Харидвар – двери към Бог Харѝ

Харидвар е малко (около 200 хиляди души) градче, в подножието на Хималаите. От тук започва всяко поклонническо пътуване към изворите на Ганг. Наричат го и Гангадвар, тъй като тук Ганг навлиза в равнините.

Климатът в града, по това време, прилича на този в България – топли дни и прохладни вечери. Влагата от Ганг се усеща, а Аутанът срещу комарите е желателна здравословна мярка. Аз имам няколко спрея. :-)

Храните с месо и алкохолът в града са забранени. Във всеки ресторант, стига да не се притеснявате за хигиената, ще ви сервират вкусна вегетарианска индийска кухня, а има и такива заведения, които дори се препоръчват в тургайдовете.

Няма начин да не намерите хотел. Много са – по няколко на всяка улица около авто и ЖП гарата. Цените, за последните десетина години са се вдигнали, но все още са „народни“ и на повечето места може да се намери „ниско бюджетна“ стая за около 10 долара на вечер, без да се налага да чакате пред обща баня.

Главната улица май е една, но търговията се шири и по всички вливащи се в нея улички. Градчето се точи по протежението на реката, а ако вървите на север няма как да не стигнете до Хар-ки-паури Гхат – мястото, където брахманите могат да ви покажат отпечатъци от стъпалата на Бог Хари (Вишну). Тук е и храмът на богинята майка Ганга.

Казват, че мястото е изградено така, че 400 хиляди души можели да се къпят едновременно. Нищо чудно, че тук, на всеки 12 години, се провежда Кумбха Мела, събираща около 2 милиона поклонници.

Някъде през април-май е денят, в който Ганг се появява на земята, според преданията. Тогава около 100 хиляди души идват тук, за да се изкъпят в свещената река. Тогава течението й е толкова силно, че предпазни огради от релси и вериги подсигуряват къпещите се.

Хар-ки-паури Гхат е мястото, където, в непосредствена близост до храма на майка Ганга (както индийците наричат свещената река), всяка вечер се провежда церемония, в чест на богинята. Всяка вечер, около 18:00, на реката се предлагат огромни светилници и мястото се изпълва с народ. Звукът от ритмично биещите камбани и гонгове е грандиозен.

Като част от поклонението на свещената река посетителите и поклонниците предлагат на реката малки светилници, изработени от листа, пълни с цветя.

Не малко чужденци могат да бъдат видени тук, а някои дори ще ви попитат къде да си купят по-специални цигари. Разочаровах ги, казвайки им, че не пуша...

Планирам да посетя и Дехра Дун – мястото, където Рама и брат му Лакшман полагали сериозни отречения, за да успеят да убият демона Равана, както и Ришикеш – друг свещен град наблизо. Ако успея – ще ви разкажа. Стискайте палци!