София - Истамбул - Делхи - Джайпур

Истамбул е огромен град. От София кацнахме там и се наложи да престоим на терминала поти 8 часа. Процедурата да получиш виза за 3-4 часова разходка в града не си струваше нито усилията, нито парите, при условие, че летиш за... Индия. Но пък на терминала те изкушаваха с всевъзможни неща. Даже диджей, който репетираше нещо!

В Делхи кацнахме около 3 сутринта на 14-ти октомври. След скенера за свински грип и проверката на емиграционните служби може да ви се наложи да преживеете последното от летателните преживявания – чакане на багажа... Аз чаках своя има-няма 30-40 минути. Поточната лента се извъртя няколко пъти.

След това се озовавате в чакалнята при посрещачите, където, горещо ви препоръчвам да си платите такси на гишето „Pre-payed Taxi“, което ви гарантира относително честно и качествено обслужване.

Желателно е да си обмените някаква начална сума пари още на аерогарата. Аз направих това на гишето Томас Кук, а таксата бе поносима.

...С това, приключението ви наистина започва!

Ние се отправихме към Джайпур, известен като Розовият град. Пътува се с автобус, тръгващ посред нощ от един кръстопът, наречен Дхула Куан. До там – с предплатеното такси. Почти шест часовият път се запомня с непрестанния вой на клаксоните – така се предупреждават, че следва изпреварване. Всички камиони и повечето коли и автобуси, естествено, са ТАТА. На задната част на товарните машини пише „BLOW HORN!“, а от всички страни са богато декорирани в стил, който може да бъде наречен и графити, но с това далеч няма да опишем всички естетически характеристики на подхода на художниците, рисуващи по камионите. След едно огромно задръстване, накарало ни да чакаме поне час-час и половина, направихме пауза. Там бе първата ми, след девет години пауза, среща с пикантната храна на Индия. Нещата се готвят направо на улицата, пред очите ви и се сервират или в глинени съдове, или в такива, направени от листа. Глинените съдове са недоизпечени, а листата се разграждат лесно. Никаква пластмаса. Харесва ми екологичният елемент в това!

Около обяд пристигнахме в Джайпур. Първият ден не ми остана много време за разходки, но пък атмосферата на наближаващия Дивали се усеща навсякъде! Джайпур е един от градовете в Индия, който живее с пулса на основните божества тук – Радха Говиндаджи. Да отидеш до Индия и да не обърнеш внимание на духовността на тази необятна страна с хилядолетна култура е като да идеш до Рим и да не видиш Папата. Посетих храма Шри Шри Радха Говиндаджи Мандир. Като един от малкото европейци, бях допуснат до самия олтар да направя няколко фотографии.

На изхода от храма попаднах на пазар за ръчно декориран текстил и други занаяти. И тук направих няколко снимки. Видях и няколко магазина за рисувани миниатюри в стил „раджастхани“.

„Акрити Гест Хаус“ е прилично за подобен род туризъм място, където можете да пренощувате за около 6-8 долара на вечер в единична или двойна стая. Има хубав заден двор с маса върху тревата. Вечерята ми беше скромна – плодове. Папая, банани, чику. Последното ви го препоръчвам горещо! Вкусът му е смес между вкуса на мушмула, сладостта на зряла круша и лек привкус на „тръгнала“ слива.

Утре смятам да опитам повече храни...