По-комфортно бихте се чувствали ако за подобен преход в Индия си наемете кола. Шофьорът знае къде да отиде, жегата няма да ви тормози, а шумът, клаксоните и глъчката по пътя остава зад прозорците на автомобила.
Учудващо е, но може лесно да бъде обяснено това, че за привидно кратки разстояния тук ви е необходимо много повече време, от колкото би ви отнело в Европа. Това е още една причина да предпочетете колата пред авто-рикшата.
Варшана е родното място на Радха – според вярванията, съпруга на Кришна. Дворецът й се намира на един хълм, а в подножието му е разположено градчето. До основния храм се стига по тесни и стръмни улички. Постройката и храмът към нея са впечатляващи, както и всички останали, напълно нетипични за несвикналото европейско око сгради, построени в традиционен стил.
Стълбите към храма са изпълнени с търговци, предлагащи ви гирлянди за божествата в храма, старци и вярващи, определящи се или определяни за свети личности, които се надяват да спечелят милостта ви и да получат 1-2 рупии от вас.
Пила Покхар

От Пила Покхар се отправяме към Нандаграм.
Према саровара
Наблизо, по пътя за Нандаграм, се намира и Према саровар. Тук се срешнали Радха и Кришна, разказват писанията и светите личности. Срещата им предизвикала такива емоции у тях, че сълзите им образували езерото Према саровара. Толкова била силна любовта им (према).
Нандаграм

Храмовият олтар на Нандаграм изобразява Кришна, брат му Баларам, Яшода (майка им), Нанда Махараджа (баща им), Радха и др. Таванът и стените на храма са красиво изписани с картини от живота на Кришна и Баларам.
В подножието на хълма се намира и езерото Павана Саровара. Вярващите свързват мястото с това, че малкият Кришна е къпан от майка си Яшода тук.
Вриндакунд

Брахманът, който поддържа олтара, ще ви покани да хапнете и с удоволствие ще ви разкаже за Вринда Деви и са своя гуру, който поддържал мястото, езерото и храма десетилетия наред, преди да напусне този свят пак на това място.

-------------
В никакъв случай не бих нарекъл видяното от мен "примитивно" или "тъмно" (по недолюбвания от мен израз "тъмна Индия"). Дните, които прекарах в Индия ме увериха в това, че вярата на тези хора им дава алтернативна на нашата (западна) житейска визия и философия. Животът има стойност за тях, защото им дава възможност за духовна реализация, докато модерният човек е вглъбен в преследване на успех на всяка цена. Смъртта за тях е преход към духовно съществуване, а съвременният човек гледа на нея като на край на възможността да извлича максимална полза за себе си. Това обяснява всичко, което може да видите в Индия. Или почти всичко!..
А, на мен ми трябваше само това, за да запиша преживяванията си в Индия:
... И още няколко (последни) снимки от пътуването ни из Индия:
Няма коментари:
Публикуване на коментар