Затова реших да бойкотирам продуктите на Белла, собственост на този човек!
Търсейки продукти, които не са собственост на Венцислав Геогиев, попаднах на едни много хубави кори, пловдивско производство.
Изненада за мен беше, че ги няма в големите софийски магазини. Звъннах на производителите, които разговаряха деликатно, но за мен не остана съмнение, че въпросният авджия, освен, че отстрелва бели мечки, играе нелоялно на пазара. Производителите на конкурентните продукти на БЕЛЛА не могат да стигнат до големите търговски вериги в София (БИЛЛА, ФАНТАСТИКО, КАУФЛАНД). Там тяхната продукция трудно може да бъде намерена. Уверен съм, че това става със знанието на В. Георгиев.
Корите на Голдис фудс енд дринкс ООД могат да бъдат купени (до колкото аз знам) само в магазин Carrefour в София.
Уседналостта е един от най-сериозните плюсове на Изборния кодекс, според ГЕРБери и атакисти. Най-сетне сме щели да видим честни избори, в които Турция няма да се меси! Най-сетне ще спре изборният туризъм! Ще спрат автобусите... (Същият този туризъм, който тече в момента трескаво, размествайки услужливо листите за догодина. пример 1, пример 2, пример 3)
Уседналостта е сериозно критикувана от ДПС като противоконституционна. И Президентът даде заявка, че ще наложи вето.
Да разгледаме следния сценарий:
Президентът налага вето, а ДПС успява някак да сезира Конституционния съд за новия Изборен кодекс.
Без да знаем, дори приблизително, ефекта от автобусите върху изборните резултати, кой печели и кой губи от евентуалната отмяна на този принцип в Конституционния съд?
ГЕРБ и Атака се афишират като поборници за законност и демокрация и върли опоненти на изборния туризъм (течащ усилено и в момента, дори и в региони, доминирани от ГЕРБ), ДПС и Турция. ДПС печели още един повод да консолидира редиците си.
Президентът, заедно с ДПС, ще се покажат като „големите демократи“, загрижени за всички българи и техните равни права и като борци срещу "слабото управление" и калпавото законодателство на ГЕРБ и недемократичната Атака.
Това пък е добре дошло на ГЕРБ и Атака в ситуация, в която вълната на народната любов очевидно и категорично се оттегля от тях, а псевдо-патриотичната и квази-демократичната им позиция в полза на "честността и справедливостта" на изборите ще им върне поне малко от гласовете на наивните избиратели.
Сценарият, при който всички — ГЕРБ, Атака, ДПС и Първанов печелят, е чиста загуба за гражданите в една нечиста игра.
Вчера писах за това, как Борисов нарежда едни 150 хиляди лева да бъдат отпуснати за ремонт на манастира в Гигинци. Основен адвокат на предложението, разбира се, е Божидар Димитров.
БОЙКО БОРИСОВ: Винаги съм ви казвал: правите ли нещо за началника, никога няма да се свидите. Така че, днес искам да се чуеш с него [Дянков] и да ми кажеш, последно, за да го впишем в тази точка.
От медиите разбирам обаче, че има голяма вероятност Борисов да говори за друг "Началник". Не оня, дето е на небето, а този, в Русия.
Преди време, Комитата ме номинира за орден "Св. Св. Кирил и Методий", за принос към просперитета и духовността, както и за моята посветеност на каузите за добра публицистика и човешките права.
Тези дни, прочитайки една стенограма на МС, виждам, че има тепърва много да се желае и прави в духовната сфера, където, както разбираме от премиера, за "началника" не бива да се свидим!
Така, де!
БОЙКО БОРИСОВ: Винаги съм ви казвал: правите ли нещо за началника, никога няма да се свидите. Така че, днес искам да се чуеш с него [Дянков] и да ми кажеш, последно, за да го впишем в тази точка.
С такъв аргумент премиерът одобрява едни 150 хиляди лева да бъдат отпуснати от дръжавния бюджет, за реконструкция на манастира в с. Гигинци. Ремонтът станал "супер-лукс", според министъра на пропагандата и мощите. Това обаче не е цялата сума. Цялата сума е 383 хиляди лева допълнително. Малко, но от сърце! Криза е, все пак... Лошо няма, нали? Щом е за Началника! Няма да се свидим, я!
Аз, като номиниран за високо държавно отличие, за постижения в сферата на духовността, искам да припомня на заместник-началника (по оста Бог-Премиер-Телевизор), че в България има и една малка, но сплотена, както и духовно извисена общност — тази, на последователите на шефа на един милиард индуси по света, Началник Кришна.
По тази причина, реших да се обърна с открито писмо-молба, до заместник-началника:
Уважаеми г-н Премиер! Шефе, Моля Ви, при следващото "раздаване на картите", да имате предвид и тази духовна общност, която вече две десетилетия крачи уверено по своята трънлива духовна пътечка в България. Тази общност, която познавам отблизо и от много време, уверявам Ви, шефе, е достойна и работи неуморно у нас вече две десетилетия за духовното извисяване на човечеството. Уважаеми г-н Премиер! Шефе, Уверявам Ви, че потребностите на тази общност, предвид аскетичния им начин на живот и алтруистична философия, са далеч под въпросните 383 хиляди лева. Дори 150 хиляди ще са им много! Една финансова инжекцийка от 20-30 хиляди лева ще им дойде много добре да ремонтират и те молитвения си дом така, че и той да стане "супер-лукс". После ще Ви поканят на обяд, сигурен съм! А, те, кришнарите, готвят много, вкусно и здравословно! Уверявам Ви! Имам личен, дългогодишен опит! Уважаеми г-н Премиер! Шефе, Сигурен съм, че службите знаят как да се свържат с мен, когато, по Вашата воля, бъдат отпуснати 20-30 хиляди за Харе Кришна. Вярвам, че и на Дянков няма да му се свиди, щом става дума за Началника, нали така? Пък аз ги познавам момчетата, ще им ги предам. Срещу разписка и до стотинка! Оставам открит за бъдеща комуникация с Вас, г-н Премиер. Шефе...
Днес приключи тежкият маратон в Правната комисия, белязан с трескаво бързане да се приеме преди Нова година Изборният кодекс.
Какво са приели народните избраници тепърва ще разберете в медиите.
По-важно е какво НЕ приеха, въпреки обществения натиск и силната политическа опозиция. Защото тези неща, които не бяха приети, щяха да направят Кодекса наистина нов.
Сред нещата, които не бяха приети са:
Не приеха да се запази избора на районни кметове, с което лишиха около 1 700 000 избиратели от възможността да избират своя кмет;
Не приеха да се запази избора на кметове в населени места над 150 души и вдигнаха летвата на 300, като искаха да е 500, с което лишиха стотици малки общини от правото да избират своя кмет от съседната улица;
Не приеха да се запази броя на общинските съветници, с което изхвърлиха зад борда малките партии в местните избори;
Не приеха предложението на Зелените, да се забрани всякаква политическа реклама в обществените медии (БНТ и БНР), като се запазят само дебатите и предизборните хроники, с което лишиха партиите, без държавна субсидия и с по-малко електорално влияние, от достъп до обществените медии;
Не приеха прагът на максималните дарения в брой, да е равен на минималната работна заплата, вместо което приеха да е 1000 лв, сякаш българите търчат да даряват по един бон през седмица. Така, ГЕРБ не се опитаха да предприемат една много ефективна мярка срещу нечистия капитал и купуването на политическо представителство от престъпния свят;
Не приеха да се намали преференциалният праг до работещи стойности – около 4-5%. Вместо това, залъгват избирателите с астрономическите 10-6% на евро-изборите и 12-16% на местните. всичко е изчислено така, че да е непреодолимо. Бъдете сигурни!;
На път са да отхвърлят интегралната бюлетина, защото динамиката на политическия живот унас може да наложи да се приемат непознати за страната нововъведения, като това, да се приеме интегралната бюлетина да е "зашита" като книжка. Какво сме щели да правим с малките урни и прочее… За екология и икономия на средства, като ефект от това, че вместо да се печатат 20 бюлетини, ще се печата само една няма изобщо за какво да питате!.. Това е друга тема!
За сега, не се отказаха от идеята си медиите да носят редакционна отговорност за потребителски генерирано съдържание на сайтовете им! При това, изобщо не си правих труда да ги питам за по-заплетени казуси, от рода, Интернет медия за българите в чужбина, хоствана на Сейшелите…
Има и други неща, които не приеха, но това, на пръв поглед, са основните!
Все пак, за да не бъдем необективно критични, трябва да признаем, че благодарение и на натиска от страна на наблюдаващите, ГЕРБ не приеха условия, при които българите в чужбина биха били задължени да се редят на опашки в консулствата, да отсъстват от работа, само и само да се справят с нелеката задача да подадат заявление за гласуване. Остана относително лек режим на регистрация.
Няма как да не споделим, че приетото предложение, направено от Институт за развитие на публичната среда, да бъде създаден единен електронен регистър, свободно достъпен в Интернет на даренията на партиите, поддържан от НАП, бе прието, дори доразвито, че НАП трябва да проверява за несъответствия, които могат да доведат и до обявяването на изборите в дадения избирателен район, за невалиден. Това, според мен, е определено много добро решение! Добро, но недостатъчно, за да разсее съмненията за демократичните качества на направеното предложение за Кодекс, който ще рефлектира върху един от фундаментите на политическата ни система — изборите.
Това е интересен и ловък маньовър, със сигурност! Осигуряват си относително спокойствие, докато планират да приемат разпоредби в Избирния кодекс, подобни на тази, според която редакциите на медиите ще носят редакционна отговорност за публикациите в модерираните форуми на онлайн изданията им. Вчера дискутираха този параграф в Правната комисия, но след наша намеса отложиха дебата, вероятно, за пленарна зала...
Преди време в-к 24 часа извади заглавие: "Ню Йорк с 10 общинари, в София - 61. Смешно е!" Това е интервю с проф. М. Константинов, който, услужливо обосновава идеите на ГЕРБ, тиражирайки неверни тези. Едната от тях е за гласуването с машини, че било за малограмотни и бедни държави. Другата му невярна теза, в услуга на ГЕРБ, е тази, за броя на общинските съветници, който трябвало да бъде намален, а районните кметове не трябвало да се избират.
Това, че районните кметове щели да прокарват различни от кметовете на големите общини политики, е тема, която ще разгледаме друг път, ако продължи да бъде тиражирана със същото фанатично усърдие.
Защитавайки неоснователната необходимост от намаляване на броя на общински съветници, цитиран от вестника, М. Константинов препраща към нюйоркската община, където, според мего, съветниците били... десет.
В своя текст — "Дяволът е в детайлите, професоре!", съм показал, че това е абсолютно невярно твърдение. Ню Йорк има 51 мажоритарно избрани съветници. Пак в този пост съм публикувал и видео, което показва високо технологичното машинно гласуване в САЩ, даващо избор на гражданите да слушат на аудио, да ползват брайлово писмо или просто тъч-скрийн, за да дадат вота си. Ако, все пак, предпочетат хартиена бюлетина, тя се сканира, а вотът се обработва електронно. Това е новият начин на гласуване в "неграмотния и беден" Ню Йорк...
Подобни тези, услужливо тиражирани от "свободните и безпристрастни" медии, бе повторена лековерно днес от депутата и заместник председател на Парламентарната група на ГЕРБ, Тодор Димитров, в предаването на ТВ7, Уикенд с ТВ7, с водещ Емил Кошлуков.
Въпреки, че се свързах с журналиста от 24 часа, г-жа Мила Гешакова, тя не пожела да доразвие темата и да представи обективната действителност, с което позволи общественото мнение да бъде по-нататък манипулирано от политиците от ГЕРБ, които са на път да наложат Изборен кодекс, който сериозно се отклонява от постигнатите до сега демократични механизми в изборите, колкото и малко да са те.
Все пак, допускам възможността да става дума за грешка, поради непознаване на фактите. С тази цел се свързах с депутата Димитров и го информирах за неточната аргументация, която вероятно го е подвела и него. Очаквам продължение...
Уикилийс протече. При това яко. Опръска ни чак в България — биометрични данни и информация за кредитните карти на обществено значими личности трябвало да бъдат събирани... Друг кабел пък синтезира по-добре от роден журналист как организираната престъпност се инфилтрира във властта, купувайки избиратели и избори...
Никой не се впечатли обаче! Най-малко ГЕРБ, които въпреки гръмките декларации, не въвеждат никакви нови механизми за ограничаване купуването на листи и гласове в изборите. Запазват старите и променят тук-таме нещо козметично, без реален ефект върху дискутирания проблем.
Спират се домейни. На лошите, естествено! ISP-тата послушно изпълняват! А канадците чак призовават към унищожаване на гадняра Асанж не как да е, а с безпилотен самолет... Обаче още по-гадните интернетаджии му измислили цаката! Ако правителствата могат да влияят на .com, .net и прочее, пичовете измислили .p2p! Тоест, безсървърна, пиър ту пър DNS мрежа... Хитро, а! И с торентите е така! Безсървърни торенти. Хитро, нали? Като няма сървър, няма как да закрият домейна или да свалят торент тракера... За ужас на Явор Колев... По-скоро, на тези, чиито интереси той трябва да защитава...
У нас пък Запалката остана без виза. Ние си го знаем него. Нямаше да е зле обаче да разберем какво е това мистично разследване, дето му взимат визата заради него... За да сме в час и да не гадаем. Не стана ясно и защо Борисов, който не́ма начин да не е знаел за разследването и за информацията, колко лош е Запалката и как е преразпределял нарко-пазара, той се среща с него и дискутира арабски инвеститори за Формула 1... Той е премиер, не лукова глава, все пак...
И Велчев отрече да има разследване! Няма, няма, ама Петков остана без виза. Цветанов трябва да е много доволен... Не само, че е доволен, ами е и прав! Като ни говори министъра, не приказва!
Междувременно, Уикилийкс пак се показа. Където е текло — пак ще тече. Даже взеха да се чуват журналистически гласове в защита на Обществен враг номер едно Джулиан Асанж и неговия сайт. Казват, че "Уикилийкс държал глобалното господство на САЩ отговорно"... Не го казвам аз. Казал го журналист от Гардиън.
У нас обаче нито дума за кабела, описващ организираната престъпност и апетитите ѝ към властта.
А, тия, кинаджиите и феодалните старци от БАН? Те к'во си мислят? И те протестират! И шум в системата внасят!.. Бат' Брадър обаче чува и вижда всичко! Приемам облози коя прослойка ще изгърми първа... Само да сметна коефициентите! Както са се разбуйствали обаче, т'ва актьорчета, т'ва режисьорчета... На култура ще му станат те на физкултурника. Нали ги знаете онези черните джипки Мерцедес Вагуун? Те бдят! Предупредени сте! Я, какви сересета излизат тия дни! Страховити...
Ама това, че 16 балълка, половината от които ГЕРБери, предвождани от Лъчо мозъка, се втурнаха да вземат на аванта Вертута не е много добре, Борисов им е сърдит... Да, ама на Цецка ѝ отне няколко дни да размисли и да отсъди: Етичната комисия все пак ще си изгуби от ценното време да размишлява дали формално е имало нарушение от страна на депутатите, щото те фактически не са взели телефоните, дето щели да им ги подаряват... Ама и да ги накажат, те ще си направят нова парламентарна група. Така се говори. Щяла да се казва "Верту" или "Клаус Барби". Ама аз мисля, че и "Барби Верту" няма да е зле.
Ало! 168 часа и bTV другия път да се бръкнете по-дълбоко! Турете по един телефон в коледните опаковки, че Цецка да може по-бързо и по-лесно да разсъди и отсъди дали има нарушение или не... Щото иначе, нали знаете? Не може така да уронвате авторитета на Парламента с подобни провокативни експерименти! Това, че онези телефонистите, толкова са се изкусили, а някой даже поискал да си прати секретарката да му вземе телефона, щото бил зает, това формално не е нарушение, нали? Щото не са взели телефоните. Даже един се извини, че той, щото бил в Парламентарната комисия по транспорта и съобщенията, затова, такова... Трябва да инспектира човека високите съобщителни технологии с други думи... Ама иначе формално, нарушение няма, нали?..
Присетих се и за друг паралел: Премиерът генерал лейтенант, доктор Борисов нощувал лятото в хотела на собственика на Лукойл, В. Златев... Ама, че това бил съшия тоя Лукойл, дето изтеклият кабел на американското посолство казва, че го "подозира в тесни връзки с руското разузнаване и организираната престъпност"... Ааа, няма значение! Никой явно не е прочел кабела в Уикилийкс... Чакай сега аз да обобщя: Заподозират някого за връзки с руското разузнаване и организираната престъпност, а премиерът спи в неговия хотел — нищо! Съшият премиер се среща с Петков, дето имало някакво разследване — пак нищо... Само, дето самият Петков остава без виза... Нищо! И това не е зле! Малко, но от сърце!
По телевизора премиерът, генерал лейтенант, доктор Борисов ни обясни, че той откривал спортни зали кръгови и магистрали, за да имало с какво да го помнят цели 50 години след като си отиде от властта. Така каза, чух го с ушите си. Имам чувството обаче, че ако не си иде бързо, ще го помнят дори по-дълго. Я, Виденов колко време го помним...
Няма да си спомнят по изборите догодина обаче 13-тата заплата и коледните надбавки за 2010. Няма да ги помнят, защото такива няма да има. Така каза Дянков.
Никой обаче няма да се сърди на ГЕРБ. Защото са сто процентови мъже. Доказа го Божидар Димитров. Той и преди години го е доказвал. Сам описва какъв майстор бил в еротиката. Да не го преразказвам, че нямам червени точки и съм приел правилата на blogger.com... Доказа го и министър Рашидов. К'во ѝ е на Мишел Бонев. Я, ква жена! И ако спи с Берлускони к'во? Борисов правилно отбеляза, че на сто процентовия мъж г-жа Мишел Бонев му притъпила чувствата за съхранение. И толкоз. После и Рашидов си призна: "Сто пронентов мъж съм!" Мъж, мъж, ама кинодейците протестират. И там има 100% мъже, ама за тях пари няма.
Калина пък била бременна и излъгала премиера. Той ѝ бил сърдит. Той се сърди много напоследък. И на руснаците се разсърди. Даже ги заплаши, че няма да си говори с тях, докато не му се извинят за "Белене", че била скъпа. Те се извиниха. Извиниха се, ама усмихнати! И подписаха меморандум. АЕЦ-а нямало да бъде по-скъп от 6 и нещо милиарда. Аз обаче не разбрах дали в тази цена са включени консултантските разходи с Фортум и Алтран Технолоджис например... А, на Борисов му мина сръднята бързо-бързо.
И пак се присетих за Парламента. сетих се, че част от тия, дето са фенове на скъпи мобилни телефони, са в правната комисия и коват закони. Работят за законността в държавата, така да се каже. Борят корупцията. И Изборния кодекс коват, че да можем по-добре да избираме на другите избори.
Еми, дано да избираме по-добре наистина, че голямо веселие пада след изборите!
"Щом пищят срещу ГЕРБ, значи нещата вървят добре!" — Подобен коментар често може да се прочете във форумите и под публикациите в електронните медии...
Това обаче е доста примитивна логика, защото, изписвайки вежди, преодолявайки безспорно негативното наследство от управлението на тройната коалиция, двойната, която ни упрвалява в момента — ГЕРБ и АТАКА, вади очи, ограничавайки демокрацията, демотивирайки гражданите да гласуват и, в крайна сметка, намалявайки представителността в българската политика.
Днес бе първата среща на Правната комисия, в която се разглеждат предложенията за промени на Изборния кодекс между първо и второ четене в пленарна зала.
Очевидно и безспорно е, че ГЕРБ и АТАКА няма да приемат НИТО ЕДНО от направените предложения, без да го пречупят през конкретния си меркантилно-конюнктурен интерес.
Още с първия член стана ясно, че ГЕРБ са твърдо решени да предрешат идните избори. Или поне да си дадат достатъчно служебно предимство.
Няколко неща могат да бъдат казани за работата на Правната комисия. Ако приемем, че в нея би следвало да са най-компетентните народни представители, очевидно нивото на този парламент е недопустимо нисък. Стилът на работа на тази комисия показва липса на компетенция, експертиза и законодателна дейност, подчинена на тясно партийни интереси. Решенията по важни въпроси се взимат прибързано, под натиск и без нужния сериозен дебат.
За невъоръжено око е очевидно, че нивото, демонстрирано от депутатите на Синята коалиция, БСП, дори и ДПС е с пъти по-високо от това, на "избраниците" на ГЕРБ, които очевидно се нуждаят от серия образователни семинари.
Няма как да е иначе, защото напълно нелогично е магарешкото упорство, с което ГЕРБ, без да се интересува от абсолютно категоричното и единодушно изразено обществено мнение в подкрепа на това, че изборът на районни кметове трябва да остане, подсказва единствено желание за централизация на властта в партийната централа. ГЕРБ лиши един милион и седемстотин хиляди избиратели в София, Варна и Пловдив от правото им да изберат пряко своя районен кмет
Никакви аргументи — рационални или емоционални, не спряха ГЕРБ и не промениха нещата. Никакви аргументи не бяха достатъчни за ГЕРБ, нито тези на НПО сектора, нито тези на Асоциацията на българските градове и региони, нито тези на Националната асоциация на общинските съветници... Нищо не успя да накара ГЕРБ да се замислят, че вместо да премахват един от основните инструменти на децентрализацията и на местното самоуправление, под предлог, че районните кметове нямали правомощия, далеч по-добре е да променят Закона за местното самоуправление и местната администрация и да разширят правата им.
За да обобщя, работата в комисията бе на бегом, на коляно, само и само да се приеме кодексът такъв, какъвто са го написали сътрудниците и депутатите на ГЕРБ. Никакви аргументи не са в състояние да накарат ГЕРБ да приеме нещо, различно от собствените им тясно партийни интереси.
Това, че съществува очевиден обществен консенсус — кой ти гледа! "Важно е да пищят срещу ГЕРБ! Така всичко е наред!" Друго няма какво да се коментира!
А, спорният текст е:
Чл. 1. (1) Този кодекс определя организацията и реда за произвеждане на избори за народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници, кметове на общини и кметства, както и условията за избиране на народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници, кметове на общини и кметства.
Отхвърлените предложения, най-общо, бяха свързани с това, да няма изброяване на видовете кметове (кметове на общини и кметства), избирани с този кодекс. Така, още с чл. 1 от предлагания Изборен кодекс, под предлог, че на София са ѝ много 24 района, както споменах по-горе, ГЕРБ лиши един милион и седемстотин хиляди избиратели от правото им да изберат своя кмет.
Предстои да отпадне и изборът на кметове в населени места под 500 жители (около 1600 в цяла България).
И това не е проблем! Нали пищят срещу ГЕРБ? Значи сме на прав път! "Най-хубавото тепърва предстои!.."
Бившият министър на транспорта (1992-1993), Нейчо Неев беше възкликнал: "Егати държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер!"...
Егати държавата, щом правният ѝ "елит", събран в юридическия "мозъчен тръст" на ГЕРБ и АТАКА може да сътвори продукт, като предлагания Изборен кодекс и да го защитава с аргументи, като тези, които чуваме тези дни...
Егати държавата, ако сред този "елит" намира място личност, като лицето Чуколов.
Егати държавата, щом аргументите, с които подобни лица защитават правното си отроче, новият Изборен кодекс, могат да бъдат оборени с лекота от всеки, който пожелае...
Не искам да дори да коментирам този калпав продукт, плод на едноличното управление на ГЕРБ, подкрепено от АТАКА, които без турските автобуси са като чалгаджийка без силикон — кръгла нула от към музикално-естетически достоинства. Така и АТАКА — без турците са без атрактивна и достъпна за "масовия купувач" доктрина. Другото в АТАКА е кръгла нула и реминисценции към "доброто старо време", артикулирани наскоро от лидера им...
За да не съм голословен ще дам само един пример:
Един от най-големите проблеми на предложения от ГЕРБ Изборен кодекс е премахването на изборността на районните кметове. Правят го с аргумент, че тези кметове така или иначе нямали правомощия. Всички повтарят това с настървението на магическа мантра.
Само ще напомня, че Законът за местното самоуправление и местната администрация дава на районните кметове правомощия да изпълняват на бюджета на района или кметството, да се грижат за благоустройството и стопанисването на общинските обекти и да реагират при при бедствия.
Дори да се съгласим, че пълномощията на районните кметове в София, Пловдив и Варна наистина са силно ограничени, няма здрава логика на земята, която да обясни защо, вместо да разширим правомощията им, да речем, чрез делегиран бюджет, а не да молят "големия кмет" за пари, които са им определени, превърнем районните кметове в послушни чиновници на гише "кмет"... Просто няма такава здрава логика! А идеята определено не е в полза на децентрализацията.
Ако един от най-сериозните проблеми в проекта на Изборен кодекс, премахването на изборността на районните кметове, е аргументиран по този начин, мога да си представя какви са аргументите на юридическия екип на ГЕРБ по отношение на останалите проблематични части на това "творение"...
Без да влизам в детайл, ще изброя някои от основните проблема на този проект на Изборен кодекс:
Кодексът работи за ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ на властта, отменяйки основни демократични принципи, до които успахме да се докопаме през годините;
Ограничава се правото на избор, чрез премахване на изборността на районните кметове (с което се нарушава активното избирателно право на близо два милиона избиратели); намалява се чисто механично и без никаква здрава логика броя на общинските съветници; създават се административни и се запазват финансовите пречки пред нови или по-малко популярни политически формации да участват в изборното съревнование; задълбочава се и се запазва неравнопоставеността на участниците в изборния процес чрез формални пречки, като брой подписи, различен режим на регистрация за партии и коалиции и други подобни.
ГЕРБ и АТАКА си запазват възможностите да доминират Централната изборна комисия, внимателно изчислявайки броя на състава й на 19 члена, при което коалицията им запазва пълно мнозинство.
Кодексът създава възможност за АДМИНИСТРАТИВЕН ПРОИЗВОЛ с липсата на ясен регламент за функциите на изборната администрация и с отказа на ГЕРБ да я направи постоянна, вменявайки и правомощия на Съд, който да може да се произнася върху правото на политическите субекти да участват в изборния процес. Административният произвол се гарантира и чрез пълния контрол на двойната коалиция ГЕРБ-АТАКА над ЦИК, за което стана дума по-горе;
Кодексът не решава проблема с КУПУВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ И ФИНАНСОВИТЕ ЗЛОУПОТРЕБИ.
Индикациите, че ГЕРБ ще намалят драстично, до размера на средната или минималната работна заплата, разрешените суми за плащане и дарение в брой са почти нулеви. Прагът, над който предлагат да се въведе задължителен бакнов превод е 5000 лв.
Купуването на места в листите се бетонира чрез напълно неработещите преференциални прагове при избори за Народно събрание (20%) и Евро-парламента (10%);
Кодексът НАМАЛЯВА И ОГРАНИЧАВА ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ в България;
Преференциален праг не е предвиден при местните избори, въпреки, че хипотезата, че той може да бъде въведен ефективно е напълно валидна, което пък ще осуети купуването на места в листите, защото кандидатите ще трябва ефективно да се борят за симпатиите и доверието на избирателите;
Въвеждат се клаузи, свързани с т. нар. "принцип на уседналост", които допълнително ограничават и пасивното избирателно право (на гражданите да се кандидатират и да бъдат избирани).
Кодексът ОГРАНИЧАВА АКТИВНОТО ИЗБИРАТЕЛНО ПРАВО, чрез неефективния преференциален праг и премахването на изборността на районните кметове и тези, в населени места под 500 души;
Кодексът, в крайна сметка ще НАМАЛИ ИЗБИРАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ, лишавайки близо 1600 населени места от правото да избират свой кмет, чрез разпоредбата, която премахва избора на кметове в населени места под 500 души. Избирателите ще се демотивират и от това, че райони със сто, двеста хиляди жители, няма да могат да избират своите кметове. За сведение, ако сравним активността през 2003 и 2007 г. ще видим, че през 2007, когато жителите на София, Пловдив и Варна са избирали своите районни кметове, за разлика от 2003, е по-висока...
Всичко това не е важно за двойната коалиция ГЕРБ-АТАКА, които са твърди в намерението си да приемат Изборен кодекс (наречен в Капитал "Кодекс на властта"), който да им гарантира сериозна и солидна преднина на предстоящите догодина местни избори...
За необходимостта, Кодексът да се съгласува с Венецианската комисия (Европейската комисия за демокрация чрез право) никой от управляващата коалиция не споменава и думичка. За същата тази комисия става дума в препоръките на ПАСЕ към България: " 6.1. да се консултират систематично с Европейската комисия за демокрация чрез право /Венецианската комисия/ по важни законопроекти, включително промените в НК, НПК, както и в новия изборен закон, за да могат те да бъдат съобразени напълно с европейските стандарти." (За което писаха и българските медии)
Чуколов, видимо изнервен обаче, махна с ръка: "Венецианската комисия, та Венецианската комисия..."
Видео записи на дискусията, организирана от кмета на район "Лозенец" в София, г-н Прошков, на тема "За и против районните кметове". София, хотел "България", зала "Десислава" 16.11.2010 г.
Британският премиер аноснира промени, които ще позволяват на гражданите да проследяват всички правителствени разходи и правителствени договори и поръчки, над 25 хиляди пауда.
Според Камерън: "Това е крайпътен камък в живота на това и, надявам се, на бъдещите правителства. Нашата амбиция е да бъдем едно от най-прозрачните правителства в света. Отворени за това, какво правим и решителни за това, какво харчим…"
Той подчертава, че британците ще могат да видят ежемесечно актуализирана информация за това, какви са разходите над 25 хиляди паунда, които всяко министерство извършва, а информацията ще бъде публикувана в Интернет.
Според премиера, хората ще могат да виждат милиони неща, за които харчи пари правителството и да сигнализират за нередности, когато ги видят.
Освен това, гражданите ще могат да искат и ползват правителствена информация за социални или комерсиални цели.
Камерън завършва с думите: "Вие ще имате толкова информация за това, какво прави правителството, как харчим парите ви и какви са резултатите. Ползвайте я, дръжте ни отговорни! Заедно можем да дадем пример за това, как изглежда модерната демокрация!"
Сега изгледайте и сравнете речта на Дейвид Камерън с думите на Борисов за голите дупета, или начина, по който той отговаря на журналист от Нова…
Благодаря на Иван Бедров за препратката към това изказване на Дейвид Камерън.
Вчера премиерът Борисов достигна нови ораторски висини в политиката. Защитавайки колегата си Цветанов, той каза: "Да мачкаш Цветанов е все едно да мачкаш таралеж с голо дупе́".
Безспорно красноречиво! И ефектно! Вероятно и рейтингово, отчитайки "особеностите на българската поилитика".
Бих допълнил само, че следвайки стандарта, установен от премиера, изразът "гъза си с рози накичи, посраното да не личи" може спокойно да се прилага в критичен контекст спрямо цялостната политика на ГЕРБ.
Във вътрешнополитически план, вече ще можем да употребяваме цветущия български израз: "На гол гъз чифте пищови", когато искаме да изразим недоволство от управлението на Борисов и Цветанов.
Във външнополитически план пък подходящ вече е изразът: "Гъз у рози" за критики към ГЕРБ.
Фидосова — основен застъпник на Изборния кодекс. Снимка: Дарик
На 11 ноември проектът за Изборен кодекс бе разгледан в правната комисия на Народното събрание.
Ясно стана едно: ГЕРБ и АТАКА си скроиха Изборен кодекс по мярка. Костюм, който могат да облекат само Сидеров и Борисов.
Стана ясно и друго! Съществуването на кодекса се крепи на “турските автобуси”, без които АТАКА се изпразват от съдържание. Това е разменната монета, която ще направи приемането на Кодекса възможно.
Всички останали парламентарно представени партии не приемат основни положения в Кодекса, при това, такива, които поставят под сериозно съмнение демократичните характеристики на този продукт.
Кратка предистория:
Временната комисия, конституирана специално за да създаде проекта, се провали. Срокът за нейното съществуване изтече, а парламенарните партии, представени в тази комисия, приеха единствено доклад за своите различия. Дори дузината експерти не успяха да повишат ефективността и качеството на работата ѝ.
Продуктът:
Проектът за Изборен кодекс, по своята същност, представлява компилация от досегашните съществуващи изборни закони, който има два основни, фундаментални недостатъка:
Не решава проблемите, свързани с нарушения и злоупотреби на изборните правила – купуване на партийни листи, гласове и пр.;
Проектът за Изборен кодекс има за цел да гарантира служебна преднина на ГЕРБ, работи за централизацията на властта и съсредоточаването ѝ в ръцете на една партия и, в крайна сметка, помага на АТАКА да не се обезличи напълно.
Защо този проект не решава проблема с нарушенията и злоупотребите?
Сред основните проблеми са: Несъразмерно висок праг за максимално допустимите дарения в брой — 5000 лева. Нещо, за което България е критикувана от GRECO (група държави срещу корупцията). Допустима, логична и приемлива граница би била всяка, близка до положителните примери: Франция - 150 евро, САЩ - 100 долара.
Другият сериозен проблем, който ГЕРБ можеха, но не решиха, е този, с партийните листи и купуването на места в тях. Неадекватно и нелогично високият преференциален праг обезсмисля и лишава гражданите от възможност да упражнят активното си избирателно право, размествайки партийните листи, според достойнствата на кандидатите. Така, отговорността на партиите да предложат кандидати и правото на избирателите да ги разместят, е нарушено.
Освен това, наказателната и административната отговорност при нарушения на Изборния кодекс не е регламентирана ясно в проектозакона.
Защо проектът за Изборен кодекс работи за централизацията на властта в ръцете на управляващата партия?
Сред основните причини е това, че ГЕРБ премахват избора на районните кметове. Макар, както твърдят авторите на проекта, тези кметове да са със силно ограничени правомощия (далеч не безспорна теза), вместо да променят съответното законодателство, разширявайки правата им, ГЕРБ лишават близо милион и седемстотин хиляди избиратели (по данни от 2007 г.) от правото да изберат своя районен кмет в градовете София, Пловдив и Варна.
Така, районните кметове ще бъдат назначавани от партията, получила мнозинство на изборите, въпреки, че е напълно възможно по райони тя да не печели.
За да подсигурят и увеличат шансовете си за служебна победа, ГЕРБ намаляват броя на общинските съветници с около 20%. Това отново цели централизация на властта в техните ръце, защото по този начин се “оскъпява” изборът на един общински съветник, а партии с по-малко електорално влияние губят шансовете си да излъчат общински съветници.
Друг проблем, който подсказва желанието на ГЕРБ за централизация на властта, е, както стана дума по-горе, абсолютно неефективният и безполезен преференциален праг — 20% на за Народно събрание и 10% за Европарламента, както и липсата на такъв за местните избори.
Въпреки първоначалните уверения, които депутати от ГЕРБ сипеха и въпреки категоричните позиции на специалисти, че всеки праг, над 5% е безсмислен и няма да работи, ГЕРБ предлагат напълно нереалистичен и безполезен праг от 20 и 10 процента, с което обезсмислят цялото упражнение. Всички опасения за възможни злоупотреби и нарушения в малки населени места, в които гласува родата на даден кандидат, размествайки листата, могат да бъдат решени с въвеждане на задължителни преференции, при които липсата на отбелязани предпочитания ще отива за водача на листата.
Не на последно място по важност е увеличаването на броя жители, нужни за избор на кмет. ГЕРБ вдига прага на 500 души, с което лишава стотици малки населени места от правото да изберат собствен кмет. Естествено, това са региони, в които, по традиция, влияние имат ДПС и БСП.
Не може да пропуснем и това, че не се решава проблема с изборната администрация. Макар и с удължен мандат от 5 години ЦИК остава временна, а не постоянна администрация, а членството в нея отново ще се решава на партиен принцип с квоти, гарантиращи възможността на ГЕРБ и АТАКА да контролират централната и останалите комисии. Така, съмненията, че този орган ще обслужва конкретни политически цели, остават нерешени.
Няма как да бъде избегнато очевидното: ГЕРБ, спазарявайки се с АТАКА по някои важни за формацията на Сидеров въпроси, се готвят за служебна победа и налагат на избирателите такива изборни правила, при които централизацията на властта в ръцете на една партия става все по-очевидна. Бързането на управляващите да претупат дискусията и да приемат без сериозен дебат този толкова важен за функционирането на демократичната ни система закон само засилва това впечатление.
Неудържимото желание на Михаил Константинов да се докара гуру на избирателното законодателство в България вече е очевидно и, поне за мен, крайно неприятно със своята натрапчивост.
Удовлетворявайки това свое желание, професорът често развива несъстоятелни тези.
Една от тях е абсолютно несъстоятелната теза, че гласуването с терминали е за малограмотни и въвеждането им ще е скъпо... Ето как се гласува в самия Ню Йорк, за който говори професорът:
- Кодексът налага 20% съкращения в местните парламенти. Одобрявате ли мярката?
- В Ню Йорк, град с 15 млн. население, има 10 общински съветници. София, град с 2 млн. население, има 61 общински съветници. Не е ли малко смешно?Правилно е да се намали броят на съветниците. И още нещо - премахва се прекият избор на районни кметове, защото те не може да провеждат политика, различна от тази на голямата община.
Две неща казва професорът. И двете обслужват ГЕРБ и техния интерес за все по-задълбочаваща се централизация на властта и съсредоточаването ѝ в една партия.
Трябвало да се намали броят на общинските съветници. Я, как е в Америка!
Премахва се изборът на районни кметове, в София, Пловдив и Варна, в които живеят общо 1691101*български избиратели. Не можело така! Районните кметове щели да провеждат политика, различна от тази, на голямата община...
Какво постигат ГЕРБ? Постигат нещо много изгодно! Оскъпяват местата в общинските съвети, което ще рефлектира върху възможността на по-малки политически формации да излъчват общински съветници и да "пречат" на интересите на големите партии. Ако в момента София има 61 съветника, след промените на ГЕРБ те ще са 49. Тежестта на един мандат в столицата от около 6000 гласа нараства почти на 7600 гласа. Знам, че мнозина ще кажат, че общинските съветници не работят и само крадат, но, намалявайки броя им с 20% това ще спре ли? Моето убеждение е, че почтеността и отчетността в управлението не се предпоставя от броя на участниците в него, а от правилата и спазването им. Концентрацията на властови ресурси в малка група хора е рискова политика, която улеснява корупцията и снижава възможностите за обществен контрол. Щом ГЕРБ толкова лесно инициира съкращаването на представителството на местно ниво, питам се, готови ли са те да подкрепят и инициатива за намаляване на броя на народните представители, тъй като репутацията на тази институция е катастрофална? Знам отговора, който ще даде г-жа Фидосова — трябва промяна в Конституцията. Логиката обаче, в двата случая, е една!
Вместо да се разширят и прецизират правомощията на районните кметове, ГЕРБ премахва избора им, обслужвайки стремежа си към централизация и съсредоточаването на властта собствените си ръце. Така, ГЕРБ отнемат правото на една четвърт от избирателите на България да гласуват пряко за кметове на районите, в които живеят!
Как професорът обслужва идеите на ГЕРБ? Прави го, построявайки тезата си на изначално неверни данни.
Как било в Америка?.. Смешно било там да е еди как си, а у нас иначе. Не, професоре, твърдението Ви е смешно! Ню Йорк обаче има не 10, а 51 общински съветници**. А, най-важното, което ни спестява професорът е, че всеки един от тях е избран мажоритарно от гражданите на 51 "района" (districts) на Ню Йорк!
Няма да коментираме това, че Ню Йорк не е с население от 15 милиона. Бърза проверка в Интернет показва, че населението на града е 8 милиона и 400 хиляди жители.
Детайлите са важни, професоре!.. Както знаем, в тях се крие дяволът. Като математик, няма начин да не познавате силата на числата! Да представяш манипулативно данните, преднамерено изграждайки заблуждаващи тези, в ерата на Интернет, е рискова задачка... Ако някой основава ексепертизата си на невярно твърдение, той компрометира своите компетенции и мотивация.
Прилагам Ви и поименен списък на нюйоркските съветници (с кварталите, районите и партийната им принадлежност), за по-лесно...
Списък:
The New York City Council is the law-making body of the City of New York. It is comprised of 51 members from 51 different Council Districts throughout the five boroughs.
New York City Council Members:
Name, District, Borough, Political party
Maria del Carmen Arroyo 17 Bronx Democrat
Charles Barron 42 Brooklyn Democrat
Gale A. Brewer 6 Manhattan Democrat
Fernando Cabrera 14 Bronx Democrat
Margaret Chin 1 Manhattan Democrat
Leroy G. Comrie, Jr. 27 Queens Democrat
Elizabeth Crowley 30 Queens Democrat
Inez E. Dickens 9 Manhattan Democrat
Erik Martin Dilan 37 Brooklyn Democrat
Daniel Dromm 25 Queens Democrat
Mathieu Eugene 40 Brooklyn Democrat
Julissa Ferreras 21 Queens Democrat
Lewis A. Fidler 46 Brooklyn Democrat
Helen D. Foster 16 Bronx Democrat
Daniel R. Garodnick 4 Manhattan Democrat
James F. Gennaro 24 Queens Democrat
Vincent J. Gentile 43 Brooklyn Democrat
David G. Greenfield 44 Brooklyn Democrat
Sara M. Gonzalez 38 Brooklyn Democrat
Daniel J. Halloran 19 Queens Republican
Vincent Ignizio 51 Staten Island Republican
Robert Jackson 7 Manhattan Democrat
Letitia James 35 Brooklyn Democrat
Peter Koo 20 Queens Republican
G. Oliver Koppell 11 Bronx Democrat
Karen Koslowitz 29 Queens Democrat
Brad Lander 39 Brooklyn Democrat
Jessica S. Lappin 5 Manhattan Democrat
Stephen Levin 33 Brooklyn Democrat
Melissa Mark-Viverito 8 Manhattan Democrat
Darlene Mealy 41 Brooklyn Democrat
Rosie Mendez 2 Manhattan Democrat
Michael C. Nelson 48 Brooklyn Democrat
James S. Oddo 50 Staten Island Republican
Annabel Palma 18 Bronx Democrat
Christine C. Quinn 3 Manhattan Democrat
Domenic M. Recchia, Jr. 47 Brooklyn Democrat
Diana Reyna 34 Brooklyn Democrat
Joel Rivera 15 Bronx Democrat
Ydanis Rodriguez 10 Manhattan Democrat
Deborah Rose 49 Staten Island Democrat
James Sanders, Jr. 31 Queens Democrat
Larry B. Seabrook 12 Bronx Democrat
Eric Ulrich 32 Queens Republican
James Vacca 13 Bronx Democrat
Peter F. Vallone, Jr. 22 Queens Democrat
Jimmy Van Bramer 26 Queens Democrat
Albert Vann 36 Brooklyn Democrat
Mark Weprin 23 Queens Democrat
Jumaane D. Williams 45 Brooklyn Democrat
-- Currently Vacant -- 28 Queens
------------------------------------------
* Всички данни са от сайта на ЦИКМИ и отразяват избирателните списъци на София, Варна и Пловдив през 2007 г.
**The New York City Council is the law-making body of the City of New York. It is comprised of 51 members from 51 different Council Districts throughout the five boroughs. The Council monitors the operation and performance of city agencies, makes land use decisions and has sole responsibility for approving the city's budget. It also legislates on a wide range of other subjects. The Council is an equal partner with the Mayor in the governing of New York City.
Замунда и АренаБГ - обществени врагове нъмбър уан...
Преди около два часа приключи срещата на Консултативния съвет за защита на интелектуалната собственост. Не претендирам да цитирам името правилно името, но по-важни са идеите, които този орган към Министерството на културата смята да претвори в ЗИД-ове, както те ги наричат. ЗИД е Закон за изменение и допълнение. На всичко, свързано с електронните комуникации и обмен.
Почти, да не кажа всички, се обединиха за пореден път около общото им зло — пиратството. Това бил врагът номер едно на интелектуалната собственост!
Нека поясня: на срещата присъстваха основно, до колкото можах да се ориентирам, три групи: представители на изпълнителната власт (зам.-министъра на културата), представители на правоносителите и представители на доставчиците на Интернет. Вероятно присъстваха и други, но не можах да ги идентифицирам.
Проблемът, както го дефинират участниците в дискусията, са огромните загуби, които те търпят от стотиците хиляди сваляния на филми. По тази причина, оплакват се те, се налагат спешни промени, които до сега не са се случили, заради страхотния "популизъм" в медиите — помните ли кампанията срещу промените в ЗЕС, по време на която се говорело за подслушване, за следене, за ровене в мейлите?.. Това налагало промени. За някои от предложенията нямало да говорят сега, защото ЗЕС бил променен твърде скоро, но все пак, жалко било, че престъпленията срещу интелектуалната собственост не били утежнени (по смисъла на НК). Помните дебата, нали? Да станат тежки, да се увеличи срока на наказанията, за да може да се позлват СРС и прочее... Е, в този дух стигаме до идеите, които "браншът" предлага.
Ще обобщя идеите, които чух:
Основната, която безспорно е най-пикантната, е създаване на съвместни екипи на ГДБОП и Министерството на културата за противодействие на пиратството, като основен вредител за интелектуалните права;
Създаване на работна група за помощ на прокуратурата (каквото и да означава това), която да включва представители на Върховната касационна прокуратура, Софийска районна прокуратура, Следствието, ГДБОП, Дирекция "Оперативен контрол и, изненада! Представители на Посолството на САЩ;
Всичко това, естествено, е придружено със съответните законови процедури за промяна на съществуващата правна рамка, с цел повишаване на възможностите и ефективността.
Сред предложенията бяха и мерки, като: филтриране на Интернет, ограничаване на крайния потребител, принуждаващи клаузи, които да задължат Интернет доставчиците да работят съвместно с репресивните органи, задължителна регистрация на лицата, които предоставят обекти на интелектуалната собственост в мрежата (поне така аз разбрах идеята) и прочее...
Това са само част от предложенията, които успях да си запиша за едночасовата среща, която, според мен, по обясними причини (присъстваха "външни лица"), бе прекратена предсрочно.
Преди всичко да приключи, поисках думата и казах нещо, в смисъл, че на този съвет присъстват само три основни категории: правоносители, доставчици на електронни услуги и изпълнителна власт. Няма ги тези, върху които всичките предлагани репресивни мерки ще рефлектират — крайния потребител. Казах, че не съм бил канен на срещата, но съм научил за нея и съм дошъл, не са ме спрели и затова присъствам.. там съм като член на "Електронна граница". Говорих в смисъл, че отсъствието на неправителствения сектор и гражданското общество е недопустимо, на което ми отговориха, че това било Съвет за защита на Интелектуалната собственост, а не Съвет за защита на потребителите. Толкоз!
Предстоят нови сесии на Съвета, на мен ми предстои среща със зам.—министъра, на която ще настоявам за присъствието на гражданите и неправителствения сектор на подобни срещи, които засягат всички, а не само няколко стотин души, работещи в бранша с аудио и визуални продукти, обекти на т. нар. интелектуална собственост.
Необяснимо за мен е участието на представител на Американското посолство на подобна среща!
Популизмът е говорене. Не е действие. Когато популисткото говорене се превърне в действие, настъпва хаос. Да си припомним осигуровките, чието намаляване с 2% и последвалото повишаване с 1.8% бе определено от Борисов, като последователност...
Същото стана и с големите енергийни проекти, които мнозина считат за инструмент на икономическа зависимост от Русия. За тях, Борисов, идвайки на власт, заяви, че се отказваме, в случая с петролопровода Бургас-Александруполис, а Белене пък замразяваме и търсим европейски инвеститори.
Това беше в началото. Думи...
Междувременно, Борисов смени тезата. Спря да се отказва и зачака екологична оценка, с което тотално отсвири референдума на бургазлии, а руснаците, естествено, извадиха подходящата еко-експертиза...
Същото, горе-долу, ще стане и с АЕЦ-а. Европейските инвеститори се сведоха до сръбски стратегически интереси, а от там, след няколко срещи с високопоставени руски политици и бизнесмени, Белене се върна отново под крилото на руския орел...
Борисов демонстративно не обърна внимание на деликатния френски намек за отделянето от руското влияние...
Във вътрешно-политически план подобни действия вероятно са много рейтингови, но те са нищо повече от селски тарикатлък — щедри, често абсурдни или неизпълними обещания на едро, демонстрация на силни емоции пред и към медиите, артистично-контролиран гняв и предизвикано любовно обяснение на повечето водещи медии — все рейтингови действия, прикриващи управленска немощ и стратегическа кокоша слепота.
Във външно-политически план, поведението на Борисов може успешно да бъде сравнено с това, на слон в стъкларски магазин. Спомнете си трактора, с който Цветанов копае трупове — фамозната лекция на премиера пред фондация "Конрад Аденауер"... Така стана и с всички енергийни проекти, конституиращи руското енергийно влияние у нас.
Борисов напоследък. Снимка от Интернет
Всичките му словесни флик-флаци не му вещаят обаче нищо добро във външно-политически план. Да разгледаме изолацията, в която се намира Първанов — ревностен защитник на руските енергийни проекти. Коя е последната западна демокрация, която той е посетил?..
Именно в този контекст трябва да разглеждаме и категоричната, даже прекалено ангажирана за чужд дипломат в суверенна държава, позиция на американския посланик, Н.П. Дж. Уролик, който в прав текст ни съветва:
...Има два въпроса, които България трябва да си зададе - дали АЕЦ "Белене" е икономически обоснован проект, като той трябва да се оцени по отношение на всички икономически параметри и на второ място дали осигурява енергийната сигурност за България и за целия регион... Кабинетът трябва ясно да се ангажира за "Набуко"...
Нека не си правим илюзията, че подкрепата или липсата на такава няма никакво значение за българското правителство. Моята скромна прогноза е, че без западната подкрепа, дните на този кабинет са преброени. Дано и Борисов го разбере. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Иначе, кризата може да свършва на Димитровден, но започва зимата. А, зимата се зареди с недоволство, нещата имат навика да излизат извън контрол.
Вестник СЕГА публикува две поредни статии (първа и втора), които повдигат съмнение около законността и честността на придобитите средства на един от рейтигновите герои в държавата, борецът срещу организираната престъпност, педофилията, отвличанията и всички злини на куп — вице-премиерът Цветан Цветанов.
По време на медийния демарш на шефа на НАП, Красимир Стефанов вчера, той не хвъри много светлина по темата, освен, че нееднократно повтори, че при тези данни за всеки друг гражданин тази проверка би била преустановена. Хвърли няколко пъти бомбата с доходите на семейство Цветанови, които възлизали на около 320000 „разполагаем доход“, т.е. след всички данъци. Стефанов спомена и направените от Цветанов преводи през ДСК на стойност 255100 лв, от които 139000 лични и 115286 — кредит.
Къде вижда тези числа г-н Стефанов не мога дори и да гадая. Изненадва ме разликата, която се получава в неговите твърдения и тези, на вестник СЕГА — влизайки в голямата политика, Цветанов разполага с влогове (разбирай, спестявания), на стойност 47872 лв. Повечето данни, споменати в статиите, могат да бъдат открити в декларациите на сайта на Сметната палата.
Достоверността на данните, цитирани в СЕГА лесно може да бъде проверена, а част от информацията може да бъде видяна и в декларациите на министъра за 2009 и 2010 г.
Да разгледаме елементарните сметки. Според статиите, Цветанов има да доказва едни 124803 лева. Сумата се образува така:
От цената на апартамента — 146436 лв. приспадаме доказуемите разполагаеми средства по трудови възнаграждения и други приходи — 124583 лв. и получаваме 20853 лв., към които добавяме спестените 102950 лв. и стигаме до недоказуемите 124803 лв.
Нека обърнем внимание на една незначителна подробност!
Според данните, цитирани от вестника, към края на 2008 Цветанов би могъл да разполага с приблизително 69503 лв., които се формират от притежаваните преди 2005 г. 47872 лв. и заплатите му като функционер на ГЕРБ за периода 2007/08, когато, според СЕГА, е получавал по 1200 лв. на месец (малко под 1000 лв. след данъците).
През 2008 г. Цветанов купува апартамента за 146436 лв. От тях изваждаме доказуеми те 69503 лв., а за доказване остават още 76933 лв.
През 2009 Цветанов декларира спестените 102950 лв. Когато започва работа, като министър, той декларира спестяванията, но приходи в декларацията няма! Приходите му би трябвало да възлизат на около от заплати за 6 месеца, като висш партиен функционер в ГЕРБ — около 5900 лв. и 49181 лв. от консултации и "друга стопанска дейност" (консултантските хонорари са видими и от декларациите на Цветанов). Общо от заплати, консултации и друга стопанска дейност получваме 55081 лв.
Тоест, към датата на встъпване в новата длъжност, Цветанов трябва да доказва произхода на спестените 102950 лв. и онези 76933 лв., останали му след продажбата на апартамента в края на 2008 г. Цялата сума възлиза на 179883 лв.
Ето какво казва НК:
При определяне квалифициращите признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата.
През 2010 г. минималната заплата е 240 лв. Така, ако тези 179883 лв. останат недоказани, това би означавало около 750 минимални заплати, или вероятност за престъпление в "особено голям размер“.
Да видим и друг цитат от НК:
"Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.
Дължимите данъци върху 179883 са 17988.30 лв., или дължим данък в "особено голям размер"...
Трябва обаче да разгледаме и други интересни факти:
Любопитно е да се разбере дали фирмата, която продава апартаментите, е продала имота на реални или занижени цени?
С каква политическа логика Цветанов и Борисов ще обяснят близостта на фирмата с ДПС?
Как Цветанов и Борисов ще обяснят факта, че фирмата е печелила по 3 и повече обществени поръчки за последните 5 години?
Как Цветанов ще обясни плащания на ипотека и лизинг за почти 1000 лв, получавайки около 950 и спестявайки за няколко години 102 хиляди и харчейки 124 хиляди?..
Дори и да приемем, че през целия период — 2000-2009 г. Семейство Цветанови са имали разполагаем доход от 320000 лв., редно е да видим как тази сума се е движела през годините, за да можем да добием реална представа дали към датата на настъпване на дискутираните събития те са разполагали с необходимите суми да закупят апартамент за 146436 лв. и да останат със спестявания от 102950 лв. Или казано по-просто, това, че за 10 години Цветанови хипотетично са разполагали с 320000 лв. не означава автоматично, че за периода 2005-2010 те са могли да изхарчат близо 150 хиляди и да спестят 100 хиляди.
Освен всичко това, Цветанов трябва да обясни какви консултантски дейности е извършвал, за коя фирма и в кой период — преди министерския, което би означавало, че е консултирал по въпроси за синхронизиране на българското и европейското законодателство по времето на тройната коалиция, или по време на министерския си мандат, което пък би означавало, че е извършвал консултантска дейност, докато е заемал висока държавна длъжност.
Топката без съмнение е в полето на Борисов. Дали ще играе дефанзивно, бранейки Цветанов в глуха защита и ще компрометира по този начин имиджа си на безкомпромисен борец за законност, нов морал, законност и справедливост, или ще смени играча, зависи от Премиера.
За сега обаче индикациите са по-скоро в посока на това, че Борисов ще мине в глуха защита и ще поеме всички негативи заради многоимотния си заможен, но разсеян министър.
Тези две издания на предаването за пореден път показаха различния дневен ред на медиите и реално случващите се проблеми в обществото.
Очакванията ми бяха, че теми, като "Полетът на хеликоптера", "Германската желязна лейди в София", или "Мълчането на медийните агнета" за наградата на журналиста Асен Йорданов ще влезнат в програмата.
Уви. Излъгах се. Наложи ми се да проследя диалога в студиото, в който участват уважавани от мен хора, по теми, като Европейо-пернишкия университет, надхитрянето около Панагюрското съкровище и пр.
Единствената тема, която заслужава внимание — тази, с главен герой, носещ прякор на селскостопанска техника и посочен за цар на подземния свят, бе отразена вяло и почти с нищо не ме обогати информационно, подобно на абсолютно синхронното ѝ отразяване във всички възможни медии...
Ако аз можех да влияя върху дневния ред на подобни предавания, със сигурност щях да предложа следните теми:
Първо, щях да настоявам в програмата да влезе наградата на журналиста Асен Йорданов, в контекста на скандалните му разкрития за управляващите, най-вече твърденията му, че България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле отколкото преди 15 г., както и разследването му за нелегална фабрика за цигари през 1995, която е била собственост на сегашния премиер. Да не забравяме, че наградата "Leipzig Media Award е учредена през 2001 г. от медийна фондация и се присъжда на изявени журналисти, издатели и медийни институции, които са ангажирани с каузата за защита на свободата на словото и правейки това се излагат на риск. Председател на фондацията в момента е кметът на Лайпциг Бюрхард Юнг". Значима тема, нали?
Втората тема, която бих задал, е промяната на мярката за неотклонение на "лоялния гражданин" Ал. Петров, в контекста на политическата отговорност за ГЕРБ за провала на основното им пропагандно клише — борбата с лошите и организираната престъпност. Щях да разгледам тази тема и в контекста не само на съд и прокуратура, но щях да обърна внимание и на ролята на следствието. Не на последно място, щях да провокирам гостите да разсъждават по въпроса защо Борисов демонстративно се разграничава и не желае да коментира или да прояви категорична и твърда позиция по казуса "Ал. Петров".
Третата тема, която щях със сигурност да включа в програмата, това е хладното посещение на Ангела Меркел в България, която не каза почти нищо обнадеждаващо за управлението, извън протоколните любезности. Дойде, поседя няколко часа и отлетя. Заедно с нея отлетя и надеждата, че ще срещнем безрезервна подкрепа, по пътя към Шенген... Именно протоколни бяха изявите ѝ. Подкрепяла ни Германия, но в усилията ни. Различно е от това, да ни подкрепят ЗА Шенген, нали? Оценката на Германия щяла да бъде "честна и справедлива"...
Как обаче тези теми влезнаха в медиите?
Така:
"Той с 25 червени рози. Тя: Браво за войната с мафията..." (24 часа) "Тя" естествено е "личната приятелка“ на Борисов - Ангела. Ал. Петров? Нито дума за трите въпроса, които поставям по-горе, относно триото Борисов, Цветанов, Петров...
А, за наградата на Асен Йорданов, ако не беше Атанас Чобанов, Медияпул и Дневник, нямаше да научим.
Толкоз за дневния ред на обществото и този, на медиите.
Нали знаете? "Най-хубавото тепърва предстои, скъпи сънародници!" А, премиерът отива на мач на Лудогорец и пита публиката от къде да си купи семки. Мило, нали?..
Русия е страна с президенстко управление. Руското Федерално събрание е двукамарно. Не може да се каже, че Русия е бедна държава — БВП на човек е 16100 долара за 2008, или общо 2,266 трилиона за всичките 140 милиона народ... Според информация в Уикипедия, дори е на 8 място, след САЩ, Япония, Китай, Германия, Франция, Великобритания и Италия.
Чили също е страна с президентско управление и двукамарен Парламент, но е малко по-бедна. БВП на Чили за 2008 е 9912 долара на човек, или 166.3 милиарда за население от почти 17 милиона души. Чили е на 46-то място, според същата класация.
На 12 август се навършиха 10 години от аварията с руската подводница Курск, довела до смъртта на 118 души.
По същото време, на 12 август 2010 г. се навършиха 5 дни, от както 33 миньори бяха затрупани в чилийска мина.
До тук всичко е сходно, нали?
Има обаче една съществена разлика. Президент на Руската федерация на 12 август 2000 г. е Владимир Путин. Тогава се случва аварията в Курск, отнела 118 човешки живота. Под неговото ръководство Русия отказва международна помощ и обрича 118 души на смърт.
Близо десет пъти по-малко Чили обаче се обръща за помощ, включително и към НАСА, в резултат на което бе планирана, проведена и перфектно реализирана впечатляваща акция, спасила близо три пъти по-малко човешки живота в несравнимо по-бедно Чили.
Възможни са всякакви коментари, от космическите технологии на НАСА, през японските сондьори, до цената на цялата акция и показното ѝ отразяване в медиите. вероятно, част от съображенията ще са рационални, но няма отговор на един съществен въпрос:
Въпросът, който остана без движение е този, за моралните, стратегическите, политическите и пр. подбуди, накарали президента Путин да не търси помощ при спасяването на 118 души, осъждайки ги на смърт.
Сила и мощ ли демонстрира руският президент? Какво демонстрира Русия, плащайки с цената на 118 живота?
Тези дни всички сме впечатлени от "хвърковатата чета" на НАП, които, окрилени от "личното разпореждане" на премиера, летят високо в небесата и наблюдават от птичи поглед беззаконието...
Страх ги било, каза премиерът, затова лично разпоредил упражнението с вертолета. Бравос!
Всенародната радост обаче бе помрачена от президента, който призова не само тия, ами всички незаконно забогатели лица да бъдат ударени от строгата, но справедлива ръка на Закона, държаща в този момент лоста за управление на хеликоптери...
Видимо раздразнен, в поредното си интервю, премиерът, провокиран от безсрамието на президента, назидателно обясни:
"Аз се съмнявам, че в края на втория му мандат, той сега разбира за всичко това, така че го моля просто да ни поздрави..."
Аз пък се съмнявам, че полетите с хеликоптер са единственият начин да следиш за лоши данъкоплатци и закононатушители! Особено, отчитайки силното желание на МВР да продуцира екшън сериали по всички национални телевизии...
Съмнявам се, че работата на ГДБОП е да нахлуват "прибързано" в грешни имоти, докато НАП-аджиите летят в небесата...
Съмнявам се и в друго! Съмнявам се в това, че за 4 години, като Главен секретар на МВР, Борисов, произведен в генералски чин от Георги Първанов, не е знаел за незаконните строежи и скъпи имоти.
Кой ме пита обаче мен?
Алфа Рисърч съобщи благата вест: Народът пак повярва на правителството! Понеже Първанов най-вероятно няма да поздрави Борисов, ще го направя аз: Конграчулейшънс, Борисов!
По подразбиране, представителната демокрация идва с пакет отговорности, които упълномощените да вземат автономни управленски решения, носят пред суверена — избирателите.
В този смисъл, смяната на министър в известна степен представлява предоговаряне на отговорностите. Ако смяната на един и същ министър е втора за няколко месеца, тогава предоговарянето на отговорностите, поради промяната в първоначалната уговорка са повече от очевидни.
Ако сферата, в която се извършва предоговарянето, е здравопазване, тогава, заради своята значимост за обществото, проблемът с прилагането на обичайни и логични процедури, както и формалното поемане на отговорност пред упълномощителите (избирателите) е повече от необходимо. Все пак, не става дума за смяна на чиновник на някоя синекура длъжност, нейде из дебрите на администрацията, а говорим за смяна на здравния министър.
Какво обаче се случи у нас? Демонстрира ли премиерът това, че смяната на министъра на здравеопазването е и негова отговорност? Дойде ли в Парламента, да представи лично новата номинация?
Не.
Нещата се развиха различно от логиката, която процедурата на представителната демокрация предполага. Борисов демонстративно изпрати своето вице, който, според мнозина също е „пътник“, да представи нов министър на здравеопазването, който, както самият Константинов отбелязва, заема пост с голямо текучество напоследък...
Естествено, провокирана от демонстративния премиерски непукизъм, опозицията използва случая да предприеме действия, които, въпреки, че изглеждат забавно и несериозно, всъщност доста умело илюстрират абсурдността на ситуацията: докато представители на управляващото мнозинство говореха в Парламента, те размахваха плакати с лика на първия държавен ръководител.
Резултатът? Очевидно разгневен, Борисов цъфна в Парламента, за да потупа новия министър по рамото и да нарече работодателите си безделници, обиждайки по този начин и тези, които са ги овластили с механизмите на представителната демокрация — избирателите. „Безделниците“ поискаха всички в Парламента да се разграничат от думите на Първия, което провокира поредния абсурд: Уж демократично действащите граждани за европейско развитие на България не пожелаха да се разграничат от лидера си, обявявайки идеята за почти еретична... Това пък, от своя страна, отчитайки генезиса на опозицията и самоопределянето на ГЕРБ, като демократична и открита партия, практически, за пореден път демонстрира силно субординираната на крайната воля на Лидера структура на ГЕРБ. Както не веднъж съм казвал, БСП трябва ръка да му целуват на Борисов за това, че умело и систематично реанимира своя основен враг от тройната коалиция — БСП на Станишев...
Сякаш, да илюстрира безрезервната вярност към Лидера, председателят на Парламента, г-жа Цачева пускаше и спираше камери и микрофони, като един истински диждей или тон-режисьор, демонстрирайки неодобрение към изказвания „извън дневния ред“, но допусна граничещото с лудост поведение и значително надхвърлило позволеното време, изказване на Волен Сидеров, позволявайки по този начин деструктивен език на омраза — неприемлив, според всички демократични стандарти.
Всичко обаче е наред! Министърът е сменен, медиите са показали Лидера, той се е скарал на депутатите с думи, така приятни на електората, който отдавна завижда на „безделниците“ за евтините кюфтета...
Периодично ставаме свидетели на странни законодателни решения, правни и силови действия в сферата на религиозните права и свободи. Да припомним: през 2002 г. се приема нов Закон за вероизповеданията. Той е посрещнат нееднозначно от вярващите, с изключение, най-вече, на ръководството на БПЦ. Последвалите протести не успяха да склонят президента Първанов да наложи вето, законът, приет на бързи обороти, като подарък за църквата, даде основание на полицията да нахлуе със сила в храмовете и да "въдвори ред" в разединеното Православие. В резултат, Първанов получи награда за "приноса му към единството на православните народи" не от кого да е, а от руския патриарх. Години по-късно, Европейският съд по правата на човека в Страсбург реши, че държавата неправомерно е заставила вярващите да са под едно ръководство, присъждайки финансово обезщетение. Съдът, също така, постанови, че приетият през 2002 Закон за вероизповеданията трябва да бъде променен в частта му, налагаща единно ръководство на вероизповеданията, най-вече това, на БПЦ.
Кръгът се затвори, за сега, до необходимата промяна в религиозния закон. Президентът получи награда, "разколът" бе овладян, законът свърши своята работа, а България се размина с минимална санкция. Медиите обаче основно коментираха това не като проблем със свободата на религията, а като заслуга и нещо положително.
В същото време, почти със същата давност, тече една друга дискусия, произтичаща от циклични опити да бъде въведено задължително конфесионално обучение по религия—Православие. Без да задълбаваме в опитите на една-единствена (било то и) религиозна институция да монополизира способността да възпитава морални добродетели и духовни ценности и без да се концентрираме върху все по-ясно открояващите се усилия проблемът и вярващите да бъдат употребени във вътрешно-организационни планове и стратегии, както и очевидните разминавания между изявления за любов към ближния и фактическите действия по отношение на малцинствени, нетрадиционни групи, няма как да не се запитаме за демократичната стойност и законовите възможности православно вероучение да бъде въведено като задължително обучение и възпитание в училища и детски градини. А те са направо нулеви, ако не променим светския характер на държавата, изменяйки поне четири закона — Конституцията, Закона за висшето образование, Закона за общообразователния минимум и Закона за народната просвета. Успоредно с това, ще трябва да се откажем от демократичните ценности на европейските демокрации и да залитнем решително към азиатски модел държава.
А, междувременно, Президентът изрази подкрепа на идеята за въвеждане на задължително православно вероучение в училищата и иска среща с Максим, за да представи своята концепция.
Няма какво да се чудим, след връчената му от бившия руски патриарх награда.
Важно ли е кой от двамата, Първанов или Борисов, коя от репликите казва? За мен не е. Защо?..
Ако ви попитам кой е президент на Русия и кой е премиер, ще можете ли да отговорите, без да се замислите? Забелязахте ли врътката, която направиха Путин и Медведев? Аз, да си призная, се затрудних, като си зададох сам този въпрос...
Има и един хубав виц: Путин и Медведев. Годината е 2030-та. Събуждат се след жесток запой и не помнят кой е президент, кой премиер... Гледат се и се питат кой кой е. Путин казва: "Според мен, аз съм президентът!.." Медведев се съгласява: "Вероятно си прав..." Путин тогава казва: "Щом е така, бягай за бира!.."
И у нас май така се развиват нещата! Замислете се за поредната размяна на любовни "закачки", от рода, "прави му чест на президента", които си разменят Президент и Премиер...
Сигурен съм, че в главите на ченгетата, заети с политическо инженерство, е узряла идеята Борисов и Първанов да си сменят местата — можем да съдим по последните новини... Борисов обявява Първанов за "нужната алтернатива", Първанов свенливо премълчава, но не отрича политическите си амбиции след края на мандата, а все по-голяма армия от подгласници бабуват на президента в усилията му да роди "новия" политически проект на България. Ето, Вчера проф. Кр. Петков (агентурно име Еленков) категорично заяви, че такъв проект ще има още тази зима. Щял да бъде "гражданска мрежа".
Тоест, всички сили на политическите инженери са впрегнати в това, разбирането за политиката и политическата класа, като нещо мръсно и лошо, вредно и различно от гражданите и гражданското общество, да се затвърди, защото точно това е средата, в която няма място за нормалните политически субекти. Популизмът, празнословието, липсата на политически и управленски опит бележат управлението. Гръмки заклинания и клетви за действия в интерес на народа изпълват денонощно ефира. Това е средата, в която популистките послания, в стил "раздавам ви милиони, строя ви метро", или: „На България е нужен дебат, адресиран към реалните проблеми", "дебатът трябва да е адресиран към здравеопазването, към образованието, към начина, по който ще бъдат решени финансовите проблеми чрез бюджета за 2011 година, реформите в социалната сфера..." хващат дикиш.
Реални действия? Реформи? Стратегии? Кой ти гледа! Важно е, че политическото генно инженерство действа по план, а мутациите дават резултат!
.jpg)
