Десетдневката на Форд — София (ден 5 и 6)

Последните два дни имах работа в София, преди да потегля отново на път. Успях да прегледам закъснялата поща и някои коментари за кампанията.

Ford Focus

Фордът в София

Трябва да призная, че описвам преживяванията си с тази тестова кола единствено като шофьор, с минимален опит като механик и човек, който мрази вдигнали капаци на двигатели, освен, ако не става дума за смяна на водата на чистачките. Дори ако ми се налага да погледна индикатора на акумулатора дали е зареден и свети зелено е в състояние да снижи моя тонус за деня с няколко степени на скалата на Доброто настроение, която започва много високо рано сутрин, а с напредъка на деня и нервните бибиткания зад теб на светофарите при едва светнало жълто я понижават през целия ден.

За шофьор-потребител, без амбицията да е наследник на Емерсън Фитипалди, колата е удобна за градски условия. Въпреки че, сравнена с други, по-малки, вероятно размерът надхвърля безпроблемния за проблематичната за паркиране София, Фокусът все пак е поразително маневрен, с лек и чувствителен волан. Не изисква големи пространства за паркиране, а при движение в градска среда позволява бърза реакция при всякакви ситуации.

За щастие, не ми се наложи, а надявам се и да не ми се налага до края на тестовия период, да пробвам спирачките при екстремни ситуации, но газта на светофар позволява добро позициониране на следващото кръстовище, което пък може да ви спести време, ако не го раздавате прекалено провинциално да се надбягвате между червените светлини.

Писах вече за климатика. В града той е още по-полезен, а аудио системата ви позволява да създадете почти домашна атмосфера и да си подредите мислите, пътувайки до следващата дестинация, или да чуете последните новини за раздадени милиони, на фона на поредния пакет оставки в управлението на държавата....

Фордът в блогосферата

Предполагам, че някои от вас следят кампанията на Форд и публикациите на другите блогъри, пишещи по темата. И аз си направих труда да прочета публикациите и част от коментарите към тях. Направи ми впечатление, че на едно-две места се обсъжда самата идея на кампанията. Кой, защо, как.

В началото, започвайки тази серия от текстове, дадох отговори на тези въпроси, но мисля, че няма да е зле да повторя отново.

Намирам идеята за добра. Комерсиалният елемент в нея, извън това, че говорим за рекламна кампания, е сведен до нула, в смисъл, че никой не получава пари, за да пише хвалебствия, а по-скоро десетината участници, подбрани от организаторите, пишат своите впечатления. До колкото ги познавам, почти всички пишат честно и обективно.

Прочетох някой да коментира, че четял само хвалебствия. Еми, не. Блогърите споделят своите преживявания. Трябва ли, за да запазя своята "неподкупност", да напиша, че Форд е немският Москвич и, че колата не струва? Кога бих бил по-обективен? Когато, за да се харесам на "непристъпните" критици просто, за да съм критичен, си измисля недостатъци, които да "споделя" с публиката, или когато коментирам автомобила, който тествам в светлината на това, което виждам и усещам? А Фокусът е обновен и наистина отговаря на най-изтънчените критерии за съвременна кола — икономичен и комфортен, бърз и маневрен, а според монтьора, при който ходя, когато се налага да обслужвам извън-гаранционна кола, "здрав, но скъп за поддръжка".

Виждате ли някакъв проблем в това, че някой е приел, без да му се плати за това, да тества даден модел автомобил и да сподели впечатленията си от това, пишейки? При това, прави го публично. Аз не. Виждате ли проблем в това, че един нов, качествен автомобил почти не дава повод за негативна оценка? Аз не. Виждате ли проблем в това, че от група блогъри вероятно не може да се очакват коментари за автомобил, като тези, които биха написали инженерите от Формула 1, а просто ще опишат впечатленията си от колата? Аз не.

Какъв тогава може да бъде проблемът с новата кампания на Форд Фокус? Никакъв, освен хейтърски.