По-мъдрото утро, след изборната вечер.

Съществуват две философии:

Според едната, продължаваме сами до край, явяваме се, с последни (за този изборен цикъл) сили на парламентарните избори, засилваме някак, но вероятно не с много, своята подкрепа, запазваме своя бунтарски чист образ и се надяваме на чудо по отношение на 4-те процента за Народното събрание.

Според другата философия, ние търсим подкрепа сред останалите възможни партньори, извън креатурите на ДС и червените олирахични кръгове, както и ИЗВЪН самата БСП и ДПС. Това, в краткосрочна перспектива крие риск от леко размиване на контурите на Зелените, но при внимателно отиграване, може да засили позицията ни с 1 или 2 депутата, които да работят за имижда ни през идните 4 години, да не говорим за "привилегията" да си парламентарно представена партия и произтичащите от това възможности за партийно строителство.

Какво показаха резултатите снощи? До този момент:

ЗЕЛЕНИТЕ:
0.7% в страната
2.68% в 23 МИР на София
2.3% в 24 МИР на София
1.67% в 25 МИР на София

при около 90% от бюлетините.

Какво може да означава това? Поне три неща:

1. Теоретична възможност за засилване на подкрепата, без да е ясно с колко, до парламентарните избори;
2. Теоретична възможност за отлив на гласове;
3. Теоретична възможност за чисто механично намаляване на процента, заради повишена активност на вътрешните избори.

Първата възможност предполага ресурс и партийна рутина и опит, които в момента нямаме и изграждаме в движение. Това е ясно, заради невъзможността да мобилизираме и спечелим по-висока електорална подкрепа на евро-изборите. Тази опция предполага proactive реакция, за която очевидно нямаме достатъчно време.

Другите две предполагат reactive действия. Реагираме на вече случилото ни се зло. Противодействие... Пак стигаме до втората философия от началото: търсене на подкрепа, която да ни даде възможност да изпълним незабавни цели, свързани с законодателни инициативи, включени и предвиждани в нашите програмни документи, като ефективна защита на околната среда, например. Нека не сравняваме възможността на един или двама депутата да говорят и работят в България и Европа по тези въпроси, съпоставена със съ-председателите на една извънпарламентарна партийка, спечелила съответно 0.7 и (при негативен изход от изборите за Народно събрание) под 0.7 процента на парламентарните ни избори. Мисля, че сравнението е недопустимо.

По тази причина, мисля, че след нощта на изборите доста неща се избистриха и проясниха за Зелените. Поне алтернативите вече са недвусмислени и безспорни. Всичко е въпрос на отиграване. На политическо поведение.

Нека не забравяме огромната подкрепа, която еко-каузите имат. Немислима за каквато и да било политическа доктрина. Те звучат автентично само в устата на тези, които бяха арестувани и бити заради българската природа, тези. Тези, които години наред отстояват и засилват доверието и вярата на обществото в каузите за опазване на българската природа и околната среда. Достъпът им до публичното пространство в предизборна обстановка им дава много силни позиции за самите избори, а след това, ако гражданската и емоционална подкрепа бъде успешно трансформирана в електорална, същите тези хора ще имат достъп до механизмите на властта, което пък може, при запазване на техния "чист" облик, да удари сериозно рамо на партия Зелените.

Написаното от мен пак е само хипотеза, която има за цел да разшири хоризонтите и перспективите пред Зелените в нелеките часове след евро-изборите, а не да провокира негодувание у тези, които ще прочетат в думите ми само послание за коалиция.