Вятърът на непроменените

Цен­тъ­рът за проуч­ва­не на но­ви ре­ли­гиоз­ни дви­же­ния про­ве­де кон­фе­рен­ция, оза­гла­ве­на “Ме­то­ди за въз­дей­ствие и ма­ни­пу­ла­ти­вен кон­трол на идей­на и ре­ли­гиоз­на ос­но­ва”. Цел­та, как­то си я пос­та­ви­ха ор­га­ни­за­то­ри­те, бе: “...да се да­де по­ве­че ин­фор­ма­ция за раз­лич­ни­те дес­трук­тив­ни проя­ви на ре­ли­гиоз­на ос­но­ва и опа­снос­тта от тях за от­дел­на­та лич­ност и об­щество­то, как­то и да се оче­ртая­т въз­мож­нос­ти­те за пре­вен­ция чрез ре­ли­гиоз­но­то об­ра­зо­ва­ние и прос­вет­на­та дей­ност на Цър­ква­та...”

С прог­ра­ма­та, те­мите и ора­то­рите, ор­га­ни­за­то­ри­те на кон­фе­рен­ция­та от­но­во до­ка­за­ха, че пре­ду­беж­де­ния­та, с кои­то под­хож­дат към проб­ле­ма “сво­бо­да на из­бо­ра и из­повя­два­не на ре­ли­гия” про­ти­во­ре­чат на цен­нос­ти­те на съв­ре­мен­но­то об­щес­тво. При­мер за то­ва са док­ла­дите: “Пси­хи­чес­ки ме­то­ди за въз­дей­ствие на то­та­ли­тар­ни­те кул­то­ве”; “Ин­ди­ви­дът ка­то за­ра­зо­но­си­тел на сек­тант­ска дей­ност”; “Ин­ди­ви­дът ка­то жер­тва на сек­тант­ска­та ак­тив­ност”; “Здра­ве­то - пред­по­чи­та­но от НРД (но­ви­те ре­ли­гиоз­ни дей­нос­ти, б.ред.) по­ле за въз­дей­ствие и кон­трол вър­ху пси­хи­ка­та на лич­нос­тта”; “Съв­мес­тна­та ра­бо­та меж­ду цър­ков­ни­те и дър­жав­ни съ­вет­ни­чес­ки мес­та по въп­ро­си­те за сек­ти­те в нем­ское­зич­ни­те стра­ни”... (Уми­шле­но про­пус­кам име­на­та на док­лад­чи­ци­те.)

Ни­то еди­н спе­циа­лист, за­щит­ник на сво­бо­да­та на из­бор и из­повя­два­не на ре­ли­гия ка­то част от фун­да­мен­тал­ни­те чо­веш­ки пра­ва и сво­бо­ди, не бе по­ка­нен. За мен, ка­то гост на съ­би­тие­то, сил­но се от­крои­ха две ос­нов­ни ид­еи, пов­тар­яни дъл­ги го­ди­ни в Бъл­га­рия от раз­лич­ни фор­ми­ро­ва­ния, пред­шес­тве­ни­ци и съв­ре­мен­ни­ци на цен­тъ­ра. Ед­на­та - за ду­хов­на­та опа­снос­т, коя­то е над­вис­на­ла над гла­ви­те ни, и дру­га­та - за еди­нстве­ни­я на­чин да се про­ти­во­дей­ства на “сек­тант­ска­та зап­ла­ха” чрез бор­ба сре­щу сек­ти­те и въ­веж­да­не на за­дъл­жи­тел­но бо­гос­лов­ско об­ра­зо­ва­ние в учи­ли­ща­та. Те­зи раз­би­ра­ния на ор­га­ни­за­то­ри­те не ос­та­на­ха скри­ти и бяха под­кре­пе­ни от прок­рад­на­ло­то се из­явле­ние на еди­н от уча­стни­ци­те, че в Бо­гос­лов­ския фа­кул­тет има и пе­да­го­ги­чес­ки про­фил. То­ва трябва­ше да ни под­ска­же, че ве­че се под­готвят “спе­циа­лис­ти” го­то­ви да пре­по­да­ват (нея­сно как­ва) “ре­ли­гия” в учи­ли­ща­та.

Те­зи ид­еи при­вид­но из­раз­яват “заг­ри­же­ност”, но стряскат със своя­та зле прик­ри­та не­то­ле­ран­тност, ос­но­ва­на на не­до­ка­за­ни и въоб­ра­жае­ми опа­снос­ти за лич­нос­тта, на­цио­нал­на­та си­гур­ност и об­щес­тве­ния ред. Сред гос­ти­те от­но­во бяха ста­ри­те бой­ци на фрон­та в бор­ба­та сре­щу “сек­ти­те”, до­ка­за­ли своя­та вярност към “кау­за­та” с не­то­ле­ран­тнос­тта си, чес­то ос­но­ва­на на оче­вид­на не­ком­пе­тен­тност в сфе­ра­та на пра­ва­та на чо­ве­ка и съот­вет­но­то за­ко­но­да­телс­тво.
От­но­во не бе из­ясне­но оба­че:

1. За­що е необ­хо­ди­мо в ед­на се­ку­лар­на дър­жа­ва, за как­ва­то Бъл­га­рия се об­явява, дър­жав­ният уни­вер­си­те­т да под­дър­жа фа­кул­тет, пре­по­да­ващ са­мо ед­но от съ­щес­тву­ва­щи­те в стра­на­та ве­роиз­по­ве­да­ния, би­ло то и най-гол­ямо­то и с ве­ков­на ис­то­рия. Ни­ма не би след­ва­ло съот­вет­на­та ду­хов­на ин­сти­ту­ция, по­доб­но, да ре­чем, на тех­ни­те мю­сюл­ман­ски ко­ле­ги, да уч­ре­ди и под­дър­жа са­ма свое собс­тве­но вис­ше ду­хов­но уче­бно за­ве­де­ние?
2. За­що проб­ле­мът с “не­зае­та­та ра­бот­на ръ­ка” на те­зи пе­да­го­зи-бо­гос­ло­ви трябва да бъ­де тран­спо­ни­ран вър­ху цяло­то об­щес­тво и той да бъ­де ре­шен чрез въ­веж­да­не на за­дъл­жи­тел­но изу­ча­ва­не на ре­ли­гия в учи­ли­ща­та?
3. Как, въ­веж­дай­ки съот­вет­на­та уче­бна дис­цип­ли­на, да­ва­ща оче­вид­ни пред­по­чи­та­ния на ед­но от съ­щес­тву­ва­щи­те у нас ве­роиз­по­ве­да­ния, ще бъ­де за­па­зен прин­ци­път на рав­но­пос­та­ве­ност и рав­ноп­ра­вие на ре­ли­гии­те?
4. Как еди­н под­гот­вен и обу­че­н бо­гос­лов-пе­да­гог ще за­па­зи обе­кти­виз­ма и без­прис­трас­тие­то си, пре­по­да­вай­ки дру­ги ре­ли­гиоз­ни док­три­ни?
5. Как ма­те­риа­лът по пред­ла­га­ния пред­мет “Ре­ли­гия” ще бъ­де пред­па­зен от ин­док­три­ни­ра­не чрез сис­тем­но и це­ле­на­со­че­но на­ла­га­не на ид­еи­те и въз­гле­ди­те на ав­то­ри­те и пре­по­да­ва­те­ли­те - все обу­че­ни и под­гот­ве­ни бо­гос­ло­ви-пе­да­го­зи?
6. Как съ­щи­те те­зи под­гот­ве­ни бо­гос­ло­ви-пе­да­го­зи ще за­пазят и пре­съз­да­дат ав­тен­тич­но­то у дру­ги­те ре­ли­гии, на­ри­ча­ни не­лас­ка­во “ино­стран­ни и ино­вер­ни про­па­ган­ди”, сре­щу кои­то трябва “да се взе­мат мер­ки за опа­зва­не на пра­вос­лав­ни­те хрис­тия­ни”?

Но­во­то то­зи път бе док­ла­дът на еди­н от уча­стни­ци­те със заг­ла­вие “Со­циал­но-пра­вен ана­ли­з на дей­нос­тта на но­ви­те ре­ли­гиоз­ни дви­же­ния”. Учу­два­що бе, че ни­кой не се про­ти­во­пос­та­ви на из­ло­же­ни­те от док­лад­чи­ка ид­еи. Ако не си бях поз­во­лил да про­во­ки­рам дис­ку­сия, ве­роя­тно ни­кой няма­ше да се про­ти­во­пос­та­ви на ид­еи­те му за “упо­тре­ба на спе­циал­ни ра­зуз­на­ва­тел­ни средс­тва” сре­щу “сек­тан­ти­те”; за ан­га­жи­ра­не на Дър­жав­на­та аге­нци­я за на­цио­нал­на си­гур­ност в бор­ба­та сре­щу “сек­ти­те” и дру­ги­те му раз­би­ра­ния, вну­ша­ва­щи “необ­хо­ди­мост от спе­циал­ни рес­трик­тив­ни мер­ки” сре­щу “сек­тант­ски­те проя­ви и фор­ми­ро­ва­ния”. По­доб­ни схва­ща­ния, про­па­ган­ди­ра­ни на та­къв фо­рум, из­да­ват нос­тал­гия по ед­но без­въз­врат­но от­ми­на­ло вре­ме. Те пла­шат със свое­то от­кро­ве­но вну­ше­ние за необ­хо­ди­мост от въ­веж­да­не на ор­ган и дей­ствия, ха­рак­тер­ни за ед­на, не­ка я на­ре­чем, “ре­ли­гиоз­на по­ли­ция”.

Над­явам се, че ев­ро­пей­ска Бъл­га­рия няма да до­пус­не и да прие­ме по­доб­ни вну­ше­ния. Вярвам, че та­ки­ва уп­раж­не­ния по ре­то­ри­ка на “про­фе­сио­нал­ни” кръ­го­ве по ин­те­ре­си при­над­ле­жат на ми­на­ло­то. Уве­ре­н съм, че стра­на­та ни е над­рас­на­ла по­доб­ни ид­ео­ло­ге­ми и е прие­ла цен­нос­ти­те на съв­ре­мен­но­то сво­бод­но об­щес­тво, га­ран­ти­ра­що сво­бо­да­та на лич­нос­тта и ува­жа­ва­що прин­ци­пи­те на плу­ра­лиз­ма.

Списание "Обектив" на БХК, бр. 161, ноември 2008

Личният келепир - държавна политика

МОСВ засега спря решение за поредното погубвaне на земи при Иракли по Черноморието. Докога ли?

Заменките вече не са възможни. Не може да замениш лесно ниска категория земя за имоти по Черноморието, в стил "кон за кокошка". Злият гений на властимащите обаче не можа да преглътне леко това и измисли реализацията на поредната "печеливша" само за определен кръг хора и фирми схема. Тя отново е гениално проста и се откроява със своята наглост и мащабност. Министър Джевдед Чакъров, използвайки ресурсите на подопечното му министерство, планира поредната далавера по Черноморието. Отново в региона Иракли - Емине. И отново полупрозрачно, както винаги досега.

На 26 февруари министерството разпраща проекторешение, с което се разрешава на хасковската фирма "Барон", представлявана от общинския съветник Иларион Танев Чилингиров, да направи проучване за добив на скално-облицовъчни материали на площ от около 1000 дка. 35 годишният Иларион, между другото, е водач на хасковската партия на пенсионерите "Движение за социална справедливост".

Хасковският инвеститор има намерение за смешната сума от 20-ина хиляди лева да направи въпросното проучване и да сключи договор със собствениците на земи за срока на концесията. Това няма да стане, както можем да разберем от възражението, изразено в писмо на Сдружението на собственици на земи от с. Емона, Иракли и Баня. Тогава по силата на направени неотдавна промени в Закона за отчуждаване на терени за стратегически държавни обекти държавата отчуждава земята за своя сметка. Това вече е възможно, тъй като въпросната промяна разрешава отчуждаването и когато частни фирми работят по държавни проекти и поръчки, а не само при изцяло държавни мероприятия.

След отчуждаването и след като екоорганизациите и гражданите в региона вдигнат достатъчно шум срещу идеята за добив на скално-облицовъчни материали, държавата най-вероятно ще "подари" имотите на крупен инвеститор, който едва ли не ще развие "еко", "селски" и какъв ли не туризъм в региона, с панорамен изглед и пряка връзка към Елените, Слънчев бряг и Несебър.

Куриозното е, че при подобни проблеми край река Вая и плажа на Иракли досега хората от сдружението сякаш не разбираха за какво иде реч и обявяваха гражданите от "Да спасим Иракли" за врагове на прогреса и развитието. Сега схемата е подобна: със законови средства да се постигне не съвсем законен резултат. Най-вероятно номерът с концесията умишлено няма да мине, след което, неизвестен (засега) инвеститор ще спаси ситуацията, ще получи по един или друг, но все толкова неизгоден за държавата и за (вече) бившите собственици начин земите и ще предприеме поредната строителна инициатива, която уж ще допринесе за развитието на региона.
С какво сегашната инициатива се различава от тези на Баневи, Стоян Захариев и всички останали, желаещи да строят в региона Иракли - Емине? Защо сега собствениците на земи в местността се сетиха, че нещо скърца в схемата и вероятно техните интереси се нарушават? И в двата случая те губят земите си. При първия вариант сами продават имотите си на инвеститорите, а при втория това става с "държавна помощ" - отчуждават се. Същите тези хора не се противопоставиха на изсичането и унищожаването на гората по устието на река Вая и помагаха на "бизнесмените" Баневи и Стоян Захариев да "развиват местната икономика". Същите хора сега се противопоставят на Джевдет Чакъров и на Иларион Чилингиров. Просто този път размахът е по-голям и излиза извън техен и на общината контрол.

Ако допуснем, че греша и инвеститорът има най-невинни и благородни намерения, а дейността му не би противоречала на изискванията за опазване на околната среда, подобна концесия пак не би била в интерес на туризма в региона. Разликата между търсене и проучване и фактическа концесионна дейност е само в мащабите, а прахът и лунният пейзаж след евентуалния добив в региона, са същите.

Друго, което обезсмисля кариера за добив на скално-облицовъчни материали в курортен регион, е самата технология. Къде ще се движат камионите? През Елените? По бъдещия според одобрените планове панорамен път от Емона на юг към Несебър? По моста над Вая при Иракли? Та той би паднал до няколко седмици. Нима кариерата ще работи само няколко месеца в годината заради забрана на строителни дейности в сезона? Забравете. Ами прахът? Това ме кара да вярвам, че отново става дума за лични интереси, различни от публично обявените.

Един от възможните начини да се противодейства на далаверата е с далавера: собствениците на земи ги продават на наследниците си на безумно високи цени, плащат съответните държавни такси и чакат да бъдат обезщетени по тези цени от държавата при евентуално отчуждаване. После, както казах, държавата "подарява" земите на инвеститора, който изгражда поредното ваканционно селище, "развивайки" региона. И двата случая ще облажат малцина, за сметка на всички останали данъкоплатци.

Засега министерството на околната среда спря решението по описания проект. Неизвестно за колко време. Затова го описах подробно. Дали подобни неща с обръчи от фирми ще продължат да се случват, зависи от нас самите.

Текстът е публикуван във в-к Дума, 15 април 2008

Вероучение или... вероучение?

КОНФЕСИОНАЛНО ИЛИ КОНФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ ПО РЕЛИГИЯ?

Привидно, двете алтернативни концепции за въвеждане на предмет "Религия" в българското училище, са взаимно изключващи се. Едната, според създателите й – Обществен съвет, под ръководството на проф. Г. Бакалов, въвежда неконфесионално преподаване на религия в училищата. Според законите, това означава религиите да бъдат изучавани в техния исторически, културен и философски аспект. Това би било много добре, ако бе вярно по отношение на предлаганата концепция. Дори и повърхностен прочит на представената от тях концепция ще покаже на непредубедения читател, че това е невъзможно при зададените от авторите условия. Това впечатление се потвърждава и от факта, че авторите на тази концепция предвиждат създаването на "специализирани магистърски програми към богословските факултети". Друг факт, затвърждаващ впечатлението, че става дума за скрито въвеждане на конфесионално обучение по религия е предвижданата от авторите правоспособност за преподаване на предмет "Религия" в низходящ ред:

1. Богослови (бакалаври и магистри) с педагогическа правоспособност.
2. Педагози със специализация в Богословски Факултет.
3. Магистри и бакалаври от други хуманитарни специалности с педагогическа правоспособност и допълнителна специализация.
4. Историци, философи и филолози с педагогическа правоспособност.

Тези, които наистина биха могли да преподават религия в нейния исторически и философски аспект (в съответствие с изискванията на българското законодателство – Конституция, Закон за народната просвета, Закон за степента на образованието, просветния минимум и учебния план, Закон за висшето образование), са последни сред правоспособните преподаватели.

При тези условия, изхождайки от това, че на първо място така предложената концепция ще бъде преподавана от богослови, завършили богословските факултети, т.е. профилирани в Източното православие, авторите трябва да отговорят на следните въпроси: Как ще бъде избегнато индоктринирането на преподавания материал? Как учениците ще бъдат предпазени от апологети? Как при тази схема ще бъде запазен неконфесионалния характер на предлаганата от тях концепция? Моят отговор е: никак!

От друга страна, Концепцията, одобрена от Светия Синод на Българската православна църква предвижда въвеждане на задължително конфесионално религиозно обучение в иначе светското българско училище. Авторите се позовават на тезата, че "свободна, морална и инициативна личност" е невъзможно да бъде формирана, "без тя да бъде възпитавана в православна християнска вяра". Макар и смехотворно, заради автоматичното изключване на възможността огромната част от човечеството, неизповядващо Източното православие, да се формира и развива като "морални, свободни и инициативни личности", това твърдение е показателно за намеренията на авторите на концепцията.

За съжаление, сред тях можем да срещнем и личности, утвърдили се в медиите като нетолерантни и злостни борци срещу т. нар. "секти" – термин, лишен от всякакво правно съдържание, поради което негоден за употреба в извън-конфесионален ракурс.

Доказали своята нетолерантност, авторите на концепцията на Св. Синод, мотивирани по цитирания по-горе абсурден начин, настояват "Религия-Православие", "Религия-Ислям" и "Религия" да бъдат въведени като задължителни учебни предмети още от новата 2008-2009 година. Схемата им е следната: От предучилищна до прогимназиалната степен (осми клас) се въвежда "Православие" в различните му аспекти: нравственост, култура, добродетели, историко-философски основи, културна и църковна история, християнска културология, християнска етика и антропология. Чак в 12 клас авторите предвиждат "История на религиите". Така, според тях, се оформят три профила: два конфесионални (Православие и Ислям) и един неконфесионален – "История на религиите".

В старанието си да избегнат евентуалните напълно основателни обвинения в създаване на условия за разделение на децата по религиозен признак, неминуемо водещо до религиозна дискриминация, авторите предвиждат възможност за "разширяване" на конфесионалните профили, но, забележете, "в съответсвие с критериите на МОН и Просветната комисия на Светия Синод на БПЦ"...

Така, в иначе секуларна (светска) България, под предлог, че се запазва "традиционната културно-историческа идентичност на българина", авторите на подкрепената от Светия Синод на БПЦ конфесионална концепция всъщност дърпат страната ни назад и отстъпват от демократичните ценности на Европейската общност, част от която България стана неотдавна.

Авторите неточно и непълно се позовават на неназовани европейски страни. В отговор на напълно основателните критики, цитират чужди закони, променени още през деветдесетте години на вече отминалия век, с което обвиненията в ретроградност, анахронизъм и липса на модерен и съвременен подход, стават напълно основателни.

Политическата безпардонност на настоящата управляваща партийна конфигурация подсказва, че всички обективни критики ще бъдат подминати с пренебрежение, диалогът с обществеността е формален, а в желанието си да направят поредния безпринципен реверанс, този път към висшите духовни кръгове на две от вероизповеданията в страната, политиците и авторите на подобни концепции тласкат страната към предрешени международни съдебни спорове за нарушени религиозни права и вероятни санкции от страна на Европа. Основание да мислим така ни дава и Европейската конвенция за правата на човека от 1952 г., според която: "Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения".

От това следва, че задължителното въвеждане на конфесионално или прикрито конфесионално обучение по религия, под форма, различна от "знания за религиите" в техните исторически, философски и културни аспекти, нарушава правата и на родителите-атеисти, които рано или късно, също ще потърсят защита.

Асен Генов

Текстът е публикуван във в-к "Дума", 29.02.2008

Религиозното обучение като промиване на мозъци

Без съмнение, най-популярните аргументи срещу т.нар. "секти"* включват това, че (1) "ние сме православна държава". (2) Следват обвинения срещу "сектите" в "асоциалност" и въображаема "заплаха" за личността. (3) Предупреждават ни за "промитите мозъци на сектатните", в резултат на (4) "незаконния" характер и действия на тези, описвани като застрашаващи националната сигурност, обществения морал и личността групи хора. Свидетели сме на многобройни подобни смислови интерпретации на понятието "секта" в България, както и на демонстративното дискриминиращо отношение на "големите и традиционни" вероизповедания към по-малобройните и относително нови за страната религиозни общности, на основата на изброените по-горе четири вида аргументи, служещи за оправдание на негативното отношение и действия срещу новите или по-малко популярни религии в България.

С напредъка на работата по въвеждане на задължително обучение по източно православие и ислям в училищата темата за "опасните секти", виреещи в условията на "бездуховност", и "лекия режим на регистрация" на това социално зло бе извадена от килера и отново се предъвква от депутати и държавната администрация. Аргументите са старите: промиване на мозъци и пълно подчинение на шефовете на лошите "гуру-движения". Към тях се добавят и нови похвати - вече четем в пресата, че "сектите" са смес от "религия, политика и икономика", което според авторите, е много, ама много опасно. Толкова опасно, че се налага да преосмислим "тоталната свобода", дадена на "сектите" при тяхната регистрация, и да наложим сериозни ограничения за получаването на статут на юридическо лице, с минимален праг на членската маса, например.

Защитавайки необходимостта от завишаване на критериите при регистрация на вероизповедания, поддръжниците на тази идея сякаш забравят елементарните принципи на логичното мислене. Какво, ако не политика е образователният министър да се среща с висшия клир на едно от вероизповеданията (било то традиционното и най-голямото) и да обсъжда само с тях този проект? Не е ли политика всички първи държавни мъже, даже и тези, които само преди двадесетина години определяха религията като "опиум за народите", да се надбягват да целуват ръка на патриарха по Коледа и Великден? Какво, ако не икономика, са споровете за свещоливници и други източници на приходи, като наеми и пр.? Не е ли политика и икономика да решиш един вътрешен за дадено вероизповедание спор, който има и имотно измерение, с помощта на репресивните органи на държавата - прокуратура и полиция? Е, нека тогава господа обвинителите на новите религиозни движения, наричани от тях "секти", отговорят не е ли комбинация от религия, политика и икономика техният опит да наложат едно или две вероизповедания като доминиращи, но не по естествен начин, основаващ се на правото на самоопределение и свобода на съвестта и убежденията, а с помощта на ограничаващи законови норми?

Нека се върнем на темата и разгледаме няколко очевидни абсурда при подобни смислови интерпретации на понятието "секта". Ако приемем, че горните четири смислови характеристики на понятието "секта" са основни, нека помислим дали е правилно разнообразието, произтичащо от горните характеристики на различните религиозни общности, да бъде ограничавано със силовите методи на рестриктивното законодателство? Отговарям на този въпрос от позицията на вярващ човек, който приема и не се бои от разнообразието и вярва в силата на принципа на закона, ако нечии фундаментални човешки права трябва да бъдат защитени.

Едва ли ще се намери човек, споделящ демократични възгледи и ценности, който с лекота да приеме идеята, че една доктрина трябва да бъде наложена със силата на закон на всички останали. Имаме подобни примери в света и не мисля, че ги приемаме за положителни. Въпросът за отклонение от канона трябва да бъде решен с помощта на вътрешните механизми на даденото вероизповедание, а държавата следва да сведе своите функции до регистриране на постигнатото съгласие или различия във възгледите.

Не виждам проблем в това, че религиозните общности изграждат социални взаимоотношения вътре в общността, даващи възможност на вярващия да се чувства по-съпричастен към мисията, която общността е приела и към съмишлениците си в групата. Нима различните неформални граждански сдружения, като това на почитателите на Хари Потър или движението на Джедаите, например, трябва да бъде регулирано със закон, ако това не нарушава свободата и правото на свободен избор на Хари-потъровците и Джедаите в България? Всички заплахи и нарушения на фундаменталните човешки права и свободи отдавна са защитени от вътрешното и международното право и няма нужда да откриваме колелото и топлата вода...

Не виждам проблем в твърдата убеденост и отдаденост на определена кауза. Не говоря за фанатично следване. Имам предвид увереността в дадена идея или разбиране, подкрепена със стройна и организирана философска система, каквато повечето религии, до които съм се докосвал, притежават. Тези, които оплакват "промитите мозъци на сектантите" опитали ли са се поне веднъж да вникнат в същността на всяко едно от недолюбваните и критикувани от тях доктрини? Опитали ли са се обективно и безпристрастно да разберат посланието и практиката им? Липсата на елементарни разбирания на философията и доктрината на някое вероизповедание прави критиката към дадена религиозна система несъстоятелна или неоснователна, а опасността от промиване на мозъци - въображаема. Чий мозък е промит в този случай?

Обвиненията в "незаконност" на "сектите" са още по-смехотворни, а всеки студент-първокурсник по право може да потвърди, че, от една страна, законово определение на "секта" няма, а от друга, че всеки опит такова да бъде дадено ще предизвика сериозни обществени последици, обричащи опита на провал.

Идеята за въвеждане на "конфесионално религиозно обучение" е поредното заиграване на управляващите с доминиращото в страната вероизповедание, след като Европейските демократични ценности попречиха на въвеждането на "държавна религия" и позволиха относителна свобода на правото на избор и религиозно самоопределение, довела до регистрацията на множество юридически лица на вероизповедания. Факт, който е неприятен, неприемлив и вероятно плашещ за мнозина ретроградно мислещи политици и духовници, поддържащи страха от "сектите" жив и затягащи редиците за "бой последен". "Конфесионалното преподаване на религия" в училищата изглежда е последният им шанс да предпазят мозъците на децата от "промиване", за съжаление, именно промивайки ги.

..................................................

* Трудно може да бъде дадено точно общовалидно и общоприето определение на понятието "секта". Най-популярните интерпретации, придържащи се към лингвистичните корени на това понятие, го свързват с латинското secta, буквално "следвайки" или "следствие" и производните "фракция", "група" и секуи (sequi) - "следвам". Към значението на латинската дума "секта" някои добавят и значенията: "начин на живот", "поведенчески модел", специфична "философска школа" или доктрина. Други превеждат производните sectarius и sectilis като "отделям", "разделям", въпреки, че етимологичната връзка със "секта" не е безспорна. Sectator е друга, свързана със "секта" дума, която може да означава "последовател". Съществуват и многообразни интерпретации на понятието "секта", повлияни от идеите, вярванията, разбиранията, убежденията и всички останали субективни фактори, формиращи мнението на тези, които употребяват този термин.

За сп. "Обектив" на БХК, бр. 151, Януари 2008

RELIGIOUS EDUCATION: USAGE IN SECULAR BULGARIA

RELIGIOUS EDUCATION: USAGE IN SECULAR BULGARIA

In secular usage, religious education is the teaching of a particular religion and its varied aspects - beliefs, doctrines, rituals, customs, rites, and personal roles. In Western and secular culture, religious education implies a type of education which is mainly independent from academia and which (generally) regards religious belief as a fundamental tenet and an operating modality, as well as a prerequisite condition of attendance. The secular concept is substantially different from societies that adhere to religious law, where "religious education" connotes the dominant academic study, and in typically religious terms, teaches doctrines which define social customs as "laws" and the violations thereof as "crimes," or else misdemeanors requiring punitive correction. Since people within a given country often hold varying religious and non-religious beliefs, government-sponsored religious education can be a source of conflict. Countries vary widely in whether religious education is allowed in government-run schools (often called "public schools"). Those that allow it also vary in the type of education provided. People oppose religious education in public schools on various grounds. One is that it constitutes a state sponsorship or establishment of whatever religious beliefs are taught. Others argue that if a particular religion is taught in school, children who do not belong to that religion will either feel pressure to conform or be excluded from their peers. Proponents argue that religious beliefs have historically socialized people's behavior and morality. They feel that teaching religion in school is necessary to encourage children to be responsible, spiritually sound adults.

Wikipedia: Religious education

What is the Bulgarian experience and why am I giving it as an example? Bulgaria is known for its history of peaceful ethnic co-existence. Unlike what happened in other countries in the region, in Bulgaria Orthodox Christians and Muslims went through the transition period from communist dictatorship to a democratic society without ethnic conflicts and casualties. Although the transition went peacefully, there is still some cause for concern. In Bulgaria the dominant religion is Eastern Orthodox Christianity and the State, the official institutions and the society as a whole, have to be careful about any attempt to impose this belief as exclusively dominant in any sphere of social life. Such an attempt would discriminate against the rest of Bulgarian's religions, which have smaller numbers of followers.

So, Bulgaria faces a dilemma - to favor the dominant religion, discriminating against the others, or to respect the European values and principles in regard to the freedom to accept and practice religious beliefs.

After the communist era, during the formation of the modern Bulgarian democratic society, several laws were adopted, that regulate the presence of religion in the education system.

Constitution of the Republic of Bulgaria
Article 13
(1) The practice of any religion is free.

Denominations Act
Art. 4. (1) Religions shall be free and equal in rights. Religious institutions shall be separated from the state.

Public Education Act
Art. 5. Education is secular.
Art. 15. (1) The State educational requirements... facilitate: The formation of a free, moral and creative person, which, as a Bulgarian citizen, respects the laws, the rights of others, their language, religion and culture.

Rules of application of the Public Education Act
Art. 4. (1) Secular education does not allow the imposition of ideological and religious doctrines upon the students.
(2) In the Public schools the religions are being taught in a historical, philosophical and cultural perspective through the different educational subjects.

Higher Education Act
Article 3 Hhigher secular education is independent of ideologies, religions and political doctrines. It shall comply with the universal human values and national traditions.

The framework, drawn by the above listed documents, defines Bulgaria as a secular state, where religion is separated from the state. Under this framework religion was not taught as a separate topic in the education system. This was apparently unacceptable for some of the legislators and probably some of the Orthodox clergymen, which has led to some minor-on-first-reading changes in the legislation system of Bulgaria. Some additional bylaws have been accepted, quietly changing the status quo and practically imposing particular religious doctrines in the educational process.

Changes, recently made by the legislators, as well as new bylaws, wash away the boundaries in which religions are "free and equal in rights and separated from the state".

The changes made in 2002 in the Law on the Level of Schooling, the General Education Minimum and the curriculums of "Religions" and "Religion - Islam" approved by The Ministry of education and science resulted in Eastern Orthodoxy and Islam officially entering Bulgarian schools. There are now schools where religion is being taught as a separate topic and there is a move to expand it to the whole education system.

Let me explain more in detail how this happened. Articles 10 (4) and 15 (3) of the Law on the Level of Schooling were amended so that the General Education Minimum included religion among the other topics to be taught in the Schools of Bulgaria. But these articles do not specify what religions are to be taught.

In 2003, amendments were made to the Rules of Implementation of the Public Education Act, art. 4 (3), adding the sentence: "The education in religion will be practiced in accordance with the instruction of the Minister of Education and Science." The Ministry has used its authority to give Eastern Orthodoxy and Islam a preferred position in the education system by approving official courses of study that cover the topic from their perspective.

I'm sure many would agree that the vast spiritual heritage of humankind has its place in the educational institutions and curriculums. One can hardly question the need for "historical, philosophical and cultural" discourse of world's religions in education. No one will object if religions are taught in the schools, as long as the principle of religions being "separate from the State, equal in rights and free", as provided by the Constitution of Bulgaria and the Denominations Act, is respected.

I will not quote the international documents, which, I'm sure, are well known to the respected audience. I consider that the internal laws of Bulgaria are sufficient to regulate the teaching of religion in the schools, if they are followed properly, in harmony with the requirements of religions being equal. Unfortunately, now the laws are being applied in such a way as to give Orthodox Christianity and Islam preference. In the experimental text book, approved by the Ministry we find other religions being taught from the perspective of Orthodoxy and Islam and classified as being inferior.

One problem is that Bulgarian laws do not clearly define terms like: faith, religion, religious society and religious denomination. Undoubtedly, the terms religion and religious education (in the context of the historical, philosophical and cultural values of the world's religions) are inclusive, whereas the terms faith (Eastern orthodoxy in Bulgarian context) and religious education (in the same context) are exclusive, which is not acceptable according to the democratic values of the European Union. In my report I use the term "Secular state" in the sense of a State in which the religions are "Independent from the state, free and equal".

For the purpose of this presentation I need to mention that the present Denominations Act in Bulgaria was passed in the last working days of year 2002 (19th of Dec.). During the voting in the Parliament, there were public protests by many of the denominations in Bulgaria, except for Orthodox Christianity and Islam. After the act was passed, President Parvanov received a letter, signed by 18 religious organizations and NGO's, appealing to him to veto the law. Paying no attention to the protests, the President signed the Act. As a result, he was awarded by the Patriarch of Russia for "his outstanding work to strengthen the unity of the orthodox peoples" and the material value of the award is 50,000 dollars. The Russian Patriarch clarified that the award was given to the Bulgarian President for his support to the new religious law (signing it without objections) at the end of 2002. He also mentions that this law eliminates the split within the Bulgarian Orthodox Church. The same law was attacked by a group of about 50 members of Parliament and sent to the Constitutional Court of Bulgaria, with an appeal for abolishing it as anti-constitutional, which did not actually happen, although six out of twelve judges supported the appeal. But the Constitutional Court law requires seven votes for an actual decision.

After the law came into effect, in July 2004 the Public prosecutor ordered the police to take unprecedented intervention in the internal affairs of the biggest religions in Bulgaria; the police pulled out by force from their churches the Orthodox priests who do not support the current Patriarch. Some of them were arrested during their service.

These are some of the facts related to the problem of "religious education in Bulgaria". These facts signify the failure of Bulgaria to keep its secularity and impartiality towards all the religions in the country. The partiality of the State to Orthodox Christianity, and to some extend to Islam, has had some side effects in the teaching of religion in the education system, which I address here.

All laws and bylaws listed bellow constitute Bulgaria as a secular state: The Constitution; The Denominations' Act; The Public Education Act; The Rules of Public Education; The Law on the Level of Schooling, the General Education Minimum; The Instruction of the Ministry of Education and Science on the Religion and Religion-Islam subjects in school

All these define Bulgaria as a state where religions are "independent from the state, free and equal". They require that the state be independent from the religion, that it remains secular. The laws declare that no ideological or religious doctrines shall be imposed on students. That would be inadmissible. But is is happening. Under the newly amended education laws, the Education ministry has approved two experimental textbooks called "Religion" and "Religion - Islam". If we examine them in detail, we will see that they clearly propagate Eastern Orthodoxy and Islam and characterize the other religions as inferior. In this way, these religious doctrines enter the religious curriculum in an unfair way. If, as seems likely, these experimental textbooks, or similar ones, are expended to the whole education system, this will be bad for the equality of the religions, supposedly guaranteed by the Constitution and other laws. Although one of the textbooks has the title "Religion", it is in fact a presentation of Orthodox Christianity and other religions are mentioned only briefly and characterized and inferior to it. It would seem therefore that the use of the apparently neutral title "Religion" is deceptive and inaccurate.

If the Bulgarian government would directly say that religion is to be taught in the schools in the context of Eastern Orthodoxy and Islam only, that would lead to polemics with an unpredictable outcome. It would also lead to disapproval by the European institutions. That is why the amendments of the quoted laws have been carefully worded to neutralize the possible negative effects. But the actual implementation of the laws is in fact leading to the imposition and domination of the major religions over the minor ones.

In conclusion I'd say that in its attempts to make rapid advancement in its process of joining the European Union, a community which respects the fundamental human rights, Bulgaria adjusts its legislation in such a way that externally these fundamental human rights seem to be respected and guaranteed, but at the same time, after the chapter "Education and professional training" was closed in the process of negotiation with the EU, Bulgarian legislators amended the laws dealing with the problem in such a way that they in fact favor and privilege particular religions at the cost of the others. The Religious law of Bulgaria was criticized in that regard by Malcolm D. Evans and Rick Lawson for its discriminatory provisions. Evans writes that many of its provisions contradict the provisions of Art. 9 or European Convention for Protection of Human Rights and Fundamental Freedoms and that the act creates the impression that it favors one denomination over the others, which also contradicts the convention.

Bulgaria became an EU member on January 1st this year. These issues seem not to be very topical, but the problems I am addressing are recognized by the minority religions and the human rights activists and organizations in Bulgaria and worldwide. I share this information with the respected audience of this conference, organized by the Macedonian government and the President of the State, since Macedonia is on its way to the European Union membership. I believe my country is a natural ally and well-wisher of Macedonia in this process. I believe that knowing all the positive and negative experience we have in Bulgaria in the field of religious freedom will help your leaders to avoid mistakes which Bulgaria made in its process of democratization and transition from a totalitarian to a democratic society which respects and protects the fundamental human rights.

I wish and believe that Macedonia will make the proper choice when regulating its legislation in this sphere so that it covers the standards of the European Union. Thank you very much for your attention!

Asen Genov

International Society for Krishna Consciousness Sofia, Bulgaria

Report for the World Conference on Dialogue Among Religions and Civilizations

(Ohrid, Macedonia, 26-28 October 2007)

“Натура-2000” в България: тука има, тука нема...

Неотдавна, на 29.11.2007 г., Министерският съвет прие решение, което на пръв поглед защитава националните богатства и природното разнообразие на България. Министрите, доволни от работата си, като малки деца пред своите родители, се похвалиха на обществеността за големия екоуспех на правителството: цели 34% от територията на страната са включени, под тяхното мъдро ръководство, в европейската екомрежа “Натура 2000”. Държавниците грижливо скриха от обществеността обаче какво точно са сторили... В решението им има една спорна точка 3, против която за пореден път протестираха природозащитниците и гражданските инициативи в защита на Рила, Иракли и останалите заплашени от безразборно застрояване, в стил “мутро-барок”, потенциално защитени зони. Тази конфликтна точка 3 позволява всички територии с приет общ устройствен план (ОУП) или подробен устройствен план (ПУП) и концесионираните терени към датата на обявяване на зоната за защитена, да бъдат извадени от европейската еко-мрежа. Това решение се взема под предлог “да не се спира бизнесинициативата”. Така, “сближаването на бизнеса с властта”, на което бяхме свидетели по време на последните избори, продължава. За пример може да вземем община Несебър, където инвестиционните намерения са много големи, и където се намира апетитната местност Иракли. В Несебър избирателната активност бе най-високата в страната. В Бургас ситуацията е сходна, а новоизбраният кмет обяви, че приемането на ОУП е сред приоритетите на новата управа на града.

Точка 3 от решението
на Министерския съвет
е изцяло в услуга
на обръча от фирми

които с нетърпение очакват да отмине бурята около родната “Натура 2000”, за да бетонират и последните кътчета девствена и красива природа, останали незасегнати от "Слънчевбрягизиращи бизнес инициативи".

Каква всъщност е тази точка 3? Точка 3 дава възможност на общините да приемат устройствени планове на килограм, отваряйки вратички за това, големи части от предложените от екоорганизациите и БАН зони за включване в европейската мрежа “Натура 2000”, да бъдат извадени, в услуга на т.нар. “бизнесинициативи”. И тук сработва класическата, позната от последните години схема, при която

политическата класа,
тайно или явно подкрепяна
от “луксозни, безработни
и мускулести бизнесмени”


погазва националните интереси и законотвори изцяло в услуга на някоя “бизнес”- прослойка. Този път сме свидетели на услужливото снишаване на властта пред строителните предприемачи и други яки и добре охранявани “бизнесмени”, които на последните кметски избори видимо се инфилтрираха в структурите на местната власт. Каква е далаверата в конкретния случай с Натура зоните? Механизмът, по който дадена територия се одобрява от Министерския съвет и се включва в мрежата “Натура 2000” е тромава. Националният съвет по биологично разнообразие предлага, а министърът на околната среда и водите издава заповед за включването й. С българските темпове това би отнело година, ако не и повече. Ако разгледаме точка 3 ще видим, че тя дава възможност районите с приети устройствени планове да бъдат извадени от защитената зона. По този начин общинските съвети (Спомняте ли си приоритета на бургаската община, според новоизбрания кмет?) имат на разположение цялото време, необходимо на министъра да подпише заповедта за включване на зоната в екомрежата. Щом “сближаването на бизнеса с властта” е стигнало толкова високо (Според Центъра за изследване на демокрацията, на последните избори в България мафията е инвестирала 200 милиона лева в купуване на гласове, а според германския посланик у нас, г-н Михаел Гаер, последните избори показват, че силовите групировки са влезли в общините.), можем да бъдем сигурни, че Министерството на околната среда и водите няма да си дава зор и да бърза. Лошото е, че червеният картон за бавене на играта ще засегне не тях, а гласоподавателите и ще се изрази под формата на санкции от страна на ЕС. Пример за това, как екоминистърът услужливо ще изключва устройствени планове от Натура, помагайки на съмнителни капитали и псевдобизнес интереси, е заповедта за забрана на строежи в Иракли, от която той извади повече от 1000 декара именно с мотива, че има одобрен план.

Очевидно е, че Министерският съвет не се интересува от задълженията на България, още от времето на предприсъединителния период, свързани с поетите ангажименти по опазването на потенциално защитени зони. МС игнорира и това, че на 01.01.2007 в Европейския съюз трябваше да бъде изпратен пълен списък от предложени зони за включване в мрежата “Натура 2000”, на които да се осигури пълната им защита според изискванията на директивите на СЕ за опазване на птиците (79/409/ЕИО от 02.04.1979) и за местообитанията и дивата флора и фауна (92/43/ЕИО от 21.05.1992).

Това на практика означава, че българското правителство, по ганьовски, се опитва да се надлъгва с Евросъюза, опитвайки се да лавира между задължението на България да опази природното си богатство и интересите на финансовия октопод, който очевидно е стигнал до високите етажи на властта. Това, което вероятно ще се случи е, че България ще се опита да извади апетитните за "бизнеса" територии от екомрежата “Натура 2000”, което няма да бъде одобрено от Европа.

Това ще има своите
вътрешнополитически
последици,


но тройната коалиция явно има недостиг на политически анализатори, които да просветлят коалиционния съвет. А може просто Доган, Симеон и Сергей да не се интересуват или да не осъзнават рисковата ситуация, в която точка 3 насила набута България.

Ето част от възможните сценарии:

Европейската комисия няма да одобри правителствената игра на “тука има - тука нема Натура 2000 зони” и ще заплаши България, подобно на Полша, с наказателна процедура в Европейския съд. Тук вариантите са два: На правителството му пука и на правителството не му пука. Ако правителството вземе на сериозно възможните санкции - горещият картоф остава за него: то само ще трябва да направи така, че обгрижваните от властта носители на “бизнес инициативи” да не са много разочаровани от последвалите ограничения във възможността да строят безразборно където и каквото им скимне. Ако, не дай Боже, луксозните “бизнесмени” са започнали строителни действия, правителството ще трябва да се замисли върху това кой и с какви средства ще разрушава незаконните строежи. Ще трябва да помисли и за евентуалните обезщетения за “бизнесмените”. От друга страна, ако правителството демонстрира характерната през последните 18 години за българската политическа класа безпардонност и демонстративно не се съобрази с изискванията и вероятните санкции срещу България, тогава горещият картоф ще остане за електората, който ще трябва да плаща глобите. А за да си почива от ниско платения труд, ще трябва да ходи в същите тези курорти, изградени от “луксозните мускулести бизнесмени”, с активното съдействие на държавата, в нарушение на изискванията на Европейската комисия, станали причина за глобите, които са два вида: първоначална и ежедневна, до привеждане на нещата в съответствие с изискванията на ЕК. Размерът зависи от БВП на страната и от размера на нарушението. За единични случаи на нарушения за страни, като Франция, глобите са били десетки хиляди евро на ден. При нас нарушенията са стотици.

Освен това, напълно възможно е да спре и финансирането на СЕ, ако нарушенията по приемането на Натура 2000 зоните засягат проекти, финансирани от Евросъюза.
Както и досега, отговорни за последиците ще бъдат министрите Чакъров, Гагаузов, Етем, а също така и Доган, Сергей и Симеон - лидери на политическите сили от управляващата коалиция.

Вероятно е през идните няколко месеца да последват ясни сигнали от страна на Европейската комисия, че чак така не бива...

(Благодаря на Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа "Балкани" за съдействието при подготовката на този текст.)

Асен ГЕНОВ
Гражданска инициатива "Да спасим Иракли"
Списание "Обектив" на БХК, бр. 150, декември 2007

ДИАЛОГ МЕЖДУ РЕЛИГИИТЕ: МИСИЯТА ВЪЗМОЖНА (В МАКЕДОНИЯ)

Свикнали сме да слушаме суперлативи за "пословичната" и "прословутата" толерантност на българите. За "уникалният" ни "етнически модел" и всякакви интерпретации на тази тема. За мен, като изповядващ малцинствена религия, нещата имат друго измерение, а перспективата, от която гледам на подобни изказвания е тази, на потърпевш и преживял пословичната толерантност и религиозна търпимост на българите. Именно, "преживял". Употребявам думата и в прякото й значение, спомняйки си как преди малко повече от десетина години викаха по мен "Отивате си в Индия" и призоваваха държавата да "спаси децата", само защото съм "кришнар", стреляйки с ловни пушки и хвърляйки коктейли "Молотов" по къщата, която използвахме за храм в София.

От тогава до сега нещата се промениха малко наистина. За съжаление, недостатъчно. Медиите вече почти не изпадат в истерия, като видят бръснатата ми глава, или като ни чуят да пеем по улиците. Даже обратното - с мнозина журналисти сме лични приятели, а обществото, освободено от напрежението на "анти-сектанстките" настроения, ни приема спокойно, дори с интерес и любопитство.

Подобни спомени ме обземат, чуя ли за "пословичната ни толерантност". По тази причина, смятам, че обществото ни има още много да учи по отношение на т. нар. религиозна търпимост.

Проведената през октомври 2007 г. в Охрид "Световна конференция за диалог между религиите и културите" може да послужи за пример на това, как една държава, водена от добрия пример на своя президент, се опитва да допринесе за диалога и разбирателството между различните религиозни, културни и етнически групи. Нещо, което в голяма степен е нехарактерно за българския политически елит. Излишно е, а и не искам да превръщам този текст в анализ на религиозната свобода в България. Всеки сам може да си направи изводите, стига да следи от близо събитията в тази сфера на обществения живот у нас.
Думата ми е за македонския пример. Преди няколко години, президентът Трайковски поставя началото на диалога между религиите в Македония. Фактът, че протестантски проповедник е избран за президент на държава, в която Православието и Исляма са основните религии, говори сам по себе си за особената позиция и отношението на македонците към личността на Борис, както те с уважение и любов наричат своя президент. Проведената неотдавна конференция е продължение на делото му.
Първото нещо, което ме изненада и впечатли, бе мащабът на конференцията. Участниците бяха около 400. Нашата делегация включваше бившия президент на България г-н Жельо Желев, проф. Иван Желев (директор на Дирекция “Вероизповедания”), доц. д-р Александър Омарчевски (зам.-декан на БФ на СУ “Св. Климент Охридски”), Варненския митрополит Кирил, доц. Ибрахим Ялъмов (декан на Ислямския институт), проф. Иван Калчев, пастор Николай Неделчев (председател на Съюза на Обединените евангелски църкви), пастор Бедрос Алтунян (суперинтендант на Методистката църква), Роберт Джераси (председател на Централния израелтянски духовен съвет). Присъствах и аз, като представител на Обществото за Кришна съзнание в България.

Не мисля, че организаторите подходиха чисто формално към конференцията, нито пък споделям мнението, че това бе единствено PR акция на македонското правителство. Участниците – представители на македонската държава, бяха много: Премиер, Външен министър, Културен министър, Председател на Народното събрание, Председател на комисията за взаимоотношения между вероизповеданията и държавата и др. Всички те присъстваха през цялото време на конференцията и участваха в дискусиите сериозно и отговорно. Думите им звучаха искрено и уверено.

Премиерът Груевски говори за съвременните тенденции в политическата, религиозната и културната сфера; за отчуждаването и за религиозния фундаментализъм; за липсата на толерантност и за кризата в институциите; за етическата криза и за упадъка в стандартите и проблемите на съвместното съществуване. Според него, конференцията си поставя за цел да допринесе за преодоляването на предразсъдъците. Премиерът смята, че този форум, благодарение на междурелигиозния и междукултурния диалог, трябва да ни помогне да се доближим един към друг, разбирайки се по-добре и живеейки в мир помежду си. Никола Груевски, в своето обръщение при откриване на конференцията, призова религиозните лидери от цял свят да говорят в един глас. Той се обърна към участниците с апел да предадат посланието на търпимост, любов и съжителство в целия свят. Важно е да се отбележи, че според премиера, целта на конференцията не бе да променим вярата си един на друг. Той подчерта, че приемането на определена вяра е вътрешен акт, случващ се в сърцето на вярващия и заключи с думите на писателя Дж. Суифт: "Ние имаме достатъчно вяра да се мразим, но недостатъчно да се обичаме". Това бе в пълен унисон с демонстрираното желание и намерение на организаторите на този световен форум.

Сред ораторите бе и Външният министър на Македония, Антонио Милошоски. Той подчерта, че процесът, движещ цивилизациите към икономическо благополучие и просперитет, не трябва поставя една или друга религия или култура в изключителна позиция, за сметка на останалите. Външният министър заяви, че задължение на политическите лидери е, да създадат условия за засилване на диалога между различните религиозни, културни, етнически или езикови общности.

С много малко изключения, всички участници в конференцията споделяха подобни възгледи, а единичните случаи на очевидна нетолерантност, фундаментализъм или национализъм бяха учтиво критикувани от участниците в конференцията и затвърдиха впечатлението за примера, който Македония направи в сферата на религиозния и етническия диалог и търпимост.

Струва си да се отбележи и светската страна на събитието. Сред специалните гости при закриването бе Мортън Харкът от световно известната група "А-ХА". Той впечатли участниците със своите духовни възгледи и даде пример за личност, уважаваща диалога с "различните" и зачитаща правото на избор и самоопределение на всеки. Думите, с които той приключи своето изказване при закриването на конференбцията, предизвикаха спонтанните аплодисменти на всички, разбирайки, че те идват от сърцето: "Всяко човешко същество е изцяло духовно и нашата природа е да сме свободни в своите търсения. Ние сме създадени по този начин. Никой няма право да нарушава това спрямо другите хора. Това не е и необходимо. Ние сме глупаци, ако ползваме сила, когато минаваме през отворени врати!"

Заключителната декларация, приета от всички участници в конференцията, изрази убеждението им, че само чрез диалог между културите, религиите и цивилизациите, основаващ се на уважението, може да разберем другите религии. В текста се казва, че зачитането на правата на различните групи, били те религиозни или етнически, е особено важно за успешния диалог между различните вери, култури и цивилизации. Участниците в конференцията декларираха, че образованието трябва да допринесе за премахване на стереотипите и погрешните разбирания на различните вери, култури и цивилизации, а всяка форма на насилие или дискриминация, или оправдаването им е осъдителна.

Според участниците в конференцията, всички вярващи трябва да се отнасят към другите така, както те самите искат да бъдат третирани от останалите. Думи, в които едвали някой се съмнява.

За списание "Усури"