AdSense Top

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

София - Истамбул - Делхи - Джайпур



Истамбул е огромен град. От София кацнахме там и се наложи да престоим на терминала поти 8 часа. Процедурата да получиш виза за 3-4 часова разходка в града не си струваше нито усилията, нито парите, при условие, че летиш за... Индия. Но пък на терминала те изкушаваха с всевъзможни неща. Даже диджей, който репетираше нещо!

В Делхи кацнахме около 3 сутринта на 14-ти октомври. След скенера за свински грип и проверката на емиграционните служби може да ви се наложи да преживеете последното от летателните преживявания – чакане на багажа... Аз чаках своя има-няма 30-40 минути. Поточната лента се извъртя няколко пъти.

След това се озовавате в чакалнята при посрещачите, където, горещо ви препоръчвам да си платите такси на гишето „Pre-payed Taxi“, което ви гарантира относително честно и качествено обслужване.

Желателно е да си обмените някаква начална сума пари още на аерогарата. Аз направих това на гишето Томас Кук, а таксата бе поносима.

...С това, приключението ви наистина започва!

Ние се отправихме към Джайпур, известен като Розовият град. Пътува се с автобус, тръгващ посред нощ от един кръстопът, наречен Дхула Куан. До там – с предплатеното такси. Почти шест часовият път се запомня с непрестанния вой на клаксоните – така се предупреждават, че следва изпреварване. Всички камиони и повечето коли и автобуси, естествено, са ТАТА. На задната част на товарните машини пише „BLOW HORN!“, а от всички страни са богато декорирани в стил, който може да бъде наречен и графити, но с това далеч няма да опишем всички естетически характеристики на подхода на художниците, рисуващи по камионите. След едно огромно задръстване, накарало ни да чакаме поне час-час и половина, направихме пауза. Там бе първата ми, след девет години пауза, среща с пикантната храна на Индия. Нещата се готвят направо на улицата, пред очите ви и се сервират или в глинени съдове, или в такива, направени от листа. Глинените съдове са недоизпечени, а листата се разграждат лесно. Никаква пластмаса. Харесва ми екологичният елемент в това!


Около обяд пристигнахме в Джайпур. Първият ден не ми остана много време за разходки, но пък атмосферата на наближаващия Дивали се усеща навсякъде! Джайпур е един от градовете в Индия, който живее с пулса на основните божества тук – Радха Говиндаджи. Да отидеш до Индия и да не обърнеш внимание на духовността на тази необятна страна с хилядолетна култура е като да идеш до Рим и да не видиш Папата. Посетих храма Шри Шри Радха Говиндаджи Мандир. Като един от малкото европейци, бях допуснат до самия олтар да направя няколко фотографии.


На изхода от храма попаднах на пазар за ръчно декориран текстил и други занаяти. И тук направих няколко снимки. Видях и няколко магазина за рисувани миниатюри в стил „раджастхани“.

„Акрити Гест Хаус“ е прилично за подобен род туризъм място, където можете да пренощувате за около 6-8 долара на вечер в единична или двойна стая. Има хубав заден двор с маса върху тревата. Вечерята ми беше скромна – плодове. Папая, банани, чику. Последното ви го препоръчвам горещо! Вкусът му е смес между вкуса на мушмула, сладостта на зряла круша и лек привкус на „тръгнала“ слива.

Утре смятам да опитам повече храни...

 


понеделник, 12 октомври 2009 г.

Не го дразнете! Не се знае какво следва...

снимка: MySound.BG
Помните ли, че вероятно първото прес-съобщение на Кабинета "Борисов" бе покана към журналистите на заседание на "Правителството на премиера Борисов", а не това на Република България. Тогава си казах, че това, вероятно, е гаф на прес-службата му.

После премиерът предупреди журналистите да не задават тъпи въпроси, защото можел да избухне, но пак никой не реагира. Аз го отдадох на липса на достатъчно възпитание и опит...
Цветанов започна, а и до ден днешен го прави, да се жалва, че МВР няма власт и свободен достъп до телефонните ни разговори и Интернет, заради което не може да си върши работата,  но и тогава никой не реагира. Аз го отдадох на това, че той си е просто едно ченге, което това може и иска да прави - да следи и да слухти, в добрия и лошия смисъл на думите...
Все по-ясно става, че в много случаи Борисов хал-хабер си няма, а и хич не му и пука какво и как говори. Аз все си мисля, че един ден и други ще забележат това – тези, които са призвани да бъдат критични и обективни, а не сервилни и наведени пред черноколанеца - медиите.

Напоследък Борисов все по-отчетливо и безпардонно демонстрира самоувереност и грубо отношение към подчинените си (обръщайки се фамилиарно, със заповеднически тон към тях, докато те трескаво записват в тефтерчета какво се очаква да правят);  той пък е все по-близък и усмихнат към ласкаещите го и все по-застрашителен и заповеден към дръзналите да задават неудобни въпроси журналисти или към тези, които са критични към неговия стил. Аз все си мисля, че това са ремисии, дължащи се на професионалното му охранителско минало.
"От тези, които ме критикуват искам само едно - да не говорят и да не ме дразнят. Ще изведа държавата от кризата. Единственото, което искам е - мълчете!.."
...За мен вече няма съмнение, че нещата не са на добре. Не се съмнявам, че и това култово изказване на Борисов ще затихне някъде из пожълтелите страници на вестниците и кеша на Гугъл. Това обаче е опасна индикация...

По-рано сравних управлението на Борисов с това, на Путин - телевизионно. Въпреки различията в някои нюанси, нещата са горе-долу еднакви: раздават се заповеди, уволняват се и се назначават хора по телевизията, пращат се самолети насам-натам, канят се хора по резиденции и държавни работни места, снимки, усмивки, шеги и заплахи...
Има нещо обаче, което силно ме притеснява: Путин си има(ше) критици. Някои от тях вече не са сред живите. Иска ми се да вярвам, че "дразненето, заради критиките" няма да доведе до едно по-продължително мълчание на критикуващите...

...Гарантиращо медиен комфорт на лесно дразнещия се и избухлив "медиен премиер" и "неговото" правителство.

събота, 10 октомври 2009 г.

Нов вид телефонна измама... Но интересното е друго!


Вчера, по новините съобщиха за нов криейтив на телефонните измамници. Те винаги са в крак с времето! Актуалната тема днес е насилието в училищата и... Хоп! Звънят ти по телефона: "Синът ти се сбил. Набил приятеля си. Той починал в линейката! Дай 5000 евро и ще го измъкнем от затвора!" Много са креативни измамниците! Нямат умора. Ако работеха за някоя PR или рекламна агенция - колко продукти щяха да се продават само в тази криза!..

По-интересно за мен е друго! Реакцията на МВР. Съобщението по новините (късните по бТВ) завърши с думите: "От полицията напомнят да не се доверявате на никого по телефона и да проверите истинността на фактите, преди да давате пари на непознати!". Повтарям: ПРЕДИ ДА ДАВАТЕ ПАРИ НА НЕПОЗНАТИ! От полицията не ни предупреждават да НЕ даваме пари на непознати, а да проверим истинността на фактите, ПРЕДИ ДА ДАДЕМ ПАРИ НА НЕПОЗНАТИ. Тоест, можем да го изтълкуваме и така: "Полицията предупреждава да се уверите, че ако дадете парите, синът Ви ще бъде измъкнат от затвора за убийство на свой съученик. Ако не сте сигурни в това, НЕ давайте пари!" Или така: "Преди да сте уверени, че човекът от КАТ наистина може да измъкне сина ви от затвора, за това, че е прегазил човек, не давайте пари! Давайте само ако имате 100% проверени факти, че това е възможно!.." Логични и валидни интерпретации на предупреждението на МВР, нали?

Да видим и друго! Какво казва "красивият" министър Цветан Цветанов? Казва, че "Полицията не e ефективна при разкриването на телефонните измами", защото й пречат законите! "Органите на МВР не могат да бъдат ефективни при разкриването на телефонните измами поради законови пречки..." Какви законови пречки? Такива: "Служителите на вътрешното ведомство нямат достатъчно бърз достъп до разпечатки от телефонни разговори..."

Едно си БаБа знае, едно си БаБа бае! Както и да се издъни МВР, виновни няма! Причината е в това, че МВР не може да следи ефективно и в реално време гражданите! Предполагам, че Интернет, торентите и SMS-ите са виновни за всичко!



петък, 9 октомври 2009 г.

Премиерът Бат Бойко Борисов и управлението от телевизора...

Георги Лозанов, цитиран от Днес БГ: "Борисов да си наложи 100 дни медийно мълчание..."
За Него всичко се случва в телевизора. Цялото управление на държавата, почти без никакви изключения, се случва  чрез малкия екран. Имам чувството, че всеки казус, който е призван да реши, исполинът на българската най-нова политика, първото нещо, което прави той е да примижи с очи, да събере палците и показалците на двете си длани в просветка-правоъгъник и да визира как реакцията му би изглеждала на малкия, големия екран, вестникарската или Интернет страницата.

Това поведение на Борисов е негов патент още от времето на асфалтираните дупки по софийските улици. Най му прилягаше по онова време песента "ние [дупките, край които може да се снимаш] сме на всеки километър!" Поне до края на Цариградско шосе...

Вижте само умелиението и чара, с който  го заливат журналистките! А, какъв хумор се лее, а? Снимка: Google Cache
От известно време ми се иска, но все още ми е жал за времето, което трябва да отделя, да преровя най-знаковите изявления на Борисов в тази посока. Не са едно и две...

Всяко нещо се случва в новините: звъни се в студиа, раздават се закани в ефир, коментира се всичко [виж стенограмите на МС] в стил "какво ще кажат хората", министрите и "ония с очилцата" седят чинно и записват разни директиви, в стил "Дянков, ти това, Дянков, ти онова!.."

Сред най-култовите медийни изяви на премиера "Бат' Бойко" Борисов, естествено са правителствените Еърбуси, розовите беемвета, донорството на органи, като част от програма за възпроизвеждане, чрез клониране... Няма как да не споменем и трафопоста, край който се е биел премиерът.-отличник., завършил гимназията с пълно отличие, защото е бил подготвен от майка си да бъде дисциплиниран с по-висшестоящите в йерархията...

Напоследък можем да добавим и асансьора за инвалиди в Младост. При този репортаж Борисов бе заобиколен от членове на кабинета и граждани на квартала. В типичен за него стил, Борисов "разтури седянката" ставайки и напускайки я с думите (цирирани по памет): "Ся ше го извикам тоя на Младост и само ако ме е излъгал за асансьора, че не е такъв, какъвто трябва..."


Снимка: Standart News
Всичко това, естествено се случва я по карирана или раирана ризка с къс ръкав, угащена в поизтъркани дънки, я по карирано сигнално зелено пуловерче...

Случващото се – цялото телевизионно управление, поразително ми напомня на това на борисовия колега... Путин: Лов, реки, езда, мускули и корем на плочки, камуфлажни панталони, колани, подарени часовници. Прегръдки и целувки на деца по коремчетата... Уволнения и назначения по телевизията. Спомнете си само как руският премиер нареди да бъде спрян газът през Украйна! Пак по телевизията.
Кога ли ще "видят" това и самите медии? Нядявам се, един ден, нека е след традиционните 100 дни, да имаме и новина за прогледналите медии!

сряда, 7 октомври 2009 г.

За търсенето и предлагането на алкохол около училищата

Вчера имах късмета да чуя една дискусия по Дарик. "Виж кой говори"...  Говориха четирима, ако не броим водещата: г-н Бранимир Ботев - представител на някаква асоциация на дребни вносители и производители на спиртни напитки; г-жа Едрова от ГЕРБ; г-н Атанасов от МВР, "детска престъпност" и г-жа Чобанова - родител.

Не искам да задълбавам във всички нюанси на дискусията. Направи ми силно впечатление едно: в хода на разговора господин Ботев изрази много логичното предположение, че дребните производители и вносители на алкохол щели да изпитат затруднения, ако им бъде забранено да продават стоките си близо до училищата. По този начин, с подобна логика част от участниците в дебата дискутираха ефекта и необходимостта да бъдат налагани глоби на търговците, нарушаващи една евентуална подобна забрана. Актовете щели да "паднат" в съда, контролните органи щели да вземат подкупи... Абе, с две думи, няма спасение.

Стигна се до там, че Бр. Ботев формулира с половин уста предположението, че, едва ли не, първо трябвало да работим за намаляване на търсенето, което пък щяло да рефлектира на предлагането [на спиртни напитки около училищата].

Не съм пуританин, в смисъл, че всичко ми е ясно и мога да понеса доста неща, до момента, в който не ме засегнат лично. Тоест, свободата на всеки да решава какво да прави и как да се държи, следователно, какво да продава и купува, не ме засяга, ако не излиза от общоприетите норми и законност. Философски, всеки може да обоснове всичко, пак при тези условия. Естествено, очаквам и аз да има свободата, при тези условия, да формирам и формулирам убежденията си, да действам и да изразявам мнението си.

Няма как обаче да не оспоря логиката на господин Ботев, който, защитавайки правото на дребните вносители и производители на алкохол да генерират печалба, продавайки стоката си на деца, на практика предлага нещо много абсурдно! Нека съшият господин Ботев попита родителите на всяко едно дете, прибрало се пияно, напушено или надрусано вкъщи, дали биха приели, че е редно да се работи ПЪРВО върху обществения морал и ценностна система, за да се намали търсенето, което да намали и предлагането, вместо НЕЗАБАВНО ДА СЕ САНКЦИОНИРАТ разпространителите на подобни "екстри"...

А, работата по намаляването на търсенето е една друга, много дълга и важна тема, която започва дори от текстовете на чалга хитовете...

Google Barcode Logo

Днес Гугъл имат страхотно лого!


При това, Гугъл си работи добре и намира, каквото търсиш!..


неделя, 4 октомври 2009 г.

Я, да попитам кмета!..

Идат избори за кмет на София. Бат' Бойко ще ни назначи Фандъкова. Освен, ако не се случи чудо. И не дойде Годо да се кандидатира, я от името на сините, я като кандидат на Зелените... При всички случаи, новият кмет ще трябва, поне на думи, да се ангажира с някои от проблемите в София.

Днес ми се наложи да отида до Илиенци. Една от търговските атракции на Балканите, както съм чувал да наричат това съсредоточие на нискокачествена стока, която, в повечето случаи, които си спомням, освен високите естетически достойнства, се разваля почти мигновено.

На входа на Илиенци паркирах колата си на място, обозначено по начин, който се вижда на снимките по-долу. Тази, със сигурност, одобрена от общината маркировка е напълно достатъчно основание шофьорите да бъдат рекетирани да платят паркинг. Нали е "охраняем"?! Как няма да си платят!



Не помня, дали ми дадоха някакъв първичен фискален документ... Все пак, очаквам отговор от Фандъкова, като най-вероятен кмет на Борисов, за град София, ся к'во пра'им по въпроса?..