Натхадвар

Помните ли чавдарките? Повечето градски автобусни линии  бяха с чавдарки, а по-рядко - икаруси. Сега си представете същата тази чавдарка, малко по-голяма, с два реда седалки – двойни и тройни, от двете страни на пътеката, Добавете и това, че трябва да е много, ама много по-мръсна, с отвратителна амортизация и окачване... Това е автобусът, с който се прибирам от Натхадвар към Джайпур. Отиването беше малко по-комфортно. Нощният автобус бе празен, имаше места за сън, подобно на нашите кушет-вагони, а седящите места бяха доста по-обширни. Стряскащ бе основно начинът, по който се кара в Индия през нощта. Разминаването е задължително на дълги, като преди това си присветнал няколко пъти, за да си сигурен, че напълно си заслепил насрещно движещия се автомобил. Загледах се в задниците на превозните средства и видях, че освен „Blow Horn“, пише и „Use Dippers At Night!“ Имат си стандарти, хората!

Натхадвар е видимо по-чист град от останалите, които посетих до сега, а нивото на английския е по-слабо дори и от това в Пушкар, но все някак ще успеете да намерите място за нощувка или пътя към „Bus Stand“, когато решите да пътувате другаде. Улиците бяха изметени рано-рано, а купищата хартии и чинии от палмови листа догаряха, запалени малко преди да пристигнем.

Основната дума, която знаят шофьорите на рикши е „Temple“, а в по-лошия случай „Mandir“ (същото, но на хинди), с което ви канят до задължителната дестинация в града. Десетина рупии ще оставят шофьора много щастлив, защото разстоянието е кратко, а и той няма да ви закара до самия мандир, тъй като забраната, ще го накара да ви свали в началото на квартала около храма. И тук, както навсякъде другаде, търговията процъфтява. Няма начин да не забележите огромните сладкиши, които ви предлагат от сергиите. Размерът им видимо надвишава този на топка за тенис. Тези сладкиши са приготвени и осветени в храма, като част от духовната практика там. Вкусни са!

Ако се престрашите да посетите и този мандир, да видите олтара и самия Натха Радж (божеството в храма), ви предстои наистина екстремно преживяване. Тук също храмът е достъпен за посетители и вярващи в няколко интервала през деня, от ранно утро (около 05:00) до вечерта (някъде след 19:30). Огромна тълпа, изпълваща улицата и алеята към входа, се събира поне 30 минути, преди отварянето на портите. Естествено - сребърни и богато украсени с орнаменти. Представете си „Малко Търново“ в София (ако сте софиянци) или някоя стръмна уличка във Велико Търново, нагъчкана до такава степен с хора, че множеството може буквално да ви носи. Така е и в Натхадвар, пред входа на храма. Няма да излъжа, ако кажа, че хиляди, вероятно десетки хиляди, посещават храма в празничните дни.

Историята на Натха Радж е интересна. Първоначално, той бил почитан във Вриндавана (ще пиша и за това място, когато стигна до там). Казва се, че е на около 5000 години, а почитането му започва от пра-внука на самия Кришна. Преди около 500 години Натха Радж бил преоткрит и намерен в храсталаците около Говардхана (свещен хълм, край Вриндавана). През 17-ти век, Натха Радж бил изнесен от Виндавана, за да бъде предпазен от враждебното управление на мюсюлманския владетел Аурангазеб. Виждайки даровете в храма на предишните могулски владетели, предводителите на армията на нашествениците предупредили поклонниците да преместят Натха Радж възможно най-бързо. Около храма, построен за божеството далеч от Вридавана, възниква градът Натхадвар.

Следващият ми разказ ще бъде от Харидвар – град по течението на Ганг... Преди това, обаче, ще ви разкажа за ведическата астромоническа обсерватория в Джайпур.