Живко Желев ще ми е трудно да го преразкажа, но се надявам, че и той ще напише повече в блога си.
Моето участие се сведе до изложение, засягащо няколко общоизвестни истини за българското Интернет пространство, медиите и свободата на словото. Негативни доклади за нивото на свобода на словото; корпоративна и политическа зависимост; подбор на темите, граничещ с пропаганда и манипулации; честа липса на адекватна и своевременна реакция и отразяване на актуални теми и събития (примерно, с течовете в Уикилийкс, изнесли информация, свързваща висши политици, медии и бизнес структури с организираната престъпност); свободна, конкурентна и достъпна среда в Интернет; алтернативни методи за изразяване на гражданска позиция (социални мрежи, блогове, социални медии) — всичко това, оформя Интернет и в частност, българската блогосфера, като алтернативна среда, която играе компенсаторна роля при формирането на мнение и развитието на обществените и политическите процеси в България.
За въпроси нямаше много време, но един от малкото, в редовното време, бе дали има примери за това, как блоговете влияят на медиите в процеса на споделяне на информация. Сетих се за няколко най-скорошни примера: Уикилийкс, ЗЕС, Изборният кодекс и други... Споменах ги.
Комитата даде като положителен пример за симбиоза между гражданска позиция в Интернет и дейността на традиционните медии проектът, по който работим в момента: www.politikat.net
След това, програмата продължи с втората част — дискусия на тема: "Кабелната индустрия на пресечната точка между авторските права и комуникационните технологии". Основни участници бяха Асоциацията на кабелните оператори, Мюзикаутор и Профон. В залата коментираха и продуценти от всякакъв вид... Диалог по-скоро нямаше, а имаше противопоставяне на тези и концепции.
Сред най-фрапиращите идеи на защитниците на правоносителите (Мюзикаутор и Профон) бяха разбирането, че за едно предаване, в едно студио, на една телевизия, излъчвано по едно време, но в различни среди (сателит, Интернет, кабел и ефир) е редно да се уредят колективните авторски права за всяка една от средите.
Друга интересна теза бе, че ако едно радио излъчва продукт на авторско право, подлежащ на защита по механизмите за овъзмездяване на колективни права, защитаван от Мюзикаутор и Профон, а един магазин излъчва това радио в салона си, и двете структури следва да заплатят на правоносителите, с посредничеството на въпросните структури за колективни авторски права.
Хубава логика, нали? Всичко това се извинява и обяснява, че българският законодател, цитирам, "копи-пействал" европейското право.
Без отговор остана и конкретният въпрос, зададен в залата, за дивидентите, които тези две структури са раздали на правоносителите. Разбрахме само, че "са раздадени малко пари, защото няма подходящ комплициран софтуер да ги изчисли, а административните разходи по управлението на приходите са големи..."
Това е за днес! А хубавото, както знаем, тепърва предстои! За днес планирам разходка из региона с Форд Фокус-а, а утре, дълъг път към София.
Здравей Асен, Борал се казвам, от ПРОФОН. Съжалявам, че не си имал възможност да получиш отговор на въпросите си, свързани със сродните на авторските права и дейността на ПРОФОН. Конкретно за възнагражденията за правоносители - през 2010 г. ПРОФОН разпредели на правоносителите (музикални продуценти и артисти-изпълнители) малко над 5.5 млн. лв. и това е информация, която лесно може да бъде открита на нашия уебсайт - www.prophon.org.
ОтговорИзтриванеЩе се радвам да отговоря и на други въпроси и да изясня неща, които те интересуват около сродните на авторските права в музиката и ПРОФОН - можеш да ми пишеш на boral@prophon.org.
Мерси предварително и поздрави,
Борал.
Здравей, Борал! Добре дошъл! :)
ОтговорИзтриванеСмятам, че цялата логика, по която се опитват да организират дейността си ПРОФОН и МЮЗИКАУТОР прилича на паразитиране, на основата на монополизма. Няколкото професионални дискусии в залата днес го доказаха. Казусът, който описвам аз, е частен случай, но той е показателен. Освен това, наистина смятам, че логиката на двата примера (с радиото и магазина, както и примерът с предаване, с авторско съдържание, с вече уредени права, излъчвано по кабел, сателит, ефир и Интернет едновременно) са показателни за това, че организациите за колективна защита на права не се интересуват от авторите, а от собствените си печалби.
Да не говорим за това, КОЛКО и КАКВИ точно печалби "прибират" самите АВТОРИ. Във Франция, по данни от преди месеци, на ЕДНО евро печалба в бранша, авторите и изпълнителите прибират баснословните... 5-6 ЦЕНТА. Не знам как е у нас, но не вярвам да има огромна разлика.
И последно — кога беше ПЪРВИЯТ и ПОСЛЕДЕН ОДИТ на Профон до сега и с какво закъснение се изплащат парите?..
Приеми просто, че сме с различна философия по въпроса. Аз поддържам Creative Commons лицензите... Примерно. :)
Мдаа, упреците на Асен не са съвсем безпричинни, но пък от друга страна говориме за действащо право. И то такова, което много трудно може да се промени, понеже е подплатено къде с европейски норми, къде с международни договори.
ОтговорИзтриванеВ идеалния случай дружествата за колективно управление на авторски и сродни права служат като посредници между авторите (и останалите правоносители по ЗАПСП) от една страна и ползвателите от друга.
Освен до неудобство при работа, териториалното им действие обаче води и до пазарна фрагменираност, а тя има силно монополно измерение.
Де факто не съществува свободна конкуренция между дружествата за колективно управление от отделните страни-членки и това противоречи на свободата на предлагане на услуги.
Може би наистина британско дужество би било в състояние както да представлява българските си членове по-добре, така и да предостави на българските ползватели по-привлекателни условия отколкото ПРОФОН и Музикаутор -)))?
Отделно Европейската Комисия в скорошното си комюнике до Парламента и Съвета обеща да помисли върху един вид "Европейско авторско право" и свръхтериториални лицензии.
Да видиме какъв ще е резултатът -).