религията, са гарантирани, българските политици променят законодателството така, че на пръв поглед тези фундаментални човешки свободи изглеждат защитени. Въпреки това обаче, след временното затваряне на глава “Образование и професионално обучение” от преговорите по присъединяването ни към ЕС, в българското законодателство се внасят споменатите вече промени и допълнения, които, разгледани в контекста на критиките, отправяни към България в сферата на свободата и равноправието на религиите, затвърдяват впечатлението за “привилегированост” на определени религии спрямо всички останали. По този начин се затвърдява и впечатлението, че законите у нас умишлено се създават с достатъчно "вратички", така че подзаконовите документи (правилници, наредби, инструкции и пр.) фактически да управляват нещата в дадената сфера.
Осъзнавам, че след присъединяването на България към ЕС, информацията поднесена по-горе може да бъде обявена за неактуална. Фактическото състояние на нещата в сферата на религиозното обучение и законите, регулиращи взаимоотношенията между вероизповеданията от една страна и държавата и религиите от друга обаче подсказва, че тези проблеми са все още неразрешени, въпреки, че не без усилия в тази посока, са поставени извън фокуса на общественото внимание.
Моделите на религиозно обучение в развитите демокрации са предмет на отделно изследване, чийто обем значително би разширил настоящия текст, а положителното у тях е зачитането и уважаването на религиозния плурализъм. Законите, регулиращи тези въпроси в България също задават рамки, в които религиите би следвало да бъдат равнопоставено представени в учебните програми, като тяхната специфика се разглежда в исторически, философски и културен аспект. Внесените по-късно допълнения към тази рамка са реверанс към определеното в Конституцията и ЗВ като “традиционно” за България вероизповедание и към втората по големина религия у нас. В този смисъл, България отново е поставена пред избор: зачитане и уважаване на религиозния плурализъм и свободи или “привилегироване на едно религиозно изповедание за сметка на останалите”. Кой избор ще направим? Надявам се, че това ще бъде изборът, потвърждаващ секуларния характер на българската държава. Изборът, който ще затвърди свободата и равноправието на различните религии у нас.

Сп. Обектив, бр. 140, февруари, 2007

------

Малкъм Д. Евънс (род. 1959 г.) е професор по международно право към университета в Бристол, катедра Социални науки. Завършва право в колежа “Regent's Park” в Оксфорд. Професор Евънс работи за Организацията са сътрудничество и сигурност в Европа по въпроси за свободата на религията. Член е на International Longshoremen’s Association Human Rights law and Practice Committee и на управителния орган на Асоциацията за предпазване от мъчения.

Вероучението в училище - парадокс в ХХI век

Конституция на Република България
Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни.
(2) Религиозните институции са отделени от държавата.
Закон за вероизповеданията
Чл. 4. (1) Вероизповеданията са свободни и равноправни. Религиозните институции са отделени от държавата.
Закон за народната просвета
Чл. 5. Образованието е светско.
Чл. 15. (1) Държавните образователни изисквания ...създават условия за:
изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и култура.
Правилник за прилагане на ЗНП
Чл. 4. (1) Светското образование не допуска налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини.
(2) В светските училища религиите се изучават в исторически, философски и културен план чрез учебното съдържание на различни учебни предмети.

Закон за висшето образование

Чл. 3. Висшето светско образование е независимо от идеологии, религии и политически доктрини.

Рамката, определена от цитираните по-горе закони и подзаконови документи, определя България като страна, в която религията е отделена от държавата – като секуларна държава. Тази рамка очевидно е неприемлива за законотвореца днес (а вероятно и за някои духовници), което налага някои на пръв поглед козметични промени в законодателството. Приемат се подзаконови документи, които тихомълком променят статуквото и на практика налагат определени религиозни доктрини в образователния процес. За да не бъдем голословни, нека обърнем внимание на това как тази рамка е разширявана през годините и как внесените промени в законите и най-вече приетите подзаконови документи видимо размиват границите, в които религиите са “свободни, равноправни и отделени от държавата”. С промените от 2002 г., внесени в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, както и с официално приетите и одобрени от Министерството на образованието и науката (МОН) концепции за обучение по предмет “Религия” и “Религия-Ислям”, Източното православие и Ислямът навлизат в училищата. Защо твърдя, че само две от множеството религии влизат в учебната програма, ще се опитам да обясня по-късно. Сега нека видим как това става на практика (удебеленият текст е от автора, с цел да обърне внимание върху нововъведенията):

Чл. 10. Общообразователната подготовка в българското училище се осъществява чрез изучаването на учебни предмети, групирани в следните културно-образователни области:
1. български език и литература;
2. чужди езици;
3. математика, информатика и информационни технологии;
4.(изм., ДВ, бр. 95 от 2002 г.) обществени науки, гражданско образование и религия;
5. природни науки и екология;
Чл. 15. (1) Структурата на учебния план обхваща три вида подготовка: задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема.
(2) Задължителната подготовка осигурява постигането на общообразователния минимум.
(3) (Изм., ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Задължителноизбираемата подготовка осигурява допълнително обучение по учебни предмети от културно-образователните области по чл. 10 и/или от професионалната подготовка в съответствие с интересите и индивидуалните възможности на учениците и с възможностите на училището. В задължителноизбираемата подготовка се включва изучаването на майчиния език и религия.

Подобни промени се внасят през 2003 г. и в Правилника за приложение на ЗНП:

Чл. 4 (3) (Изм., ДВ, бр. 33 от 2003 г.) В светските училища могат да се изучават религии в часовете, определени за задължителноизбираема или свободноизбираема подготовка. Обучението по учебния предмет "религия" се извършва съгласно инструкция, издадена от министъра на образованието и науката.

Така, религията освен трайно, навлиза и напълно законно в учебните програми. Това, само по себе си не е проблем, тъй като, мнозина биха се съгласили, че богатото духовно наследство на човечеството има място в образователните институции. Трудно може да се оспори необходимостта религиите по света да се изучват в “исторически, философски и културен план”. Нито пък някой би възразил, ако религиите се преподават в училищата, и това става по начин, съответстващ на изискванията за “отделеност, равноправие и свобода”, заложени в Конституцията и Закона за вероизповеданията. За да не бъда досаден, ще спестя на уважаемия читател цитирането на международните документи, тъй като считам, че вътрешно-правните норми са напълно достатъчни да регулират този проблем (без по този начин да ги характеризирам като добри или лоши). Ако подходът, регламентиран от законите (преди допълненията от 2003 г.) бъде запазен, това ще гарантира чисто научна методология, без преподавания материал да е обвързан с определена религиозна доктрина. Ако това бъде направено, то би било прекалено хубаво, за да бъде вярно. Какво става у нас на практика?

Прави впечатление, че законодателят, държавните служители, журналистите или духовниците, свързани в своята дейност с проблема, масово ползват понятието "религия" като синоним на "вероизповедание", а "религиозно обучение" – най-често, като синоним на "вероучение". Защо това е така? Можем ли да говорим за умишлена подмяна на термините и какво вероятно се крие зад това? По-нататък ще се опитам да отговоря на тези въпроси от гледна точка на страничен, но свързан с проблема наблюдател.

Като начало, за целите на това изложение е необходимо да разграничим няколко основни положения при употребата на различните термини.
Без съмнение, термините "вероизповедание" и "вероучение" са изключващи и имат по-скоро православно-християнска окраска, докато "религия" и "религиозно обучение" са по-скоро включващи, с неутрален характер. Ще ползвам израза "секуларна държава" в смисъла на държава, в която религиите са "отделени, свободни и равноправни".

Нека си припомним експертната оценка на Закона за вероизповеданията, изработена от г-н Еванс по искане на Съвета на Европа, в която той пише следното:
“…В новия закон множество въпроси са регламентирани по несъвместим с член 9 [от европейската конвенция за защита на човешките права и основни свободи] начин…
…Налага се изводът, че определени аспекти на закона имат за последица привилегироването на определено религиозно вероизповедание за сметка на останалите… Това също противоречи на рамката на конвенцията.”

За целите на това изложение не е излишно да припомня накратко и някои детайли в сферата на религиозното законодателство в България, например част от историята на действащия Закон за вероизповеданията (ЗВ):

Той бе приет в последните работни дни на 2002 г. (19 декември), като гласуването му бе съпроводено с множество протести и декларация до президента Първанов с искане да наложи вето върху закона, подписана от 18 религиозни и неправителствени организации. Без да се съобрази с това искане, на 27 декември 2002 г., президентът на всички българи подписва указ за обнародване на закона. В следствие на това, той получава награда от Патриарха на цяла Русия Алексий за "изключителна работа по укрепване единството на православните народи", която има и парично измерение - 50,000 долара. В изявленията си преди награждаването, Патриарх Алексий II пояснява, че наградата се връчва преди всичко за подкрепата на г-н Първанов /включително и подписването без възражения/ на новия Закон за вероизповеданията, приет от българското Народно събрание в края на 2002 г. Закон, който според руския патриарх, ликвидира т. нар. "разкол" в Българската православна църква. Част от неговите разпоредби бе атакувана от група народни представители пред Конституционния съд, с искане те да бъдат обявени за противоконституционни. Това не стана.

След влизането на закона в сила, през юли 2004 г., на основата на Закона за вероизповеданията, със заповед на прокуратурата и с участие на полицията, станахме свидетели на безпрецедентна намеса на държавата във вътрешните дела на най-голямото в страната вероизповедание.

Това са част от фактите, които имат пряко или косвено отношение към проблема "религиозно обучение в България". Пряко отношение към въпроса с религиозното обучение има отказът на държавата да се запази като секуларна. Косвено отношение към преподаването на религия в училищата може да имат всички следствия от отказа на държавата да запази своя секуларитет, не до там добре прикритото “привилегироване на определено религиозно вероизповедание за сметка на останалите” и влиянието на подобно отношение към целите и съдържанието на образователния процес в тази сфера.

Да се върнем на темата. Как точно се употребява понятието “религиозно обучение” в секуларна България? Както вече стана дума по-горе, съществуват няколко закона и подзаконови документа, които би трябвало да регулират учебния процес по религия, като частен случай на отношенията между държавата и религиите, запазвайки “отделеността, свободата и равноправието” на различните религии. Това са:

Конституция на Р. България;
Закон за вероизповеданията;
Закон за народната просвета (ЗНП);
Правилник за прилагане на ЗНП;
Закон за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план;
Инструкция №2 на МОН от юни 2003 за провеждане на обучение по предмет “Религия”;
Концепция за обучение по предмет “Религия”;
Концепция за обучение по предмет “Религия-Ислям”.

С други думи, законите на страната изискват дьржавата да е отделена от религиите, а „налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини е недопустимо”. От друга страна, ако разгледаме в детайли споменатите по-горе концепции, ще открием, че концепция “Религия” пропагандира Източното Православие, а наименованието “Религия-Ислям” само говори за съдържанието на учебната програма. По тази причина, по-горе твърдя, че Източното православие и Ислямът доминиращо навлизат в учебните програми. Несъответствието между изискването на Конституцията и другите цитирани закони за "отделеност" на религиите от държавата и светския характер на образователната система у нас, от една страна, и чисто религиозния характер на одобрените концепции и учебници от друга, води до споменатата подмяна на термините. Публичното приемане на "вероучение" би предизвикало полемика с непредвидим край, докато "религиозно обучение" е нещо по-различно, по-светско, следователно - по-приемливо.

В стремежа си да се присъедини към една общност, в която основните човешки права, сред които и свободата на религията, са гарантирани, България променя законодателството си така, че на пръв поглед тези фундаментални човешки свободи изглеждат защитени. Въпреки това, след временното затваряне на глава “Образование и професионално обучение” от преговорите по присъединяването ни към ЕС в българското законодателство се внасят споменатите вече промени и допълнения, които, разгледани в контекста на критиките, отправяни към България в сферата на свободата и равноправието на религиите, оставят впечатлението за “привилегированост” на определени доктрини спрямо всички останали. По този начин, впечатлението, че законите у нас се създават с достатъчно "вратички", така че под-законовите документи (правилници, наредби и пр.) фактически да управляват нещата в дадената сфера, се затвърждава.

Осъзнавам, че след присъединяването на България към ЕС, информацията поднесена по-горе може да бъде обявена за неактуална. Фактическото състояние на нещата в сферата на религиозното обучение и законите, регулиращи взаимоотношенията между вероизповеданията от една страна и държавата и религиите от друга обаче подсказва, че тези проблеми са все още неразрешени, въпреки, че не без усилия в тази посока, са поставени извън фокуса на общественото внимание.

Моделите на религиозно обучение на развитите демокрации са предмет на отделно изследване, чийто обем значително би разширил настоящия текст, а положителното у тях е зачитането и уважаването на религиозния плурализъм. Законите, регулиращи тези въпроси в България също задават рамки, в които религиите би следвало да бъдат равнопоставено представени в учебните програми, като тяхната специфика се разглежда в исторически, философски и културен аспект. Внесените по-късно допълнения към тази рамка са реверанс към определеното в Конституцията и ЗВ като “традиционно” за България вероизповедание и към втората по големина религия у нас. В този смисъл, България отново е поставена пред избор: зачитане и уважаване на религиозния плурализъм и свободи или “привилегироване на едно религиозно изповедание за сметка на останалите”. Кой избор ще направим? Надявам се, че това ще бъде изборът, потвърждаващ секуларния характер на българската държава. Изборът, който ще затвърди свободата и равноправието на различните религии у нас.
------

Малкъм Д. Евънс (род. 1959 г.) е професор по международно право към университета в Бристол, катедра Социални науки. Завършва право в колежа “Regent's Park” в Оксфорд. Професор Евънс работи за Организацията са сътрудничество и сигурност в Европа по въпроси за свободата на религията. Член е на International Longshoremen’s Association Human Rights law and Practice Committee и на управителния орган на Асоциацията за предпазване от мъчения.

в-к Дума, 28.02.2007

Който пее, зло не мисли

Скука. Почти нищо ново. Само Бате Бойко споменава от време на време по няколко думи за Р. Овч., Вальо Топлото и АЕЦ-а, но и тези теми отшумяват като тътен от пироефекти на жълтите павета, по повод приемането ни в Евросъюза - 15 минути и толкоз. А темата със сестрите в Либия е сериозна и с нея майтап не бива. И изведнъж: о, чудо! Концерт на Шри Чинмой в морската ни столица. Колко удобно за духовен PR и националистическа пропаганда!.. Предстоят и избори за ръководни постове, местни органи на властта и евро-парламента.

С какво шепата последователи на гуруто (и няколко стотин гости от чужбина) наплашиха някои духовници и политическите активисти във Варна? Толкова ги уплашиха, че да поискат от кмета на града, Парламентарната комисия по вероизповеданията и директора на Дирекция "Вероизповедания" да забранят събитието... Много шум за нищо. Или почти нищо. Водени от вярата, че служителите на Двореца на културата и спорта във Варна ще бъдат коректни, представителите на Център „Шри Чинмой”, без подписан договор за наем, започват реклама на предстоящия концерт. Разлепват плакати, раздават билети, а в тази дейност се включват дори и хората от Двореца. В разгара на кампанията срещу концерта, обаче, директорът на Двореца променя мнението си, отказва предварително договорената зала, а за втората по-малка зала със 700 места иска невероятните 5500 евро за 2 часа. Междувременно кметът на града информира хората на Шри Чинмой, че щял да насрочи комисия, която да реши, ден преди концерта, дали той да се състои или не, като през цялото време не отговаря на поканата на организаторите за среща. Така Център „Шри Чинмой” се отказва от първоначалния план и провежда концерта на друго място, в камерен състав. С други думи – кампанията е успешна.

Да разгледаме детайлите на тази мила, родна картинка в детайли:

I. Правото на група хора (формално или неформално сдружени) да организират събрания.
Българското законодателство гарантира правото на организиране на събрания на закрито, каквото представлява концертът:
Чл. 43 (3) от Конституцията на България: За събрания на закрито не се изисква разрешение;

Чл. 2. от Закона за събранията, митингите и манифестациите: Събрания, митинги и манифестации могат да се организират и провеждат от граждани, от сдружения, от политически и други обществени организации.

От това свое право решават да се възползват и последователите на Шри Чинмой в България. А прецедент има - духовният им водач вече е идвал в България и е свирил не къде да е, а в зала 1 на НДК. Решават и разлепват плакати, с което започват проблемите им. Нека видим само няколко заглавия от пресата:

• "Н.В.П. Кирил поведе миряните срещу индийска секта" (в-к Атака, 6 януари 2007)
• "Църквата скочи срещу индийски гуру" (в-к Сега, 6 януари 2007)
• "Митрополит Кирил въстана срещу секта" (в-к Монитор, 6 януари 2007)
• "Варненски попове гонят индийски гуру" (в-к 24 Часа, 9 януари 2007)
• "АТАКА: Комисията по вероизповеданията да спре сектантския концерт във Варна" (в-к Атака, 9 януари 2007)
• "Първанов подкрепя секта" (в-к Атака, 10 януари 2007)
• "ВМРО прави регистър на сектите" (в-к Сега, 12 януари 2007)
• "Привърженици на "Атака" протестираха срещу индийски гуру" (в-к Сега, 15 януари 2007)
• “Стойчо Йотов: Секти се домогват до политиката” (в-к Дума, 16 януари 2007)

Аргументите в подкрепа на исканията за забрана на концерта са традиционните: "опасна секта", "липса на регистрация по Закона за вероизповеданията", "зомбиране", "увреждане на духовното състояние на човека", "култ към личността"...

Уморих се да повтарям, че "секта" няма правна дефиниция, следователно и правна сила, а липсата на регистрация не е пречка или основание за забрана да се изповядва една или друга религия, а още по-малко за забрана да се провеждат музикални мероприятия, да се лепят плакати и пр., независимо от религиозните или атеистичните възгледи на организаторите (справка: съответния закон). Останалите "обвинения" са предмет на общото законодателство, ако има основания за това и ако бъдат доказани в съда. За сега нито има сигнали, нито доказателства в подкрепа на подобни твърдения. Освен това, некомпетентните обвинения и нападки по отношение на принадлежността към индийската духовност и култура, както и обвиненията в "авторитарност" и "създаване на култ към личността", показват липса на задълбочени познания в тази област. Характерно за тази древна традиция е, че отношенията Духовен учител – ученик са основополагащи и особено важни за нейното съществуване. Те са подчинени на строго определени правила и дълбоко заложени ясни критерии, които от една страна гарантират авторитетното пренасяне на тази култура през вековете, а от друга - съдържат механизми за вътрешен контрол и корекция.

II. Основания за забрана на събрание, митинг или манифестация.

Нека да разгледаме и условията, при които едно събитие може да бъде забранено от овластените институции. Кметът или председателят на общинския съвет могат да забранят събрание, митинг или манифестация ако:

1. са насочени към насилствено изменение на конституционно установения обществен и държавен строй или срещу териториалната цялост на страната;
2. застрашават обществения ред в съответното населено място;
3. застрашават народното здраве при предварително обявена епидемична обстановка;
4. нарушават правата и свободите на другите граждани.

Конституцията (чл. 43 ал. 2) препраща към съответния закон, определяйки реда за провеждане на подобни мероприятия. Кое от горните изисквания на закона е изпълнено, че да се поиска забрана на концерта? Никое!

Дали цялата паника около един предстоящ (и провеждан вече у нас) концерт е безобидна и напълно отговаряща на законите? Не знам. Нека компетентните институции преценят. В едно съм сигурен - реакция или няма да има или ще бъде неадекватна и толкова закъсняла, че факторът време ще я обезсмисли.

III. Национална сигурност и държавен суверенитет.

От край време у нас е модно да се позоваваме на "челния чуждестранен опит". Стане ли дума за "опасните секти", услужливо на преден план излизат пикантни подробности за тази или онази "деструктивна секта", "забранена" или определена, като "авторитарна и тоталитарна" някъде зад граница... Такъв е и случаят с неактуалната вербална нота на германското посолство до руското външно министерство (от 22 ноември, 1995 г.) в отговор на нота № 250/4/ЕД на руското външно министерство (от 13 декември, 1994 г.). Това, че става дума за взаимоотношения с 12 годишна давност между две различни от България държави и документи, по които България не е страна и това, че през 1998 г. специална комисия на германския парламент изважда почти всички религиозни общности от списъка на „опасните”, споменат в нотата, за някои явно е един пренебрежимо незначителен факт. Нали се продават вестниците и паството е защитено? Нали? Да!

VI. Разпалване на религиозна омраза и нетърпимост.
Конституция на Република България:

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Закон за защита от дискриминация, чл. 4 ал. 1:

"Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна."

Исканията за забрана на концерта, описани по-горе, могат да бъдат определени като призив за "пряка дискриминация": "Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства" (ЗЗД, чл. 4 ал. 2). Могат, но какво от това? Нищо. Какво значение има това, че "никой не може да бъде преследван или ограничаван в своите права поради религиозните си убеждения. Недопустими са ограничения или привилегии, основани на принадлежност или отказ от принадлежност към вероизповедание" (чл. 3 ал 1 и 2 от Закона за вероизповеданията). Кой ти гледа? Важно е PR-ът да върви и тиражът да се качва! А това, че "държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание като съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи”, както и това, че "не се допуска дискриминация на верска основа" (чл. 4 ал 3 и 4 от същия закон) е "Утопия" за "Градът на слънцето".

Сп. Обектив, бр.139, януари, 2007

*Информацията за събитията е дадена на автора от представители на Център "Шри Чинмой".
**Вербална нота: в дипломацията - писмено неподписано съобщение (обикновено в трето лице), направено от дипломатически представител. Вербалната нота няма неотложен характер, а по-скоро е отправяна когато даден въпрос е оставен без движение за дълъг период от време. С вербалната нота се избягва впечатлението за неотложност, но в същото време служи за потвърждение, че дадената страна няма намерение да отлага въпроса. Фактът, че е неподписана засилва впечатлението, че вербалната нота е удобен начин да се направи нещо, което в същото време да няма силата и характера на официално становище.

How Bulgaria Viewed New Religious Movements in 2006

This provocative conference[1] once again highlighted the dichotomies in the sphere of religion in Bulgaria. At one end is the dominant religion in Bulgaria, both in numerical and historical terms, and its followers. In the middle, as in the political arena, is the second-most numerous traditional religious community in the country. All other religious communities follow suit. This separation marginalizes smaller religious communities, those not belonging to the giants. They are thus, right from the start, relegated to existence in the periphery. The reality of accession to the European Union will probably not bring about a significant change in the status quo in this area, but it will certainly require some changes with regard to language. To what extent these changes in the mode of expression will lead to changes in people’s mentality, the reinforcement of democratic values, and zn end to religious discrimination is another matter.

A SHIFT IN TERMINOLOGY

In the first place, the new rhetoric finds its expression in attempts to make a shift in terminology. More and more often, the term “cult” is substituted by the politically correct expression “new religious movements,” in official documents and news reports, and the “war on cults” and “their destructive influence” becomes the euphemistic “new religious movements: problems and perspectives.” There is, however, some resistance to this approach. The “cults” are still there, in the minds of religious fanatics. The “cults” still sell newspapers, by being used to spice up articles emphasizing the threat of terrorism, loss of identity, and giving in to “foreign influence.” Let us recall that the terms “cult,” “national security,” and “traditional faith” have no legal definition; thus, they cannot provide a basis for the relationship between the state and religious denominations. They can only be used in the sphere of historical, social, religious, public, and other types of discourse - as well as in the media, in an attempt to increase the circulation, or popularity of a given outlet.

THE CONFERENCE

At the opening, Prof. Vasil Prodanov spoke of “the new situation,” the globalization, and “the religious pluralism confronting traditional religions, which are being assailed with marketing techniques.” Stoycho Yotov [2] spoke on religion and national se- curity, noting that “the aims of the new religious movements are not always religious.” Sometimes, they are “political and demographic.” According to him, “a battle of interests and survival” was being waged.

Georgi Krustev [3] drew attention to Recommendation 1412 of the Parliamentary Assembly of the Council of Europe, which reaffirmed the Assembly’s commitment to freedom of conscience and religion and pointed out that special legislation targeting “cults” could have an impact on the freedom of conscience and religion guaranteed in Article 9 of the Convention on Human Rights.

Ass. Prof. Dimitar Dimitrov [4] emphasized the “brutal proselytism of the new religious movements” and defined the reasons for the existence of “cults” - the “lack of religious upbringing.” Afterwards he read a salutation from the Dean of the Theology Faculty,

Ass. Prof. Dr. Emil Traychev. The conference organizers expressed their profound respect towards the only foreign guest, Friedrich Griess (President of FECRIS [5]), who drew a parallel between the Third Reich, Communism, and “cults,” and voiced his hope that the CSNRM would become a member of his federation. Ralitsa Kostadinova [6] confirmed the Center’s intentions to that effect.

These introductory words clearly delineated the phalanxes and warriors on the “front lines of the war on cults.”

The speakers’ approach was well-known to everyone, while the position expressed by the government representatives seemed a bit more restrained; that is understandable, given the not-atall-unbiased statements of most of the conference organizers and its main participants. The absence from the program of any human rights organizations, expressing an unequivocal position on matters of freedom of religion, undoubtedly strengthened the impression of moderation on the part of the more restrained speakers.

What was the government’s position? Svetla Margaritova [8] cited and underscored Bulgaria’s obligations, and offered a brief introduction to the standards set by the European Court. As a member of the Council of Europe since 1992, Bulgaria needs to harmonize its legislation and practices to European standards. This necessity also follows from our country’s ratification of the European Convention on Human Rights and Fundamental Freedoms. She reminded the participants that to date, Bulgaria had lost several cases before the ECtHR. In her speech, Ms. Margaritova outlined the concrete borderlines of freedom of religion and the acceptable limitations that could be imposed by the religious movements themselves, as well as the acceptable conditions under which, but only in specific cases, restrictive actions may be taken against freedom of religion. She spoke in favor of concrete facts, in contrast to the abstract accusations and threats expressed by most of the other speakers. Svetla Margaritova clearly underlined Bulgaria’s obligation to conform to Art. 9 of the European Convention on the Protection of Human Rights and examined the Bulgarian legal framework in that area. She confirmed that the term “national security” has no legal definition, and that is why neither the Supreme Administrative Court nor the Sofia City Court (which registers the legal entities representing religious denominations, under the law) could be satisfied with unfounded requests, devoid of concrete evidence and based on a supposed “threat to national security.” According to Jasmina Donkova [9], a “colorful religious landscape” is the hallmark of a democratic civil society, while official registration has to do only with the granting of legal status and participation in the legal realm, but not with the categorization of the religious community. For Donkova, as a government official, “the term “cult” has no legal definition” and is unacceptable, and the official registration is not mandatory for religious movements, since “the law also gives unregistered religious groups the right to practice their faith.” Donkova did not condone the aggressive rhetoric of the majority of the speakers, on the eve of our accession to the European Union, and emphasized that “we need to be more tolerant, to accept people who have differing views and to get used to the idea that they have the same rights as we do, and for which we are fighting for.” She argued that any rights violations in the sphere of religion should be handled by the general legislation, without the imposition of any special restrictions.

The monk Father Zoevski [10] adopted a curious approach. He shattered the “cults” in Russia to pieces, comparing them to “Mafia or Leninist structures.” His speech did not radiate with love of one’s neighbor. The speech of Ibrahim Yalumov [11], who offered an academically rigorous examination of the rights and freedoms in Islam, was met with well-deserved applause.

FINAL QUESTIONS

The concluding portion of the conference was dedicated to the media, and contrary to expectations, was not geared towards a broader spectrum of media outlets covering the issue, but rather, was reserved for an inner circle of radio and television programs and print journalists [12], who shared the views of most of the speakers. On the one hand, these journalists used the same ideology and rhetoric, and on the other, they plainly declared their reluctance to provide a platform for different ideas and doctrines, trying to excuse themselves with the difficulty of getting in touch with the representatives of new religious movements. The excuse rang hollow, given the presence of such representatives and ones from the Religious Affairs Directorate.The new religious denominations in this country and their registered legal entities are still categorized as “a threat to national security,” which calls for preventive measures.The questions that inevitably spring up in the mind of any objectively thinking observer of these events, serve to distance him from the whole pattern.

Asen Genov
Obektiv nagazine, English Dygest, Nov. 2006

Translation: Iva Vatova

[1] From 10 to 12 November 2006, a three-day national conference was held in Sofia, entitled “The New Religious Movements: Problems and Perspectives on the Threshold of the EU”, organized by the Center for the Study of New Religious Movements (CSNRM) and the Working Group on “Religion and National Security” at the Institute of Philosophy Studies of
the Bulgarian Academy of Sciences (BAS), with the active cooperation of the Theology Faculty of Sofia University (which provided the hall) and the support of the Council of Ministers

[2] Working group on “religion and national security” at the BAS Institute of Philosophy Studies.

[3] Council of Ministers Directorate of Religious Affairs.

[4] Theology Faculty.

[5] Federation of European Centers for Research and Information on Sectarianism (FECRIS).

[6] Chairperson of the Board of Directors of the Center for the Study of New Religious Movements.
[7] Bulgarian Parliament and the Council of Ministers Directorate of Religious Affairs

[8] Parliamentary Committee on Human Rights and Religious
Affairs

[9] Chief specialist at the Council of Ministers Directorate of
Religious Affairs

[10] Theology student

[11] Dean of the Islamic Institute

[12] “Vyara” [“Faith”] TV network, Studio 865, religia.bg, dveri.bg, pravoslavie.bg, the Church Gazette, “Zion” radio station, Blagovestie” [“Annunciation”] - Bulgarian National Radio,
Silviya Nikolova, Duma newspaper.

"OBEKTIV" Magazine of the Bulgarian Helsinki Committee

Новите религиозни движения - проблеми и перспективи на прага на ЕС

Тази провокативна конференция [1] отново очерта обособените полюси в сферата на религиите в България. От едната страна е доминиращата в числено и историческо отношение религия в България и привържениците й. По средата, подобно на политическия живот, стои втората по численост традиционна религиозна общност в страната.Следват всички останали религиозни общности.

Това разделение маргинализира по-малките религиозни общности, непринадлежащи към колосите. Те са предварително обречени на периферно съществуване. Фактическото присъединяване към Евросъюза вероятно няма да промени съществено статуквото в тази област, но сигурно ще наложи някои промени в езиково отношение.Отделен въпрос е, до колко тези промени на изразните средства ще доведат до промяна в съзнанието, утвърждаване на демократичните ценности и липса на религиозна дискриминация.

Подмяна на терминологията

На първо място, новата риторика се изразява в опити за подмяна на терминологията. Все по-често, в официалните документи и репортажите на медиите определението “секта” се заменя с политически коректния израз “нови религиозни движения”, а “борбата със сектите”, и “деструктивното им влияние” с евфемизма “нови религиозни движения - проблеми и перспективи”. Съпротива срещу този подход обаче съществува. “Сектите” присъстват в съзнанието на фанатичните религиозни привърженици. “Сектите” още продават вестниците, прибавени като мерудия към някоя статия, подчертаваща опасността от тероризъм, загуба на идентичност и попадане под “чуждо влияние”.

Нека отново припомним, че изразите “секта”, “национална сигурност” и “традиционни вероизповедания” нямат правна дефиниция, следователно не биха могли да бъдат основа във взаимоотношенията държава - вероизповеданния. Те могат да се използват само в сферата на историческите, социалните, религиозните, обществени и пр. дискурси, както и в публицистиката, в опит да се повиши тиража или рейтинга на съответните медии.

Конференцията

При откриването, проф. Васил Проданов говори за “новата ситуация”, глобализацията, и “религиозната плурализация, пред която са изправени традиционните религии, конкурирани и атакувани с маркетингови средства”.

Стойчо Йотов [2] говори за религиите и националната сигурност, обръщайки внимание, че не винаги “целите на новите религиозни движения са религиозни”. Понякога те са “политически и демографски”. Според него се води “борба на интереси и оцеляване”.

Георги Кръстев [3] обърна внимание на препоръка 1412 на ПАСЕ, която потвърждава ангажимента на Асамблеята към свободата на съвестта и религията и припомня, че специално законодателство по отношение на “сектите” може да повлияе на свободата на съвестта и религията, гарантирани от чл. 9 на Конвенцията по правата на човека.

Доц. Димитър Димитров [4] подчерта “жестокия прозелитизъм на новите религиозни движения” и дефинира проблема, пораждащ съществуването на “сектите” - “липсата на религиозно възпитание”, след което прочете поздравление от декана на факултета доц. д-р Емил Трайчев.

Организаторите изразиха своето дълбоко уважение към единия чужденец, гост на конференцията - Фридрих Грийс (председател на FECRIS [5] ), който направи паралел между Третия райх, комунизма и “сектите” и изрази надежда ЦПНРД да стане член на федерацията му. Ралица Костадинова [6] потвърди сходните намерения на центъра.

Тези встъпителни думи ясно очертаха фалангите и бойците на "фронта на борбата със сектите".

Представителите на държавата

Подходът на ораторите бе добре познат на всички, а позицията, изразена от представителите на държавата [7], сякаш бе по-сдържана, което е обяснимо на фона на не дотам безпристрастните изказвания на повечето от организаторите и основните участници в конференцията. Отсъствието от схемата на правозащитни организации, изразяващи категорична позиция по въпросите на свободата на религията, със сигурност засили впечатлението за умереност на по-сдържаните оратори.

Каква бе представената позиция на държавата? Светла Маргаритова [8] подчерта и припомни задълженията на България и запозна участниците в конференцията със стандартите, наложени от Европейския съд. Като член на Съвета на Европа от 1992 г. България трябва да съобрази законодателството и практиката си с европейските стандарти. Тази необходимост произлиза и от ратифицираната от страната ни Европейска конвенция по правата на човека и основните свободи. Участничката припомни, че до този момент България има няколко загубени дела пред Европейския съд. В изказването си г-жа Маргаритова очерта конкретните рамки на свободата на религията, приемливите ограничения, които могат да бъдат налагани от самите вероизповедания, както и приемливите условия, при които, само в конкретно определени случаи, могат да бъдат предприемани ограничителни действия срещу свободата на религията. В своето изказване тя призоваваше за конкретика, за разлика от абстрактните обвинения и заплахи на голямата част от останалите оратори. Светла Маргаритова ясно подчерта задължението на България да спазва чл. 9 от Европейска конвенция за защита правата на човека и разгледа правната рамка на бъгларското законодатеслтво в тази област. Тя потвърди, че терминът “национална сигурност” няма правно определение, поради което, нито Върховен административен съд, нито Софийски градски съд (регистриращ юридическите лица на вероизповеданията, по закон) се задоволяват с немотивирани искания, лишени от конкретика и основани на «заплаха за националната сигурност”.

Според Жасмина Донкова [9] “пъстрият религиозен ландшафт” е признак на демократично гражданско общество, а регистрацията е свързана единствено с получаване на правен статус и присъствие в правния мир на страната, а не с категоризацията на религиозната общност. За Донкова, като държавен служител, “терминът “секта” няма правно определение” и е неприемлив, а регистрацията не е задължително условие, за вероизповеданията, тъй “законът дава право и на нерегистрирани религиозни общности да практикуват своето изповедание.” Донкова не оправда агресивната риторика на мнозинството от ораторите на прага на влизането ни в Европейския съюз и подчерта необходимостта “да бъдем по-толерантни, да приемаме другомислещия и да свикнем с мисълта, че той има тези права, които ние имаме и за които ние се борим”. Тя счита, че нарушенията в сферата на религиите, трябва да се третират от общото законодателство, без да се създават специалени ограничения.

Интересен бе похватът на Йеромонах Зоевски [10] . Той разгроми “сектите” в Русия, сравнявайки ги със “структури от мафиотски или ленински тип”, а от изказването му не лъхаше любов към ближния.

Заслужени аплодисменти получи изказването на Ибрахим Ялъмов [11] , който по строго академичен начин очерта правата и свободите в Исляма.

Финални въпроси

Заключителната част на конференцията бе посветена на медиите, но обратно на очакванията, не бе насочена към широкия кръг медии, отразяващи проблематиката, а по-скоро бе предназначена за вътрешния кръг радио-, телевизионни предавания и пишещи журналисти [12] , които споделят възгледите на повечето ораторите. От една страна, тези журналисти използваха същите идеологеми и риторика, от друга те ясно декларираха нежеланието си да станат трибуна на различни идеи и доктрини, частично извинявайки се с невъзможност да се свържат с представителите на новите религиозни движения. Извинение, което в присъствието на тези представители и дирекция “Вероизповедания” звучеше несериозно.

Все още новите вероизповедания у нас и регистрираните от тях юридически лица са категоризирани като "заплаха за националната сигурност", с призиви за превантивни мерки.

Въпросите, които неминуемо възникват у всеки обективно мислещ свидетел на тези събития го дистанцират от цялата схема.

Асен Генов

Бележки към текста:

[1] На 10-12 ноември т.г. в София се проведе тридневна национална конференция, озаглавена «Новите религиозни движения - проблеми и перспективи на прага на ЕС», организирана от Център за проучване на нови религиозни движения” (ЦПНРД) и проблемна група “Религия и национална сигурност” към Института за философски изследвания при Българската академия на науките, с активното съдействие на Богословския факултет към СУ (предоставил залата) и подкрепата на Дирекция “Вероизповедания”.

[2] Проблемна група "религия и национална сигурност" към Института за философски изследвания при БАН.

[3] Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет.

[4] Богословски факултет.

[5] Федерация на европейските центрове за изследване и информация за сектарианизма.

[6] Председател на УС на Центъра за проучване на новите религиозни движения.

[7] Народното събрание и Дирекция “Вероизповедания” към Министерския съвет,

[8] Комисия по правата на човека и вероизповеданията към Народното събрание,

[9] Главен специалист в Дирекция “Вероизповедания” към Министерския съвет,

[10] Студент по Богословие,

[11] Ректор на Висшия ислямски институт,

[12] Телевизия “Вяра”, Студио 865, Религия.бг, Двери.бг, Православие.бг, “Църковен вестник”, Радио “Сион”, “Благовестие” БНР, Силвия Николова, в. Дума.

За Сп. "Обектив" на БХК, бр. 137, ноември, 2006

Законът за вероизповеданията - между реалността и медийните изяви

Според информационния сайт focus-news, на 1 юли 2004 г. в предаването "До обед" по БНР депутатът Борислав Цеков казва следното: "...Няма колебания относно приемането на Закона за вероизповеданията и практиката доказва, че опасенията, че би привилегировал едни и дискриминирал други религиозни групи са несъстоятелни, като това се доказва и при преговорите с ЕС по този въпрос... [правните спорове и диспути] ... са едни спорове, които уронват устоите на обществото ни."

Някои нарекоха широко дискутирания Закон за вероизповеданията "коледен подарък" за една от страните по спора в духовната сфера. Изявите на част от политиците и съответните държавни чиновници, предшестващи и последвали приемането му, ни кара сериозно да се замислим дали сравнението с "подаръка" не съдържа доза истина.

Ето и част от фактите, около приемането на закона:

Предишното народно събрание и управляващото мнозинство на СДС успя да консолидира три внесени законопроекта в един. Той беше критикуван от повечето заинтересовани страни, включително и правозащитни организации. Управляващото тогава мнозинство има волята да изпрати проектозакона за оценка от Съвета на Европа, в съответствие с резолюция 1211 на ПАСЕ:

"4.1: [Българското народно събрание] трябва да обърне по-голямо внимание на европейските стандарти и на мнението на Съвета на Европа по проектозаконите, които разглежда..
4.8: Свободата на мисълта, съвестта и религията трябва да бъдат оддържани в съответствие с чл. 9 от Европейската конвенция за правата на човека..."

Още в самото начало на дейността на настоящото 39-то народно събрание, първият законопроект, внесен в деловодството, бе този за вероизповеданията (Б. Цеков - НДСВ). По-късно бяха депозирани още два (група експерти и Л. Местан, Милчев и Крикорян - НДСВ). От трите най-либерален беше този, известен като "проекта Местан", а най-проблематичните и спорни текстове бяха наследени от "проекта Цеков". След като трите проекта бяха също така обединени в един, настана затишие, с нищо невещаещо шеметната развръзка през последните дни на 2002 г. и последвалите събития и протести.

Българските политици, официално и неофициално, нееднократно поемаха ангажимент, произтичащ от цитираната по-горе резолюция, да съгласуват и този проектозакон със Съвета на Европа. Това означаваше да изпратят законопроекта в СЕ за експертна оценка. С наближаване на гласуването му на второ четене зачестиха медийните изяви на депутати от НДСВ, вносители на законопроектите. В тези изяви епизодично се включваше и (тогава) Дирекцията по вероизповеданията. На една от сесиите на Комисията по вероизповеданията и човешките права към НС беше взето решение законопроектът да не се изпраща за експертиза. Един от абсурдните аргументи в подкрепа на това решение (както научихме от доста интервюта) бе, че те, депутатите, били взели предвид критиките и негативната експертиза на СЕ, дошла по-рано, по отношение на мъртвия вече законопроект на СДС от 38-то НС. Е, не е странно защо повечето от регистрираните вероизповедания не приеха тази логика. Пак тогава, в последните дни на 2002 г., след като стана ясно, че парламентарното мнозинство демонстративно няма да се съобрази с мненията на голяма част от регистрираните у нас вероизповедания, бяха проведени протестни действия пред НДК и Парламента. Естествено, на фокус бяха представителите на Синода на БПЦ с наместник софийски Митрополит Инокентий. Това не означаваше, че протестите бяха единствено техни. Медиите, за съжаление, представиха нещата главно в тази светлина. Депутатите и този път не взеха предвид несъгласието и законът бе гласуван на второ четене.

Поставени в безизходица, представителите на 18 религиозни и неправителствени организации написаха писмо до президента Първанов с искане:

"Уважаеми г-н Президент, настояваме спешно да ни приемете на среща, на която да изразим своите критики, опасения и препоръки... Настояваме да упражните правото си и да наложите вето на така приетия закон. Считаме, че законът трябва да бъде изпратен за експертна оценка от Съвета на Европа."

Това не се случи.

Жалкото в случая бе, че по този начин бяха игнорирани тази част от българите, които не изповядват източното православие. В непубликувана статия, (не се намери издание!) адвокат Иван Груйкин пише:

"Патриархът на Москва и на цяла Русия Алексий II в изявленията си преди връчване на наградата (на президента - бел.ред) конкретизира, че наградата се връчва преди всичко за подкрепата на г-н Първанов (включително и подписването без възражения) на новия закон за вероизповеданията, приет от българското Народно събрание в края на 2002 г. Закон, който според руския патриарх, ликвидира т. нар. "разкол" в Българската православна църква."

И още:

"Ще си позволим да разсъждаваме каква би трябвало да е реакцията на президента, ако например мюсюлманското вероизповедание ма нужда от подкрепа при отстояване на своето единство. Би ли се ангажирал тогава президент на всички българи и ако да - би ли приел евентуално предложената му за това награда от името на представител на мюсюлманска фондация? Силно се съмнявам и се надявам, че не, но не защото съм християнин, а защото дълбокото ми убеждение като гражданин и като юрист е, че подобно действие би било недопустимо. Точно толкова, колкото недопустима е, действителна или единствено показно афиширана, дейността на президента за "укрепване единството на православните народи", каквото и да означава това..." (Иван Груйкин, "Президент и/или Конституция")

Все пак в парламента имаше воля за промени. В началото на 2003 г. петдесет депутати от ОДС сезираха Конституционния съд с искане да обяви някои членове на закона за противоконституционни, а самото дело бе образувано на 3 февруари. Конституционният съд изиска становищата на регистрираните вероизповедания и всички страни по делото (повече от 40 организации и вероизповедания), но публикува на своя Интернет-сайт единствено становището на Министерския съвет, защитаващо атакуваните от депутатите членове на закона. Това становище все още е там заедно с решението на КС, съответстващо на становището на МС.

Заслужава внимание и начинът, по който бе взето решение № 12 от 15 юли 2003 г. по конституционно дело №3. По закон решения в КС се взимат с болшинство от 7 души, при 12-членен състав на съда. На въпросното заседание присъстват 11 съдии, а един е в отпуск. Шест от тях гласуват за обявяване на спорните членове за противоконституционни, а останалите пет - за тяхната конституционна несъобразност. Така, с формално решение против внесения иск, сезираните членове от закона остават в сила, с волята на малцинството и при наличието на негативно на практика решение.

Междувременно дойде и негативната експертна оценка от Съвета на Европа за действащия вече закон, изготвена от М. Еванс и проф. Р. Лоусън.1 В своята същност двата доклада са идентични и различията между тях (ако изобщо ги има) са пренебрежимо малки. В своята оценка г-н Еванс пише следното:

"...В новия закон множество въпроси са регламентирани по несъвместим с член 9 [от Европейската конвенция за защита на човешките права основни свободи] начин, основните проблеми понастоящем са от съвсем друг порядък, като се започне с неясната редакция на закона като цяло, към което се добавя и двусмисленият и вероятно противоречив характер на редица негови разпоредби. Все още административната дискреционна власт има прекомерен обхват при прилагането на закона, който от своя страна съдържа някои очевидно дискриминационни елементи и други, които създават възможност за дискриминация... Налага се изводът, че определени аспекти на закона имат за последица привилегироването на определено религиозно вероизповедание за сметка на останалите и възможността за вземане на страна
в предимно вътрешни спорове в общностите. Наред със системата на ограничаване и санкции, широките правомощия и привидно неограничената дискреционна власт на Дирекция "Вероизповедания" са следващият основен източник на загриженост."

И в друго е прав адв. Иван Груйкин:

"Последвалите приемането на Закона за вероизповеданията събития потвърдиха дълбокото ми убеждение, че действителната причина за силовото му налагане в края на 2002 г. са личните интереси на група шумни представители на новото тогава парламентарно мнозинство, твърдо решени да наложат на обществото своя тоталитарен модел на отношения в религиозната сфера." (в. Дневник, 30.06.2004 г.)

По тази причина, религиозните общност в страната са в очакване на нови драми. И в очакване на поредни предупредителни думи. Като тези, чути през юни т.г от пратеничката на еврокомисията по спазване на задълженията и ангажиментите на държавите-членки на Съвета на Европа Жюлиет Дюрийо, произнесени пред българските политически сили и неправителствени организации:"Не е редно да съществува текст в конституцията/закона, според който традиционното вероизповедание във вашата страна да е източноправославното".

Асен Генов
Обектив, бр. 102, 2004

Моите линкове

Заимствам идеята от Петър "Кака Сийка" Стойков. Ако искате, добавете препратка към моя блог, а аз ще ви добавя в списъка си с връзки. :-) Ако ви харесва идеята, пишете тук, или на мейла ми: asen при asengenov.com

• Блогът на Комитата
• Господин И
• Кака Сийка [Петър Стойков]
  
• Зелените
• Борис Луканов
• Блогът на Венцислав Сотиров 
• Да спасим Иракли!
• Свобода, а не страх!
• България е наша!
• Електронна граница
• Аюрведа
• Вайшнавизмът в България