"ЗЕС и разследването и предотвратяването на престъпления" - реалност и нереалност

Материалът е публикуван в Медиапул

Текстът е писан за “Електронна граница”

Благодаря на Минчо Спасов и Пейо Попов за съдействието при подготовката на този текст.

*** 

Наскоро, след категорично изразено неодобрение с първоначалните, определяни от мнозина като мракобесни, ретроградни и недемократични предложения за промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), след задочен диалог с гражданите, премиерът Борисов и министър Цветанов обявиха, че се отказват от пасивния достъп на МВР до трафичните данни. Въпреки заявената от Борисов "грешка, че е отстъпил от интерфейса под натиск на обществото", Парламентът прие доста по-меки от първоначално предлаганите промени в ЗЕС.

Интересна е както първоначалната мотивация на МВР, така и последвалата наскоро след приемането на ЗЕС статия на зам.-министър Вучков, които имаха за цел да ни уверят в "чистите" намерения и твърда решителност на органите на реда да преборят злото в обществото, което пък следваше да ни увери, че е оправдано в някаква степен да отстъпим част от свободата си, с цел да се чувстваме сигурни...

Мотивите на МВР

МВР направи пореден и, надяваме се, последен, в известна степен успешен опит законово да си осигури достъп до трафичните данни на гражданите, променяйки ЗЕС. Това, както вече писа Медиапул, стана с "мотиви, че чрез бързия достъп до телефонни разпечатки ще бори много по-ефективно редица престъпления като отвличания, убийства, заплахите за убийства, грабежи и т.н. Трафичните данни щели да помогнат в борбата с пиратството, разпространението на детска порнография, финансови измами и други компютърни престъпления". Тъй като законът вече е променен, а ветото на президента изглежда малко вероятно, няма да коментираме дали обещанията, че промените ще помогнат за по-бързата и ефективна работа на МВР, са реалистични, предпоставяйки ги с по-широк достъп при лесно заобиколим регламент. За сравнение, във Франция членовете на специалната комисия, които имат право да издават разрешение за достъп до т. нар. разпечатки, са трима (подобна практика има в редица европейски страни). Няма как да не споменем и това, че приетите промени увеличават драстично броя на съдиите, които могат да издадат разрешение. Прехвърляйки това право от Окръжните на районните съдилища, законодателят фактически овласти стотици съдии (130 районни съдилища с десетина съдии всяко). Тук е мястото да отбележим, че не всички районни съдилища имат обособени секретни деловодства, и служители с право на достъп до класифицирана информация. Това, от своя страна, поставя под въпрос до колко предложената в закона схема за защита на информацията от неправомерен достъп или теч ще е ефективна.

Имаше ли ефективен публичен дебат на целите на МВР при искания достъп до трафични данни?

Обсъждането на мотивите за изменение на ЗЕС, предложените средства и годността им за постигане на декларираните цели за разследване и разкриване на престъпления бе изместена от представянето на записаното в Директива 2006/24/ЕО като независим от нашата преценка императив, който ние нямаме възможност и право да подлагаме на съмнение. ЗЕС, както и други закони напоследък, се оправдават с твърдението: "Така иска Европа!" Твърдение, колкото нелепо, толкова и невярно по отношение на дискутирания закон и формалното основание за изменението му - Директива 24/2006 на Европейския съюз. Това, което подразни гражданите в дискутирания случай е формално декларираното желание за диалог, но фактическият отказ на авторите и вносителите на законопроекта да приемат аргументите на обществото, изтъкващи липсата на необходимост от подобни промени, както и предупрежденията за ненадежност на въпросните данни при разследване, разкриване и предотвратяване на престъпления. Или, казано по-просто, диалогът формално започна СЛЕД приемането на закона на първо четене в пленарна зала, а МВР до последно така и не прие да преразгледа исканията си и да ги консултира със IT специалисти, които ясно да обяснят до колко исканите от тях данни са надежни, адекватни и безспорни. Самата директива, както и мерките, предвидени в нея или конкретното им прилагане в законодателствата на различни страни е предмет на друга дискусия и са атакувани с правни средства. 

Най-често споменаваните положителни примери са Германия и Румъния - в първата страна тече процедура пред Конституционния съд по жалби от 34 хиляди граждани. Румънският конституционен съд обяви техния закон (силно напомнящ разпоредбите на нашия ЗЕС), транспониращ директивата, за противоконституционен в неговата цялост. Страни, като Холандия, Ирландия и Гърция въобще не са въвели подобни разпоредби, извинявайки ги с предполагаеми изисквания на въпросната Директива, поради голяма обществена съпротива.

Задължително е да споменем, че Директивата е „Общностен акт", който "предвижда задължение за страната-членка да постигне определен правен резултат, но не задължава използването на определени мерки за неговото постигане. Страните имат свободата да адаптират директивата, като се съобразят с особеностите на местното законодателство и мироглед.“ Тук е основният проблем в отношенията на МВР с обществото - мирогледът на авторите на законопроекта очевидно се размина с този на гражданите, изразили ясно своя протест и несъгласие с предлаганите промени.

Сред най-неприемливите характеристики на промените, изразяващи принципните различия в мирогледа на МВР и обществения такъв е мярката (достъпът до трафични данни), която се прилага по отношение на всички, независимо дали са извършили престъпление или са обект на разследване (казано просто: заподозрени). Това създава вероятност за преобръщане на презумпцията за невинност и може да превърне всички потребители на електронни съобщителни услуги или публични мрежи в заподозрени в извършването на терористични актове или други тежки престъпления.

Друг, меко казано, спорен момент е признанието на МВР, че приетите промени наистина създават възможност за профилиране на гражданите, както и липсата на доверие и невъзможност да убедят обществото, че с тези данни няма да се злоупотребява. Тази неспособност, породена от липса на доверие, създава сериозни опасения за напълно възможна постоянна намеса в личния живот на гражданите, което пък от своя страна, може да доведе до нарушаване на тайната на кореспонденцията и лишаване от възможност за свободно изразяване - основа на свободата на всеки човек. Тези думи не са фриволна интерпретация на въображаеми рискове, с цел "подхранване на ирационални страхове у хората, самоцелни полит-заигравки, достигащи до откровен лобизъм" (по статията на зам.-министър Вучков в Медиапул), а са цитат от решение на румънския Конституционен съд...

До колко приетите мерки ще бъдат ефективни?

Примери за превратно използване на трафичните данни могат да бъдат дадени не малко. Без да омаловажаваме случилото се, обосноваването на съучастие въз основа на комуникации би било доста спорно и съмнително от правна гледна точка, какъвто е случаят с небезизвестния Красьо Черничкия и всички публични личности, магистрати, депутати и прочее, които, в старанието си да "оневинят" контактите си с него, даваха често комични или абсурдни обяснения. Връзката на случая "Красьо" със ЗЕС е по-различна -  колко пъти ви се е случвало да "връщате непознато обаждане"? Ако това е бил Красьо?..

Друг проблем е сложността при установяването на връзката между IP ареса (комбинация от цифри, помагаща на компютъра да комуникира с други машини в мрежи като Интернет) и дадено физическо лице, което неминуемо ще се окаже необходимо, ако тези данни трябва да се ползват за разследване и предотвратяване на престъпления. Компютърните мрежи са устроени така, че понякога дори стотици устройства (компютри, но съответно и хора) могат да се "крият" зад един IP адрес (по същия начин, както например на ул. "Кокиче" 5 могат да живеят 10 човека, които дори да не се познават помежду си). От друга страна, има технически решения, които биха позволили използването на "подставен" адрес, също както напоследък се прави с предплатените СИМ карти, закупени на името на трети, понякога дори неподозиращи това лица. И така този, когото МВР подозира или разследва, въпреки, че се води адресно регистриран на въпросната ул. "Кокиче" 5, всъщност може да живее на "Теменужка" 18. Колко "годно" доказателство би била адресната регистрация на "оперативно интересното лице"?.. А какво да кажем за стотиците публични, отворени безжични Интернет мрежи по десетките заведения, и се замислете за собствената си такава във вашия дом... Ами, ако някой в момента я ползва, за да разпространява педофилски материали? Кого ще посетят качулките утре?.. Вярно, бихме могли да забраним използването на незащитени безжични мрежи, а за по-сигурно и въобще безжичните мрежи... Но дали следващата стъпка няма да е просто да забраним Интернет въобще, и накъде всъщност водят подобни стъпки?...

Действително, напълно свободно могат да бъдат намерени лесни и достъпни начини за укриване, заобикаляне и манипулиране на трафичните данни - от мотивирани лица. Съществуват и множество безплатни и общодостъпни софтуерни решения за скриване на следите в Интернет, а, както споменахме, вече се появи пазар на СИМ карти, които са от чужди оператори или са регистрирани на името на неподозиращи лица. Ефективността на борбата с тежката организирана престъпност е силно съмнителна, защото методите за заобикаляне на приетите мерки са евтини и общодостъпни, а самите престъпници - все по-компетентни и добре оборудвани. Ето защо уязвими от злоупотреби с трафичните данни стават основно обикновените граждани, спазващи законите и незапознати в детайли с високите технологии и средства за скриване на Интернет трафика и заобикаляне на начините за проследяване на комуникацията при мобилните телефони.

Няма как да не споменем и факта, че живеем в страна, където МВР оповестява събраните доказателства по наказателно дело, а медиите, които разпространяват информацията на МВР, формират едностранно обществено мнение относно вината на подсъдимите. Това може да лиши обвинените от възможността защитата им да бъде чута, и може да предпостави начина по който съдът да се произнесе.

Справедливо възниква и въпросът за съразмерността на приетите мерки и вредите, които те могат да нанесат на гражданските права. По думите на зам.-министър Вучков, МВР не е успяло да спечели доверието и да убеди обществото, че злоупотреби няма да има. Това определено е проблем, защото елементарната логика на нещата предполага първо да бъде изчистен моралният облик на институцията, което, от своя страна, да доведе до изчистване на съмненията за възможни злоупотреби. Какво би означавала една злоупотреба? Да разгледаме профилирането, като възможно "зло": мобилните телефони позволяват текущото местоположение на всеки един от нас да бъде определено с точност от нула до двеста метра, като големите градове позволяват по-близко засичане, а "разпечатките" дават пълна картина на социалните ни контакти. Трафичните данни позволяват разкриване на интересите и действията ни в Интернет, а при определени условия, не само адресатите, но и самото съдържание на кореспонденцията ни може да се окаже застрашена от нерегламентиран достъп. Така, анти-утопията "1984" се превръща в зловеща възможност, а опасността да станем участници в национално риалити "Биг Брадър" - реална... Застрашени са адвокатската, лекарската, корпоративната или просто личната ни тайна.

След всичко до тук, редно е да споменем и някои от най-притеститенлите характеристики на вече приетите промени, които са достатъчно основание за налагане на вето от страна на Президента на Републиката:

    •     "Прихващащият интерфейс" се запазва,  а Специализирана дирекция "Оперативни технически операции" се оправомощава да уреди с доставчиците под сурдинка създаването и употребата му. Обществеността няма да разбере параметрите му под предлог, вероятно, че става дума за "националната сигурност", бързото и ефективно залавяне на педофили, похитители и... не дай Боже, терористи. Остава да гадаем какво означава "прихващащ интерфейс" и защо употребата му, при заплаха за националната сигурност, е регламентирана в този закон, след като възможността за прихващане в реално време на цялата електронна комуникация представлява СРС, уредено в Конституцията и специален закон...
    •    Директива 24/2006 изрично се дистанцира и въздържа да урежда достъпа,  а само въвежда задължение за операторите на електронни съобщителни мрежи да съхраняват трафичните данни, но така приетите промени в ЗЕС достъпът до данни се урежда и разширява, позовавайки се на въпросния "Общностен акт". А това не е нищо друго, освен злоупотреба с авторитета на Европейските институции.
    •    "Опазването на обществения ред" става достатъчно основание за достъп до данните. Това е не по-малко скандално, тъй като представлява широко отваряне на вратата пред МВР за злоупотреби и излишен, ако не и нерегламентиран достъп, тъй като нарушаването на обществения ред в огромния процент от случаите не е свързано с извършване на престъпление. Например, ако четящия тези редове се изплюе на улицата или в трамвая, той би нарушил хигиенните правила, които са част от обществения ред, но не е престъпник...
    •    Не на последно място стои и изискването трафичните данни да съдържат идентификатор на клетката, към която е "свързан" мобилния телефон. Това директно превръщат способа за събиране на данни в проследяване - тоест, специално разузнавателно средство (СРС). Докато Конституцията , НПК и Законът за СРС предвиждат съвсем други условия за предоставяне на достъпа, а именно: тежки престъпления!
    •    Няма как да не споменем и приравняването на "компютърните престъпления", които, както са описани в Наказателния кодекс, са нищо повече от т. нар. "хакерство" - проникване в системи, с цел извличане и злоупотреба с информация, умишлено заразяване с вируси и т.п. Съставът на това деяние умишлено е разширяван в интервюта и медийни изяви, където представителите на властта ни уверяват, че с така променения ЗЕС щели да борят нарушенията на авторското право например. Да си зададем въпроса има ли човек, който да няма музикален mp3 файл на своя компютър или в своя мобилен телефон?.. Има ли активен потребител на Интернет, който никога не е ползвал "услугите" на торент мрежите? Въпреки, че това не са компютърни престъпления, тези действия услужливо се вписват по интервюта в тази категория.

Всичко написано до тук показва, че дискусията по отношение на адекватността и приложимостта на предвидените в промените мерни, която МВР не проведе, беше повече от задължителна, най-малкото, заради умишлено и напълно изкуствено създадената дилема "свобода или сигурност". Нашата убеденост е, че тези посегателства срещу сигурността, в никакъв случай няма да повишат сигурността ни, а по-скоро ще я застрашат. Ефектът от приетите мерки най-вероятно ще бъде различен от очаквания - престъпността ще намери десетки начини да заобиколи и избегне мерките, а гражданите ще са все по-несигурни в правото си да изразяват мнението си, да общуват и да живеят свободно в демократична държава. Тоест, ефектът от промените в ЗЕС най-вероятно няма да е в услуга на демокрацията.

Длъжни сме да споменем обаче, че в лицето на зам.-министър Вучков, поне в медиите, видяхме отворен и модерен човек, готов за диалог. Непровеждането на дебата между МВР и гражданите го отдаваме на тежката административна система в неговото ведомство. Въпреки очевидното нежелание на вносителите, някои от най-притеснителните аргументи на обществото бяха отчетени и, длъжни сме да споменем, директният пасивен достъп на МВР до трафичните данни, както и редица по-леки престъпления отпаднаха от редакцията на ЗЕС. Това все пак трябва да ни покаже, че гражданското общество е в състояние да прояви чувствителност към проблемите и демонстрира в доста висока степен способност да реагира адекватно (успешно беше организирана кампанията "Обади се на депутат", а протестът "България не е Биг Брадър" постигна успех, дни, преди да се е случил). Гражданското общество помогна за взимането на по-добри политически и нормативни решения.

Остава, както самият зам.-министър Вучков намеква, МВР да успее да увери гражданите, че личните им данни ще бъдат защитени от злоупотреби. Това няма да се случи без самото МВР да обясни и демонстрира как тези данни ще бъдат използвани за "разследване и предотвратяване" на престъпления. МВР ни дължи това обяснение, именно поради всички очевидни индикации, че трафичните данни са ненадеждни, лесни за манипулиране и, не на последно място, доста съмнително е дали те могат да докажат отношението на дадено лице към разследвано деяние, както и как тези данни ще бъдат преценени и използвани в съдебен процес...

Ваш ред е, господа! Ние очакваме отговорите ви! А, най-вече, очакваме президентското вето.