Руският контекст в българските избори или удобното мълчание на политиците у нас

Напоследък премъдрият ни екс-премиер Борисов, сякаш позабравил добруджанския урок по история, който му преподаде журналистът Коритаров (виж видеото, след текста), си позволява да плещи глупости за "пияния Хрушчов, който подарил Крим на Украйна". С това премиерът Слънце услужливо обслужва официалната руска доктрина, довела до инвазията и анексията на полуострова. Тази теза на Борисов по своята цинична същност обслужва и позицията на руската (разбирай кремълската прокуратура), че Хрушчов е "подарил Крим незаконно" на Украйна.

Незнанието на Борисов по отношение на елинската, византийската и османската част от историята на полуострова и свързването му само и единствено с руската (след присъединяването му през 1783 г. към империята на Екатерина Велика) щеше да е просто въпрос на личната му непросветеност, ако въпросният не беше двукратен, с амбиции за трети мандат като премиер.

Позицията на Борисов е недопустима и заради факта на съществуването на Будапещенския меморандум (от 1991 г.), според който Русия (както и САЩ и Великобритания) се отказва от каквито и да било териториални претенции към Украйна, а тя от своя страна се отказва от ядреното си оръжие...

Тезата на Борисов е политически нелепа и несъстоятелна и ще си позволя да му припомня, че:

На 30 март се навършват 150 години откакто руският император продава Аляска на САЩ. Съществуват мнения, основно в руските медии, че Аляска е дадена под аренда на САЩ за период от 90 (100) години...

По силата на "логиката" на Бойко Борисов, няма никакви пречки за анексия и връщане на "Руска Америка" във владение на Путиновата империя...

В същото време, руски разузнавач дава инструкции на БСП за изборите и им посочва кандидата за президент, който печели изборите. ДАНС знае за случая. Информира висши политици и нищо повече. Никаква реакция. Никакви последици. Никакви политически коментари. Борисов мълчи услужливо, без да дразни излишно Москва.

Премиерът Слънце обаче се обижда, че Йончева и Нинова казали, че ГЕРБ крадат от т.нар. саниране и много, ама много се ядосва, чак ще съди Корнелчето. Но мълчи като комунист на разпит за зетя на Делянчо Добрев (мъж на братовчедка му), чиято фирма в консорциум с други две, спечелила сто милиона от обществени поръчки именно за саниране...

Корнелия Нинова ни се кара, че демокрацията й отнела много, но обяснява, че живее с 2500 лева на месец (сигурен съм, че стойността е занижена за пред телевизора), а сина ѝ учи в американски университет с десетки хиляди долари такси и разходи на всеки семестър.

Същата тази Нинова си кани застъпник в студиото, който в ефир се изцепва, че "с други ченгета от ДС се уговаряли чий дядо да измъчват", докато Корни го потупва майчински по рамото с усмивка блага...

Трима "патриоти" не забелязват нищо от случващото се и броят 200-300 автобуса (15,000 хиляди души, под 0.5% от потенциалните избиратели), с които не може да се избере и един депутат в Кърджали, където има общо 5 мандата от 240... Но си трайкат за ДС и КГБ агентурата...

Накрая впечатляващо и съмнително спокойният и индиферентен Сидеров прочете некролога на ЕС и с бляскащи искри в погледа очертава световните пазари за българските кисели корнишони.

Евразийските пазари...

На фона на всичко това от вас се очаква само и единствено безкритично да гласувате... Без да мислите има ли ляво, има ли дясно; приоритет ли е Русия; колко "традиционно добри и братски" трябва да са отношенията ни с Кремъл; кой ще крепи на Борисов стабилността в 44-тото НС...

И има ли партия или коалиция, която ясно дефинира национална позиция в защита на суверенитета и независимостта на България в рамките на ЕС и НАТО?

---

Борисов и българската история:

Крум Зарков БСП от се шегува с жертвите на Държавна сигурност:

Кошмарните автобусни сънища на патриотите...

Автобуси с контрапротестиращи в София (източник: нет инфо)

Вчера беше един забавен ден. Много се смях на патриотичните автобусни кошмари... Първо Ангел Джамбазки обяви, че "десетки хиляди" български граждани, живеещи в Турция се канели да гласуват у нас, с което щели да повлияят на изборите у нас... 

В отговор, шеговито написах:

За патрЕотичната пропаганда и гласовете от Турция: Стандартният автобус MAN Lion’s Coach клас C с три оси е дълъг 13.2 метра и идва екипиран с 55 седалки. Това е популярен туристически автобус. Тази сутрин Гелето Джамбазки обясняваше за едни “десетки хиляди”, които щели да дойдат да гласуват от Турция. Заради аргумента, нека са 10 хиляди. При 10,000 души, ангажирани в изборен туризъм става дума за почти 200 автобуса, или около 3 километра автобусна потеря. При 20 хиляди души автобусите са 400, а километрите шест. При 30 хиляди изборни туристи вече говорим за 600 автобуса и почти 9 километра автобусна колона… Геле, къде да спра? Междувременно, давам 5 лева на всеки репортер, който покаже дрон видео репортаж с 200, 400 или 600 автобуса, пътуващи от Турция и покриващи колона по пътя, с дължина от 3, 6 или 9 километра…

Вечерта Ангел отново беше в телевизора. Подозирам, че ме беше прочел, защото този път беше по-конкретен. Уточни, че става дума за 1000 автобуса, подготвени от Ердоган, с които той ще завземе България... Наложи се да отговоря отново с доза хумор:

Джамбазки пак фърга пиратки... "Турската държава е подготвила 1000 автобуса" (за да се намеси на изборите в България)... За сведение, един автобус е средно 13.5 на 2.5 метра, или около 34 кв. метра. Общо, около 34,000 кв. метра. За сравнение, Централната софийска автогара дава възможност за едновременно обслужване на 50 заминаващи автобуса от 50-те си сектора. Казано просто, 1000-те автобуса на г-н Джамбазки се нуждаят от 20 софийски автогари...

Ако обаче се освободим от емоциите или опитите да се извлече максимална политическа изгода и ако се опитаме да разгледаме фактите обективно и реалистично, ето какво ще получим:

От отлично осведомен източник, в чиито думи нямам основание да се съмнявам, научавам, че максималната пропускливост на пункта в Свиленград не надхвърля предполагаемана бройка автобуси, посочена от Джамбазки, но в общ брой превозни средства. Това включва включва и камионите, които се движат непрекъснато почти всеки ден. 1000 автобуса е невъзможно физически да преминат границата. Твърдя, че Ангел Джамбазки говори небивалици. 

Казвам го с увереност, че при максимално добра и оптимална организация на дейността на ГКПП, пикът в бройката на автобусите, които могат да влезнат в страната в рамките на един ден няма да надвиши 200, при това при супер оптимална организация и ефективност на граничните служители.

Тази невероятна за българската (липса на) дисциплина хипотеза включва и конспиративната теория, че българската държава съдейства с всички средства за навлизането на "турските" автобуси, превозващи български граждани за изборите.

Отново, основано на проверена от мен информация, максимумът на автобуси, способни безпроблемно да навлязат в България в рамките на един ден е не повече от 60-70.

Сами може да есктраполирате за колко дни 1000 автобуса биха могли да влезнат в България...

Друг много важен въпрос, свързан с евентуалната визита на 1000 автобуса от Турция в България е тяхната видимост. Снимката към този текст, заимствана от НЕТ ИНФО, показва струпването на автобусите, използвани отг БСП за превоз на т.нар. "контрапротестиращи" по време на протестите #ДАНСwithme в София през 2013-2014 г. Тогава, по данни в медиите, ставаще дума за около 50 автобуса, извозили 2000-3000 души към София, в защита на кабинета "Орешарски". Всички помним задръстванията тогава...

Трети много важен елемент е себестойността на тази операция. 1000 автобуса означава не по-малко от 55 хиляди души. Билетът от Истанбул до София е малко по-малко от 100 лв. Само билетите са повече от 5.2 милиона лева. Добавете и поне още стотина лева за пътни разходи около "изборния туризъм" и вече сте над 10 милиона лева. Добавете и загубата за бизнеса от отсъствието на 55 хиляди души (нека са не по-малко от 100 евро на ден) за поне един работен ден от общо 3, нужни за нормален круиз от Турция до България и получавате още поне десетина милиона лева.

Тотал, до този момент, някой в Турция трябва незабелязано и безпроблемно да инвестира около 20 милиона лева (10 милиона евро) за няколко мандата в България. През 2013 г. един мандат в Пловдив е струвал малко под 15 хиляди гласа. Това означава, че при максимално оптимистична теория, всичките 55 хиляди турски "изборни туристи" ще купят на Ердоган (ако приемем внушенията на националпопулистите) 3 мандата.

20 милиона инвестиция в 3 мандата, при условие, че целите извънредни парламентарни избори след десетина дни, на които ще се изберат 240 депутати, ще струват 30 милиона. 

Вие луди ли сте?!

Поптодорова – как работи Държавна сигурност (и днес)

Поптодорова в Нова телевизия

Независимо, че не членува в БКП, Елена Поптодорова се издига в дипломатическата кариера във времето на комунистическия режим и достига до поста Пълномощен министър на НРБ в Рим и генерален консул в Сан Марино. Била е преводач на Живков и депутат от БСП. Обясненията ѝ за инцидента на летището в Варшава са (вече) безинтересни. Всички факти около технологията на това, как кремчето се е озовало в нея и как тя е била заловена три дни по-късно вече са известни. Доста по-важно е обяснението на Поптодорова за начина, по който функционира Държавна сигурност. Не се съмнявам в думите ѝ, защото смятам, че именно принадлежността ѝ към средите на БКП елита (пълномощен министър в Рим и консул в Сан Марино – нали не се съмнявате, че такива постове няма как да са били заемани от случайни "непроверени" другари по това време, в края на 80-те), както и факта, че е била изключително близо до Тодор Живков. Поптодорова разкрива тежките зависимости в мрежата на ДС и днес:

— Емоционално споменахте ДС. Това беше емоционално или имате какво да кажете?

— Тези 40%, които съдържат фалшивите новини обикновено стъпват на неназовани свидетели, бивши служители от ДС. Аз не искам да изпадам в тази параноя. Смятам, че това трябва да е отдавна отминал етап за държавата. Не искам да кажа, че това е много, много сериозен заговор, едва ли не специално измислен заради мен. Фактът, че въпросните медии, нямайки други доказателства, нямайки източници, които да застанат с лицата си, освен може би един човек, с когото разговорът ще бъде различен, всички те се позоваваха на някакви бивши служители на Държавна сигурност, които разказали едикакво си от 70-те и от 80-те години… Описваше се как мой бивш приятел от ДС говорил с мен много пъти… Аз съм била безкрайно разстроена, спряла съм да отговарям на телефона и той алармира чрез този мъничък вестник, че аз мога да посегна на себе си…

— Вие имате ли приятели и неприятели в Държавна сигурност?



— Аз твърдя, че във всяко професионално съсловие има и много свестни и читави хора и разбира се нечитави хора. Това важи и за Държавна сигурност. Смятам обаче, че там Омертата е много по-тежка. Много по-силна като задължение на всеки, който е част от съсловието. Не знам до каква крайност, до каква екстремност това може да бъде доведено…

— Вие с какво я нарушихте (в оригиналния текст: заслужихте - предполагам, че е лапсус на водещата) тази Омерта?


— Вижте, аз още от 1990 съм била абсолютно последователен привърженик на западната ориентация на България. Бях единствената от Левицата, която участва в организационен комитет за създаването на Атлантическия клуб. Последователно съм защитавала тази позиция, вкл. и членството в НАТО. Бях единствената в тогавашната ми парламентарна група, която настояваше да се подкрепи това членство...
---

Вижте целия разговор:

Досието на Борисов: "Подчертано с червено..."

“Трябва да вляза в личната си драма – майка и татко, Бог да ги прости, те никога не ми бяха казали какво се е случило с моя дядо. В Симеоново курсантите ставаха членове на БКП. Това беше като едно задължително условие. Аз като станах главен секретар отидох, намерих си досието. В него на едно 16-годишно дете са написали отгоре – внук на враг на народната власт, монархофашист… И подчертано с червен фулмастер, ще го видите: никога да не се допуска до ръководни постове…“  – Бойко Борисов по бТВ, 09 март 2017 г.

Онзи ден Борисов осведоми за пореден път драгия телевизионен зрител за интересни моменти от личната си биография (виж видеото по-долу). Отговаряйки на саркастични обвинения от страна на лидерката на БСП Корнелия Нинова Борисов произнесе записаното в горния цитат. Акцентът е, че той още от невинна детска възраст е бил "неудобен" за комунистическия режим – факт, отразен в "досието му", подчертано с червен фулмастер – "внук на монархофашист, враг на народа". Тогава, казва самият Борисов, "дедо" е бил на 16 години...

Ето я моята хипотеза, аспектите от която са напълно проверими: Борисов е роден на 13 юни 1959 г. Кандидатства в школата на МВР през 1977 г. През същата година, по времето, когато е подавал документи за кандидатстване, най-вероятно през април, Борисов е бил на навършени 17 г. и е карал 18-тата си година. През септември Борисов вече е бил на 18. Интересното е, че подавайки документи той е бил задължително проучван. При проучването най-вероятно той е получил характеристика от местната БКП организация (или тази, на ОФ). Напълно възможно е в тази характеристика да пише нещо за дядо му. Какво – това е въпрос на друга дискусия. Ако иска да докаже думите си, Борисов може сам да публикува въпросния документ, ако законът позволява!

Да се върнем на досието. Това не е досие от Държавна сигурност, с което е бил разработван един от 18-те категории "бивши хора", за които се образува Дело за оперативно наблюдение (ДОН). Това най-вероятно е Личното кадрово дело (ЛКД) на служител на МВР. Влизайки в школата в Симеоново, всеки курсант има такова ЛКД... 

Тоест, не става дума за досие на потомък на "враг на народа", а за най-обикновен личен служебен картон.

Борисов не е бил "неблагонадежден". Това е сигурно. Кариерата на Борисов го потвърждава – приет за курсант в школата на МВР в Симеоново; офицер от МВР; доктор на науките и преподавател Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Това е невъзможна кариера за внук на "враг на народа". А и не само той – бащата на Борисов също е старши офицер от МВР по време на комунистическия режим. Това също е невъзможно за наследник на "бившите хора".

Тази хипотеза се потвърждава и от самия Борисов, с казаното от него: "И подчертано с червен фулмастер, ще го видите: никога да не се допуска до ръководни постове…" Тук най-вероятно Борисов преувеличава. Приемам, че е прав, че в личното му кадрово дело е имало нещо подчертано. Вярвам на Борисов, че е било подчертано с червено. И точно това е изобличителното за него.

Наистина в някои досиета разработчиците са подчертавали части от текста с червено или синьо. Но червеният цвят е бил ползван само за неща, които са били положителни за БКП. А със синьо – негативите. Тоест, ако Борисов е имал червени подчертавания в характеристиката си, приложена към личното му кадрово дело, те са били негов позитив пред БКП, а не обратното! Аз нямам основание да се съмнявам в думите му - дори един син ред в биографията му щеше да го остави извън системата на МВР. 

И не на последно място, най-вероятно Борисов е нарушил закона, прочитайки Личното си кадрово дело в МВР. А понеже е бил главен секретар, напълно възможно е да е злоупотребил със служебно положение. 

Пиша всичко това, за да защитя хипотезата, че Борисов е бил удобен за БКП, а не обратното, както се опитва да ни обясни днес. А истината можем да разберем дори само от първата страница на цитираното от Борисов досие. За досието "Буда" ще пиша друг път, но най-важното е, че подобни "схеми" са ползвани през мутренските години за "чадъросване" на хора от подземния свят. 

Ще обясня как другия път...

Различна гледна точка за случката с Поптодорова

новината в полските медии

Мислех темата за приключена, но не би. Неглижирани бяха няколко основни факта, свързани със случката с Елена Поптодорова на летището във Варшава.

Със сигурност разбирам положението ѝ и изразявам разбиране и съчувствие за проблема с болната ѝ майка. Но няма как да не спомена тези няколко елемента.

Първо, в най-общия случай, ако някой бъде задържан по подозрение за кражба в магазин – това става извън магазина. Тоест, сигурно е, че луксозното кремче е било в нея. Тя не го и отрича.

Втори важен момент е това, че медиите у нас настойчиво ни внушават, че тя не била арестувана, а била задържана. Технически, двете думи са синонимни, а разликата е важна само за наказателен адвокат и за задържания, в смисъл на това, какви са евентуалните последици за него/нея. В конкретния случай, Елена Поптодорова е била задържана от полицията, докато не плати глоба и след това е била пусната да си ходи по живо, по здраво.

Трети важен елемент е фактът, че тя се легитимира с дипломатически паспорт. Тук мненията са две: тя има право да ползва пожизнено такъв паспорт заради  дългогодишните ѝ "принос" към дипломацията, а вторара е, че тя няма право. Аз приемам версията на българското МВнР, разпространена в медиите, че тя има пожизнен дипломатически паспорт, но смятам, че би било далеч по-разумно от нейна страна да си беше извадила личната карта, а не да ползва дипломатическия си статус като параван. Това, според мен, предизвика широкия медиен отзвук, който неминуемо ще се отрази и на нейната кариера.

Четвърти много важен елемент е внушението, което се прави през българските медии, че става дума за хибридна акция срещу Поптодорова защото видите ли тя се била изказала твърдо и заела силна актируска позиция по отношение на шистовия газ, НАТО и други чувствителни за Кремъл теми. Това твърдение има за цел да наложи личната преводачка на Тодор Живков като приемлива, преминала през десен катарзис личност, с ярка, дори неудобна за официална Москва антируска позиция. Дори това да е така за днешната Елена Поптодорова, мнозина, сред които е и пишещият тези редове, я смятат за напълно неприемлив представител на България в международната политика, именно заради комунистическия ѝ генезис и кариера, стартирала като верен и предан на БКП кадър. Сравнението с Бокова е напълно релевантно.

Това внушение се подкрепя от една чиста лъжа – новината била разпространена първо от руските медии. Невярно! Новината бе разпространена първо от полските медии, сред които и авторитетният "Жечпосполита". А часове по-късно бе препечатана от руската агенция РИА. Следете ги тези неща, колеги, не се излагайте!

Последно нещо по темата: любопитен съм да науча от застъпниците на тезата, че Поптодорова е жертва на хибридна атака, как точно ще обястят факта, че жената, за която твърдят, че има антируска позиция и е неудобна за Кремъл, бе атакувана от медиите в Полша? Полша, която е в много напрегнати отношения именно с Русия. Елементарната логика подсказва, че Поптодорова е по-скоро приемлива за Полша, ако твърденията за нейната антируска позиция са верни. Това е несъстоятелно и нелогично твърдение.

Казусът и името на Елена Поптодорова може лесно да бъде изчистен от съмнения с три елементарни действия от нейна страна:

1. Да покаже разпечатка от телефона си, за да стане ясно, че във времето на ареста е говорила по телефона с Бъглария;
2. Да покаже протокола от задържането или друг документ, удостоверяващ часа на ареста;
3. Да изиска видео запис от охранителните камери на магазина. Вярвам, че като дипломат и личност, заемаща такива високи постове, това не би било невъзможно именно за да бъде изчистено всяко съмнение.

Вярвам, че не е невъзможно и това вероятно би спасило кариерата ѝ. Стига тя да иска. 

"Федералистът" – За разделението на властите и обществения интерес

Всеки, който внимателно разсъждава за различните разделения на властта разбира, че при управление, в което те са разделени една от друга, съдебната власт, предвид същността на функциите ѝ, винаги ще бъде най-безопасната за политическите права, закрепени в Конституцията, тъй като има най-малка способност да ги накърни или наруши. Изпълнителната власт не само раздава привилегии, но и държи меча на обществото. Законодателното тяло не само се разпорежда с кесията, но и създава правилата, които регулират правата и задълженията на всеки гражданин. За разлика от тях, съдебната власт няма влияние нито над меча, нито над кесията; никак не ръководи силата или богатството на обществото и не може да взема каквито и да било общозадължителни решения. С основание може да се каже, че тя не притежава нито сила, нито воля, а само способност да отсъжда; и в края на краищата трябва да търси помощта на изпълнителната власт, дори за изпълнението на своите решения.

Този опростен поглед върху нещата навежда на няколко важни извода. Той безспорно доказва, че съдебната власт е несъмнено най-слабата от трите власти, че тя не може успешно да атакува никоя от другите две и че са необходими най-големи грижи, за да й се даде възможност да се защитава от техните атаки. Той доказва също, че въпреки възможността съдилищата по едно или друго време да потискат индивида, свободата на целия народ не може да бъде застрашена от тази страна – имам предвид дотогава, докато съдебната власт е наистина отделена от законодателната и изпълнителната власт. Защото съм съгласен, че „не съществува свобода, ако съдебната власт не е отделена от законодателната и изпълнителната власт".

Той на последно място доказва, че тъй като свободата не е застрашена от съдебната власт като такава, но има основание да се страхува от сливането ѝ с коя и да е от другите две власти; че тъй като всички последствия от такова сливане ще настъпят и от зависимостта на първата от втората, въпреки формалното и привидното им разделение; че тъй като поради присъщата си слабост, съдебната власт се намира под постоянната заплаха да бъде подчинена, да ѝ се внуши страх или да бъде повлияна от другите две власти; и тъй като единствено постоянното назначение може да допринесе за нейната устойчивост и независимост, това условие основателно може да се разглежда като задължителен компонент на нейното устройство и, в по-голям мащаб, като цитадела на обществената справедливост и обществената безопасност.

Пълната независимост на съдилищата е изключително важна при ограничена Конституция. Под "ограничена Конституция" имам предвид такава, която съдържа някои конкретни изключения за законодателната власт; такива, като например, че тя не трябва да приема закони, отнемащи всички граждански права на осъден на смърт или за измяна; закони с обратна сила и подобни. Ограничения от такова естество могат да бъдат предотвратени на практика по един-единствен начин – с посредничеството на съдилищата и правосъдието, чийто дълг трябва да бъде да обяви всички решения, противоречащи на духа на Конституцията, за невалидни. Без това, всички права и привилегии ще бъдат сведени до нула.

Известно недоумение по отношение на правата на съдилищата да обявят законодателни актове за невалидни, защото противоречат на Конституцията се поражда от представата, че това схващане предполага върховенство на съдебната власт над законодателната. Възразява се, че авторитет, който може да обяви акт на друг авторитет за невалиден, задължително трябва да е висшестоящ спрямо този, чиито актове са обезсилени.

Тъй като това схващане е от огромно значение за всички американски закони, кратка дискусия на основанията, върху които то лежи, не е неприемлива.

Из "Федералистът", №78 от Александър Хамилтън

От тази гледна точка по въпроса може да се стигне до заключението, че чистата демокрация, както аз я разбирам – общество, състоящо се от малка група граждани, които са се събрали и администрират правителството лично, може признае, че няма лек срещу зловредните клики. Общи страсти или интереси, при почти всички случаи, могат да бъдат изпитвани от мнозинството от цялото, обвързаност и съгласие, като резултат от формата на самото правителство и няма нищо, което да препятства подбудите да се жертва по-слабата група или омразния индивид. Следователно, тези демокрации, които някога са били сцени на бури и конфликти; които са били определяни като несъвместими с личната сигурност, правото на собственост и са, общо погледнато, краткотрайни, са били изпълнени с насилие при смъртта си. Политици теоретици, които покровителстват тези видове правителства, погрешно предпоставят, че свеждайки човечеството до перфектното равенство в политическите му права, те в същото време ще бъдат съвършено равни и асимилирани в притежанията, мненията и страстите си.

Републиката, имам предвид правителството, чрез което схемата на представителството се реализира, открива различна перспектива и обещава лек, към който всички се стремим. Нека изследваме моментите, в които тя се разминава с чистата демокрация и ще разберем двете – същността на лечението и неговата ефикасност, които трябва да извлечем от Съюза.

Двете съществени различия между демокрацията и републиката са, първо, делегирането на управлението на малка група граждани, избрани от останалите и по-големия брой граждани и по-голямата част от страната, върху които то се разпростира. Ефектът от първата разлика от една страна е, че пречиства и разширява обществените възгледи, прекарвайки ги през посредничеството на избрано тяло от граждани, чиято мъдрост може най-добре да различи истинския интерес на страната си и чийто патриотизъм и любов към справедливостта е най-малко вероятно да бъдат пожертвани заради временни или пристрастни съображения. При тези правила може да се случи така, че общественото мнение, изразено от представителите на народа да бъде по-съответстващо на общественото благо, отколкото ако бъде изразено от самите хора, събрано с тази цел.

От друга страна, ефектът може да бъде обратен. Хора с подмолни нрави или местни предразсъдъци или с престъпни идеи, биха могли с интриги, чрез корупция или с други средства да спечелят гласовете и после да предадат интересите на другите.

“Федералистът”, №10 от Джеймс Мадисън

Жълтопаветно-протестърски текст

Въпросът не е градски ли си или селски. Въпросът не е колко си умен и имаш ли диплома от Харвард. Въпросът не е претакал ли си зелето в мазето или се храниш само със суши от "Раковска" и "Царя". Въпросът не е ходиш ли на село да пълниш колата със зимнина или отскачаш до Халкидики и се връщаш с само 2 бурканчета сладко от смокини и литър Върджин олив оил, щото така или иначе другите дълги празници пак ще отскочиш, ако ония селяни не блокират границата с тракторите си...

Въпросът е в систематичните усилия на една специфична категория политици да вземат властта в София, дистанцирайки от софиянци, за да се харесат на хората от селата и градовете.

През 2013-2014 г. Мая Манолова, Валери Жаблянов и компания, подпомагани от част от екипа на президента Радев (тогава журналисти-фриленсъри) ползваха умело и пейоративно фразата за "умните и красивите". Те пуснаха и лафа "протестъри", за да внушат връзката със САЩ, ЦРУ и Сорос. Пак на тях, конкретно на Мая Манолова дължим и лафа за "новата форма на временна заетост" и "протестите в София се плащат".

Целта им бе да ни разделят на хората от страната и хората от Жълтите павета. Така наречената "провинция" от капризните софиянци, за да се харесат на широките електорални маси.

Същото се случи и в петък вечерта (10 февруари), в предаването “Панорама”, когато видяхме и чухме усилията на лидера на една политическа формация (коалиция между две партии и половина) да си скъса "жълтопаветната” и “протестърска" опашка и да се хареса на хората от народа. Разбирай, хората от страната, които "не се припознават с драмата на дясното".

Това поведение кореспондира и с “няма ляво, няма дясно” идеологията. Идеология в кавички. Едни още по-стари протести, от началото на 2013 г., т. нар. “Февруарски” и “антимонополни” протести. Тогава също нямаше “идеология”. Вееха се основно български знамена, но тук-таме се срещаха и партийни символи.

Моето лично убеждение бе, че търговската икона с образа на Че Гевара и свързаната с нея идеология се приемаше отлично, но това е отделен дълъг разговор. Факт е, че идеите за безкласово и безпартийно общество са… Социалистически, но и това е друга тема.

По същество:

Жълтите павета не са десни или леви. На Жълтите павета е властта в държавата. Ако беше в Пловдив, щеше да е под Тепетата. Ако беше в Стара Загора, щеше да е край Аязмото или Бедечка. Но властта е в София и затова протестите срещу корумпираната власт са там – на Жълтите павета. Затова протестите са жълтопаветни. В Пловдив щяха да са подтепетни, а в Стара Загора – аязмаджийни или бедечни. Но в София са жълтопаветни.

Нито една политическа сила не може да игнорира Жълтите павета, освен ако не планира да изнесе административния център на България в ж.к. "Люлин", някоя къща в Банкя или извън София. Но и тогава скоро ще се роди ново определение, заместващо “жълтопаветните протестъри”. Просто защото властта има това свойство – да се отдалечава от хората, да злоупотребява с доверието им и да ги провокира да протестират срещу нея.

И пак по тази причина, ако някой мисли, че е обидил една група хора, свалила и протестирала срещу не една власт – трябва да им се извини. Подходящо. Особено, ако са те катапултирали в политиката. Може да им се извини и от някоя бензиностанция, на път за поредната среща с избиратели из страната, далеч от Жълтите павета. Но трябва. Ако не иска те да го свалят от власт с протести. А протестите ще са там – на Жълтите павета.

Ако мисли, че не ги е обидил – толкова по-зле. Катализира процеса.