Преди няколко години, седейки в стаята си на K str. във Вашингтон, окръг Колумбия, където бях на гости на майка ми, се случи нещо, което ме впечатли! Стреснах се от силен шум на двора. Погледнах и видях, как някой претичваше през двора, прескачайки грубо и със сила дървената ограда. Оплитайки се в кабелите, които минаваха през двора, беглецът вдигна много шум, преминавайки през двора на съседката.
След 2-3 секунди, с поразително висока скорост, гъвкавост и пъргавина, двойка патрулиращи ченгета се втурна по същия път, гонейки беглеца.
Не след дълго се чу воя на сирените на пожарната, линейката и накрая, на полицейските автомобили.
Действието се развиваше динамично, като във холивудска продукция, а улицата бе блокирана за много кратко време. Премигващите синьо-червени светлини на сигналните лампи на автомобилите се отразяваха до късно по стените на стаята ми...
Подобни събития се случиха относително често през няколко месечния ми престой в САЩ. От новините или от живеещите в махалата научих, че голяма част от преследванията са завършвали успешно за полицаите.
Случвало ми се е и друго – да ме спрат за проверка на шофьорската книжка. Случвало ми се е и да закъсаме с колата, при което, само след не повече от 30 минути до нас се приближаваше патрулка, а дежурните полицаи учтиво ни питаха дали се нуждаем от помощ.
При всичките ми контакти и срещи с полицията не ми се е случвало да забележа нещо, което би могло да бъде изтълкувано като намек за нерегламентирани взаимоотношения или индикация за склонност към корупция у органите на реда. Всеки диспут се разрешава в съда, а дежурният полицай, пишещ глобата, задължително ви информира за условията за обжалване и съда, където това би трябвало да се случи...
Не бих искал тук да се впускам в суха статистика за успеваемостта на полицията да разкрива престъпленията. Не за това ми е думата. Описвам преките си срещи с ченгетата в САЩ.
Какво обаче чух по радиото, обявено като новина?
Сред успехите на министъра на вътрешните работи, при това, очевидни, както ги окачествиха в репортажа, бе и това, че успял да изкара патрулиращите ченгета от колите и да ги прати да ходят пеш по Витошка... Нямало смисъл, мотивира се министърът, преди време:
"Не виждам смисъл полицейски патрул да се движи с кола по бул. "Витоша", който е пешеходна зона. Мисля,че патрулът ще е по-полезен, ако тръгне пеша"
Другата част от вчерашния материал дори не го запомних, понеже, по бегли спомени, описваше решаването на битовите проблеми на ведомството...
Грее ли ни това, че по Витошка вече няма да има патрулки, а ще се разхождат полицаи-пешаци? Какво, по дяволите, е доброто и положителното в това, че да бъде окачествявано, като един от успехите на Цветанов?..
Ще помогне ли пешеходството на софийските полицаи за предотвратяване и разкриване на тежки криминални деяния, като отвличания, убийства, заливания с киселина? Ще помогне ли в борбата с корупцията в полицията? Ще помогне ли за разсейване на съменията в пряко участие на полицията в различни престъпни схеми, свързани с кражби на коли, трафик и разпространение на дрога, бизнеса с отвличания? Ще помогне ли пешеходтсвото и за това, да се чувстваме по-спокойни и защитени по улиците и в къщите си? Ще помогне ли за повишаване на ефективността на МВР и покачване на общественото доверие и уважение към тази институция?
Ако МВР положи усилия да промени всичко, котето се питам по-горе, на мен лично няма да ми пука как се предвижват ченгетата, ако ще и да яздят понита или щрауси... Няма да ми пука дори и всеки от тях да има Порше и цял ден да търка тапицерията, НО ДА СИ ВЪРШИ РАБОТАТА, а не да ме пита "Ся кво ше прайм?.." и "Ти кво работиш?.."
снимка: БГНЕС
Няма коментари:
Публикуване на коментар