Протестът - постфактум...

БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, които се присъединиха. Това са първите думи, с които искам да започна!

Иначе, всичко започна от една хотелска стая, където, нервиран и притеснен от неизбежното гласуване на законопроекта на първо четене, предложих на Зелените да започнем кампанията "Обади се на депутат - спри тоталното следене!" След като това не даде резултат и законопроектът бе приет на първо четене, идеята се доразви в това, да организираме общ протест. Съзнателно бягах от термина "национален", разбирайки абсурда да дойдат 300-500 души на нещо, наречено "национален протест".

После се спряхме на датата за протеста: 14.01.2010. Аналогията с 14 януари 2009 бе неизбежна, но не се страхувахме от нея. На всички ни беше ясно какво целим: миналата година полицията употреби брутална сила, за да спре недоволството. тази година, приемствеността между БСП и ГЕРБ в това отношение, доведе до опит (за сега неуспешен) тази сила да бъде трансформирана в по-фин метод на въздействие: страх от следене. Тогава посегнаха върху правото да протестираме, днес посягат на правото ни да мислим и говорим за протест. Казвам това с най-голяма доза увереност, защото господата Вучков и Цветанов се съгласиха, по време на срещите ни с тях, че така направените предложения създават предпоставки за нарушаване на конституционно гарантираните ни права, както и за профилиране на хората. Профилиране по какъв принцип, според вас?..

Обмисляйки протеста, предложихме идеята на ръководството на Зелените, а след като се възприе, отправихме открита покана до всички граждански и политически организации да ни подкрепят. Първи се отзоваха "България е наша" и, естествено, "Електронна граница". После се включиха и политическите партии - ЕНП, НДСВ и другите... Не закъсняха и БлуЛинк, както и много други. Някъде там се присъединиха и "Справедливост" и останалите... Казват, около 38 организации.

При нормални обстоятелства, не бихме търсили обща изява с част от участниците, но няма как да не спомена отново, че гледахме на този протест като на пресечна точка на обществен интерес. Не като на предизборен, коалиционен или просто партиен митинг. В това виждаме смисъла на гражданското общество - да имаме и отстояваме общи каузи с хора, с които нищо не ни свързва и дори бихме били политически опоненти. По тази причина си партнирахме с всякакви организации, като основното, което искахме е да запазим посланието автентично:

1. Оттегляне на предложенията на ГЕРБ, които са лоша основа на диалог;
2. Започване на дискусия, с участието на IT специалисти и експерти по мрежова и цифрова сигурност, освен юристите и законодателя.

Исканията ни са мотивирани от разбирането, че Директива 24/2006, която е сред основните мотиви на МВР, вече е приложена в българското законодателство. Друг мотив, който ни обедини е това, че МВР разполага с целия законов и технически инструментариум да води успешна борба с престъпния свят, стига да желае това. Излишно е да повтарям "Наглите 1 и 2", "Крокодилите", "Апашите", педофилите и прочее.

Надявам се, че успяхме да се справим и да поднесем ясни искания. По тази причина, днес, отговаряйки на въпрос на НОВА, си позволих да иронизирам, че колкото и да ни е гнус, трябва да си признаем, че партиите са част от демократичното и гражданското общество. Направих го, защото ми омръзна да отговарям на въпроси защо тази или онази партия е подкрепила протеста. Моят въпрос е ЗАЩО ТАЗИ ИЛИ ОНАЗИ ПАРТИЯ НЕ ПОДКРЕПИ протеста. Или го направи "политически коректно и целесъобразно"? Нещо подобно на подкрепата на десните и Атака за Желева, при условие, че всички видяхме за какво става дума... Добре, че поне Мартин Димитров, при цялата пушилка в Парламента около първото четене на промените, дойде на площада. Чест му прави, че си сложи лепенка с логото на протеста. Очаквах и по-силно тъмно-синьо присъствие, но няма как хем да си "реформаторско мнозинство", хем да си против законодателна инициатива на Министерски съвет...

А с какво успя протестът - ще обобщя с няколко думи:

1. Падна "интерфейсът";
2. Исканията на протестиращите и мобилните оператори и Интернет доставчиците се сближиха, а опитът на МВР да ни противопостави, не успя!;
3. Парламентарните партии се активираха, диференцираха се в своите позиции срещу "подслушването" до толкова, че ДПС, БСП и Синята коалиция ще внесат отделни предложения.
4. МВР изпадна в тих ужас, идвайки на крака на протеста;
5. Парламентът трескаво заработи за имиджа на Премиера и МВР, внесли абсурдните предложения, свиквайки през ден всевъзможни срещи, целящи да създадат впечатление за обществен дебат по предложенията на ГЕРБ за промени на предложенията за промени на Закона за електронните съобщения;
6. Очертаха се две категории предложения: ретроградни - поддържани от ГЕРБ и относително по-приемливи (в сравнение с ГЕРБовите) - внесени от другите партии, сред които дори и тези на БСП.
7. Няма как да не откроя и абсолютно уместните бележки и критики на представителя на Програма "Достъп до информация", адвокат Александър Кашъмов и останалите участници в дискусиите, за пореден път обособили редица слабости на предложенията, сред които:

• Неприемливо разширяване на кръга от престъпления, при които да се разрешава достъп до трафични данни;
• Липса на легална дефиниция на понятието "сериозни престъпления", или по-скоро неуместната му употреба в текста на законопроекта;
• Липса на ясно дефинирана възможност за защита на гражданите от неправомерна употреба на  трафичните данни;
• Липса на възможност гражданите да проверят дали са били проследявани техните трафични данни, ако срещу тях няма предприети правни действия;
• Липса на адекватни санкции при неправомерна употреба на тези данни;
• Нереалистично кратки срокове за предоставяне на исканите от МВР данни;
• Неадекватни, унищожителни за малките доставчици на Интернет санкции при неспазване на предложените срокове, както и други, които, с  цел да огранича обема на този текст, ще спестя за сега.

Положителното, при всички случаи е това, че протестиращите предизвикаха обществен дебат, който определено доведе до промени и осуети плановете на управляващата партия и техните близки партньори от АТАКА. Все пак, ако някой попита дали протестът е успял,  бих се затруднил да отговоря еднозначно. Сигурен съм, обаче, че ако не се беше случил, ескалирайки от   звънене на депутати до площада днес - всички ние щяхме да загубим!

Както казва Комитата: "Колкото свобода и демокрация си извоюваме сега, толкова ще получим!" Ние спечелихме битката предварително. Още при първите индикации, че МВР е склонно на отстъпки и при първите признания за възможни нарушения на правата на гражданите, защитени от конституцията.

Благодаря ви отново, приятели!